Решение № 1759 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2013 г.

Решение № 1759 от 7.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11059/2013 г., VII о., докладчик председателят Веселина Тенева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Надя Кирова Маринова от гр. Русе против решение № 12/30.05.2013 г. по адм. дело № 134/2013 г. по описа на Административен съд - Русе. Жалбоподателката оспорва с частна жалба и определение от 28.06.2013 г., постановено по същото дело. По поддържаните оплаквания за неправилност на атакуваните съдебни актове поради нарушение на материалния закон се иска отмяната им. Ответната страна - Комисия за вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация (Комисията), назначена със Заповед № РД 01/3519 от 22.11.2011 г. на кмета на община - Русе, не изразява становище по оспорването. Участващият по делото прокурор дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Подкрепя извода на съда, че поисканата информация не е обществена, а е във връзка с административното обслужване на гражданите и юридическите лица, като е налице друг ред за предоставянето й. Счита, че частната жалба е недопустима, поради просрочие, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че оспорването пред настоящата инстанция е допустимо, тъй като жалбите са подадени в срок и от надлежна страна. Обжалването на определението за допълване на решението в частта за разноските се извършва по реда за обжалване на самото решение, поради което правото на частна жалба е упражнено в рамките на установения в закона срок. Разгледани по същество и в пределите на проверката по чл. 218 от АПК, жалбите са неоснователни по следните съображения: С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил жалбата на Надя Маринова срещу решение № 10 от 21.03.2013 г. на Комисията за вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация, назначена със заповед на кмета на община - Русе, с което на жалбоподателката е отказан достъп до обществена информация по нейно заявление с вх. № 94Н-225-1/06.03.2013 г. С определение от 28.06.2013 г. по същото дело, постановено по реда на чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, съдът е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил Надя Маринова да заплати на община - Русе сумата от 150 лв., представляваща деловодни разноски за защита от юрисконсулт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният пред него акт е законосъобразен като издаден от надлежно оправомощени съгласно чл. 28, ал. 2 ЗДОИ длъжностни лица с нарочна заповед на задължен по чл. 3 от същия закон субект, в изискуемата форма, при спазване на процесуалните правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Процесният отказ на Комисията при община - Русе е постановен на основание чл. 37, ал. 1, т. 2 и чл. 31, ал. 4 във вр. с чл. 10 и чл. 11, чл. 8, т. 1, чл. 2, ал. 1 и чл. 38 от ЗДОИ по заявление на жалбоподателката за достъп до обществена информация с вх. № 94Н-225-1/06.03.2013 г., съдържащо искане да й бъде предоставен достъп до писмо № ВП-485 от 17.10.2012 г. на главния архитект на община - Русе чрез предоставяне на копие от писмото. Решаващият съд е възприел изводите на административния орган за осъществяване на предвидените в закона предпоставки, обуславящи отказ за достъп до поисканата информация. Наведен е извод, че произнасянето на административния орган е очертано от направеното искане, чийто предмет в случая е достъп до обществена информация. След преценка на доказателствата и анализ на приложимото законодателство съдът е счел, че търсената информация попада извън обхвата на ЗДОИ, тъй като по същността си представлява информация, свързана с административното обслужване на гражданите - чл. 8, т. 1 ЗДОИ във връзка с § 1, т. 1 от ДР на Закона за администрацията. С оглед изрично заявената от Маринова цел, за която й е необходим искания документ, а именно - във връзка с висящо съдебно производство по административноправен спор, съдът е приел, че процесуалният закон е предвидил съответен ред за снабдяване на страните с необходимите им документи. Съображенията на жалбоподателката във връзка с регистрирането й по настоящ адрес са преценени като неотносими към предмета на спора във връзка със съдебния контрол за законосъобразност на акта за отказ от предоставяне на достъп до обществена информация. С оглед изхода на спора в първоинстанционната му фаза и отправеното от ответника искане по реда на чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, съдът е уважил претенцията му за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева, дължими в полза на юридическото лице - община Русе. Счел е, че искането за разноски е било своевременно заявено и основателно, тъй като Комисията в качеството й на оправомощен от кмета на общината колективен орган с определен обем делегирани правомощия и издател на обжалвания отказ, е била представлявана по делото от надлежно упълномощен юрисконсулт. Решението е правилно. В съответствие с фактическите обстоятелства и релевантната правна уредба съдът е направил обоснован извод за липса на основания за отмяна на постановения отказ за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в решение № 10 от 21.03.2013 г. на Комисия при община Русе за вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация. Съобразен със закона и с доказателствата по делото е изводът на решаващия съд, че обжалваният административен акт е законосъобразен, като изложените в решението му мотиви, обуславящи постановения правен резултат, се споделят от настоящия касационен състав. От данните в административната преписка е видно, че по съществото си искането на касационната жалбоподателка е за предоставяне на информация относно определянето на административния адрес на притежавания от нея имот в с. Николово. Правилно съдът е приел, че исканата информация няма характер на обществена такава по смисъла на закона и е изключена от обхвата на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Търсената информация попада в хипотезата на административните услуги по смисъла на легалното определение по § 1, т. 2, б. "в" от ДР на ЗА, като достъпът до същата може да се осъществи по реда на административното обслужване на гражданите, поради което ЗДОИ е неприложим. Предмет на заявлението за достъп до информация е документ, който е част от административна преписка, поради което жалбоподателката е разполагала с друга процесуална възможност за достъп до него, включително в проведеното по нейно оспорване съдебно производство по адм. дело № 16/2013 г. по описа на АС - Русе. Следователно поисканата информация не отговаря на кумулативните изисквания на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ, като са налице други правни способи за реализиране на търсената от Маринова защита. Правилен е в тази връзка изводът на съда, че процесната информация се предоставя на гражданите по реда на административното обслужване, поради което и съгласно чл. 8, т. 1 от ЗДОИ същата е изключена от приложното поле на закона. Поради това, като е приел, че административният орган законосъобразно е отказал достъп до поисканата от жалбоподателката информация, първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон. Неоснователни са доводите в касационната жалба за неправилно конституиране на ответната страна, тъй като претенциите на жалбоподателката били насочени към действията на кмета на община Русе и ръководената от него общинска администрация. Законосъобразно съдът е конституирал като ответник по жалбата именно Комисията за вземане на решение за предоставяне или отказ на достъп до обществена информация. Същата е назначена със заповед № РД 01/3519 от 22.11.2011 г. на кмета на община - Русе на основание чл. 28, ал. 2 ЗДОИ. Комисията е постановила процесния отказ съгласно делегираните й от кмета правомощия по разглеждане и произнасяне по заявления по ЗДОИ. Видно от съдържанието на жалбата на Маринова до първоинстанционния съд, въведеният по делото предмет на съдебен контрол е решение № 10 от 21.03.2013 г. на Комисията при община Русе, която, в качеството си на орган, издал оспорения административен акт, е надлежно конституирана като страна в производството пред АС - Русе. Определението за допълване на решението в частта за разноските също е правилно. Съдът обосновано и в съответствие с доказателствата и закона е уважил искането по чл. 248 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. С оглед осъщественото в съдебния процес от надлежно упълномощен юрисконсулт процесуално представителство на Комисията при община Русе и своевременно заявената претенция за присъждане на възнаграждение за защита от юрисконсулт, правилно жалбоподателката е осъдена да заплати по сметка на юридическото лице - община Русе разноски за юрисконсултско възнаграждение, като при определяне на размера му е съобразена Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната и в частната жалба отменителни основания, поради което оспорените съдебни актове следва да бъдат оставени в сила. Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,