Решение № 12737 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2012 г.

Решение № 12737 от 16.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2137/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрк. Ел. Миткова, в качеството й на пълномощник на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, срещу Решение № 6074 от 30.12.2011 г., постановено по адм. дело № 7702/2011 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответникът - Джагархуин Мохамед Тахер Халед е депозирал пред административния орган молба с вх. № УП-4565 от 06.03.2012 г., с която заявява, че се отказва от молбата си за предоставяне на хуманитарен или бежански статут и желае да се върне в страната си, като молбата е била препратена от ДАБ до настоящата инстанция (л. 13). Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отменил, по жалбата на ДЖАГАРХУИН МОХАМЕД ТАХЕР ХАЛЕД, гражданин на ИРАК, роден на 19.12.1988 г. в гр. Мосул, Ирак, с постоянен адрес гр. София, Решение № 422 от 16.08.2011 г. на заместник-председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при МС в частта, с която е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне и за предоставяне на хуманитарен статут. Със същото решение е била отхвърлена жалбата на ДЖАГАРХУИН МОХАМЕД ТАХЕР ХАЛЕД срещу същото решение в частта, с която е молбата му за предоставяне на статут на бежанец не е била уважена. За да постанови този резултат съдът е приел за безспорно установено, че кандидатът за бежански или хуманитарен статут е гражданин на Ирак, роден на 19.12.1988 г. в Мосул, Ирак, неженен, мюсюлманин, сунит, с етническа принадлежност - кюрд, който е поискал статут в България "поради трудното положение, в което се намира страната Ирак". Въз основа на изложеното в проведените интервюта с кандидата е установил, че същият е бил в затвора в Кюрдистан 20 дни през м. юли поради "племенен проблем"; през м. август 2010 г. е избягал от затвора в района "Барзан" до гр. Биле, с. Дуре (Кюрдистан), след което разбрал, че чичо му е бил убит, преминал е нелегално от Турция в България на 31.08.2010 г. и се страхува да се завърне в страната си, тъй като е заплашен от хора на Барзани. След като се е запознал с бежанската история на кандидата, положението в страната му по произход и становището на главния експерт на РПЦ в гр. София, административният орган е постановил обжалваното решение № 424 от 16.08.2011 г., с което на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ е отхвърлил молбата на жалбоподателя за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице условията за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. При тази фактическа установеност съдът е направил извод, че жалбата срещу така постановения административен акт е частично основателна. Същият е издаден от компетентен административен орган с оглед делегираните правомощия на заместник-председателя на ДАБ на основание чл. 52 вр. чл. 48, ал. 1, т. 4-6 ЗУБ със заповед № 410/26.07.2011 г. на председателя на ДАБ и при спазване на установената форма. Съдът е приел бежанската история на жалбоподателя за логична, последователна и достоверна с оглед представените от него доказателства. Приел е още, че изложените от чужденеца обстоятелства дават основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, тъй като чужденецът е бил принуден да напусне държавата си по произход. В тази държава той е изложен на реална опасност от тежки посегателства, изразяващи се както в смъртно наказание, така и в изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Ето защо съдът е отменил в тази част решението на адм. орган и му е върнал преписката за ново произнасяне с указания по приложението на материалния закон. В частта, в която молбата за предоставяне на статут на бежанец е отхвърлена, съдът е приел жалбата за неоснователна, тъй като адм. акт съответства на материалния закон, постановен е без да са допуснати нарушения на изискванията за провеждане на административното производство и е обосновано. Решението е правилно. Съдът е изяснил напълно фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъдил ги е в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това е направил верни правни изводи, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав без да е необходимо да се повтарят. Тъй като чл. 75, ал. 2, изр. първо от ЗУБ предвижда, че при произнасяне по молбата за статут от страна на директора на Държавната агенция за бежанците следва да се преценяват всички относими факти, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с трети държави след връщането на делото административният орган ще следва да се произнесе по молбата за отказ на кандидата. Настоящият състав не може да се произнесе по същата, тъй като съгласно чл. 220 от АПК Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В конкретния случай съдът е постановил правилно решение, което ще следва да се потвърди. Административният орган ще следва отново да извърши преценка на всички факти и обстоятелства и да се произнесе с ново решение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение