Решение № 6437 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2016 г.

Решение № 6437 от 31.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3691/2016 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. А., гражданин на Пакистан, чрез адв. В. И. от САК, против Решение № 570/1.02.2016 г., постановено по адм. дело № 11272/2015 г., по описа на Административен съд София - град, с което по предложение на директора на Дирекция "Миграция" при МВР е продължено принудителното му настаняване в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция", с 18 (осемнадесет) дни, считано от 21.11.2015 г. до 8.12.2015 г. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предложението на директора на Дирекция "Миграция" бъде отхвърлено. Ответникът - директора на Дирекция "Миграция" при МВР, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд София - град е продължил по предложение на директора на Дирекция "Миграция" при МВР, принудителното настаняване на С. А. в Специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция", с 18 (осемнадесет) дни, считано от 21.11.2015 г. до 8.12.2015 г. За да постанови този резултат съдът е приел, че в случая са налице основанията по чл. 46а във връзка с чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за удължаване на срока за принудително настаняване в СДВНЧ - София на С. А., с 18 дни, до 8.12.20156 г., на която дата чужденецът е освободен от СДВНЧ. Решението е правилно. Неоснователен е доводът за приложимост на чл. 45б, ал. 1 от ЗУБ, тъй като съгласно втората алинея на същата разпоредба чужденец, търсещ международна закрила, не може да бъде настанен в център от затворен тип само на основание, че е подал молба за международна закрила, какъвто е процесният случай. Не може да бъде споделен и доводът за липса на възможност за извеждане на чужденеца от страната, предвид предприетите действия по доброволно връщане на жалбоподателя в Пакистан и установеността на факта, че забавянето се дължи на очакван отговор и необходимата документация от трети страни в случая от Пакистан, на основание сключено Споразумение за реадмисия между ЕС и Пакистан, поради което са налице основанията по чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от шестнадесети декември 2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Безспорно установено е, че в случая са налице предпоставките на чл. 46а във връзка с чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ за удължаване на срока за принудително настаняване в СДВНЧ на С. А.. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не следва да бъдат присъждани, тъй като такива не са претендирани. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение