Решение № 5774 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 233/2009 г.

Решение № 5774 от 7.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 233/2009 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Данаил Цанков Дончев от гр. Лом, срещу решение от 06.10.2008 г., по адм. д. № 472/2008 г. на Административен съд - гр. Монтана, като в нея се развиват оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд или се постанови решение по същество, с което се отмени Заповед № ДК-02-М-38/17.07.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Монтана. Процесуалният представител на РДНСК гр. Монтана изрази становище за неоснователност на касационната жалба. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд II ро отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд - Монтана, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Данаил Цанков Дончев срещу Заповед № ДК-02-М-38/17.07.2008 г. на н-ка на РДНСК гр. Монтана, с която на основание чл. 215, ал. 1 ЗУТ е наредено премахването на установен незаконен строеж, представляващ "гараж", изпълнен в УПИ IХ, кв. 84 по плана на гр. Лом, без строителни книжа. За да постанови решението си съдът приел, че се касае за незаконен строеж, без за същия да са издавани строителни книжа, както и че не е приложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Решението е правилно. Няма спор, че се касае за незаконен строеж, изграден без строителни книжа, който е констатиран с констативен акт, съставен от органите на РДНСК гр. Монтана. Гаражът е изграден пред 1990 г., в УПИ, общинска собственост, към която дата не е имал отстъпено право на строеж от собственика и за същия не са издавани строителни книжа. За гаража е налице влязъл в сила отказ за узаконяване. С оглед на така установените факти и обстоятелства при правилно прилагане на материалния закон и обосновано административният съд е приел, че се касае за установен незаконен строеж, който подлежи на премахне и поради това заповедта е законосъобразна. Правилно е прието, че в случая е неприложима разпоредбата на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ, тъй като незаконният строеж не е деклариран към 31.12.1998 г., както и е недопустим по правилата и нормативите, действували по време на извършването му и по ЗУТ, като жалбоподателят не е имал отстъпено право на строеж към момента на изграждането му. Представеният договор от 1999 г. е ирелевантен за спора, тъй като е от дата, по-късна на изграждането му и няма действие за изграден вече строеж. Като се има предвид гореизложеното не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, а твърдяното наличие на съществени процесуални нарушения е формално и такова не се установява. Решението като правилно постановено следва да се остави в сила. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2 АПК