Решение № 4100 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2019 г.

Решение № 4100 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5648/2019 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Туролеева, от [населено място], [община], област Пловдив, подадена чрез упълномощен адв. Е. Велков, против решение № 536 от 11.03.2019 г. постановено от Административен съд- Пловдив, ХVІ състав, по адм. д. № 1788/2018 г. С жалбата и в съдено заседание се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебния акт. Според касационния жалбоподател обжалваното решение е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Счита, че оспореното решение е в противоречие с приетия доказателствен материал и е произнесено при необсъждане на важно за делото доказателство – представен документ, с който А. Туролеева е закупила в срок тръжната документация за участие обявения търг, който е приет по делото и не е оспорен от останалите страни в процеса. Оспорва изводите на първоинстанционния съд и изразява становище, че те са в несъответствие с нормите на чл. 36, ал. 4 АПК, чл. 5, ал. 2 от Закона за ограничаване административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност /ЗОАРАКВСД/ и чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/. Претендира отмяна на обжалваното решение, както и отмяна на незаконосъобразната заповед № РД-481/04.06.2018 г. на кмета на община Карлово с връщане преписката на адм. орган за продължаване на процесната тръжна процедура. Заявява искане за присъждане на направените разноски в двете съдебни инстанции с представен списък за тях. Ответникът – кметът на община Карлово оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Щ. Царев, който с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за отхвърлянето й като неоснователна, тъй като оспорената тръжна процедура се е развила напълно в съответствие с НРПУРОС, която е действаща наредба приета от ОбС – Карлово по делегацията на чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/. Заинтересованата страна – Х. Каратабан, от [населено място], чрез упълномощен адв. Гавазов, също оспорва касационната жалба и изразява становище за потвърждаване обжалваното съдебно решение и атакуваната заповед на кмета на община Карлово, като правилни и законосъобразно издадени. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски с представен списък за тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, защото спорната фактура, която не е представена от жалбоподателката пред определената тръжна комисия, състава на която е от служители на общината, е била на практика налична в общината и би следвало да е известна на тази комисия. Според участващия по делото прокурор, съдът и адм. орган, игнорирайки наличието на платежния документ – фактура са нарушили чл. 36, ал. 4 АПК и чл. 5, ал. 2 ЗОАРАКВСД. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на А. Туролеева за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА – подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 536 от 11.03.2019 г. е отхвърлена жалбата на А. Туролеева срещу Заповед № РД-481/04.06.2018 г. на кмета на община Карлово; А. Туролеева е осъдена да заплати на община Карлово разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лв.; А. Туролеева е осъдена да заплати на Х. Каратабан от [населено място] разноски, представляващи адвокатско възнаграждение, в размер на 400 лв. За да достигне до този резултат решаващият състав на Административен съд – Пловдив е приел, че оспорената заповед е законосъобразна, издадена от компетентен орган, в предписаната форма, при спазването на процесуалните и материалните норми и в съответствие с целта на закона. В мотивите на съдебното решение е отразено, че в конкретния случай комисията е спазила процедурата за провеждане на търга, което е отразено в съставения от назначената комисия Протокол от 30.05.2018 г., която след като е констатирала нередовност на представените от жалбоподателката с офертата документи, последната е била декласирана и правилно търгът е приключил с обявяване за спечелил другия участник. Според първостепенния съд тръжната комисия се е придържала към предварително обявените условия в тръжната документация и към правилата на НРПУРОС на община Карлово, а именно: чл. 83, ал. 2, т. 5 от приложимата наредба, по силата на която между задължителните документи за участие в търга се изисква приложен документ за закупена тръжна или конкурсна документация. С оглед на това съдът е констатирал, че тръжните условия са били предварително обявени, участниците са закупили документацията с описание на необходимото съдържание на офертата и приложенията към нея и жалбоподателката е декларирала писмено съгласието си с тях. При това положение първоинстанционният съд е преценил, че процедурата по търга е формална - изискваните документи следва да бъдат представени, включително трябва да бъде представен и документът за закупена тръжна документация, посочен както в чл. 12, т. 4 от Условията за участие и изискуеми документи от одобрената тръжна документация така и в чл. 83, ал. 1 НРПУРОС. Оттук е изведено заключение, че непредставянето им или тяхната нередовност води до декласиране/отстраняване/ от участие, защото изискванията следва да се спазват така, както са предварително определени, което прави оспорването на А. Туролеева неоснователно. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. Касационният съдебен състав намира за основателно възражението на касатора, че първоинстанционният съд напълно е пренебрегнал представено по делото писмено доказателство, намиращо се на л. 8 и на л. 124 по адм. д. № 1788/2018 г., което е прието по делото и не е оспорено от страна на ответния административен орган и от участника, който е обявен за спечелил търга. Това доказателство е от решаващо значение за изхода на правния спор, тъй като представлява Фактура № 0000032963, издадена на 11.05.2018 г., 9. 47 ч, от текста на която се установява по безспорен начин, че участникът в тръжната процедура А. Туролеева е закупила тръжни документи за процесния имот № 137003 /с. Христо Даново/, КОД 44-70-00 на стойност 36. 00 лв., в която фактура като доставчик е вписана община Карлово с МОЛ д-р Е. Кабаиванов /кмет на общината/, а като съставител на фактурата е вписано името на служител на общината - А. Съботинова с положен подпис от това лице и печат на община Карлово. Ако първоинстанционният съд бе обсъдил горепосочения официален документ би следвало да изведе обоснован извод, че жалбоподателката е закупила тръжната документация за участие в търга за процесния имот в указания срок /до 25.05.2018 г./ и въз основа на същата тази фактура, след като я е представила в отдел "Общинска собственост" на община Карлово е получила и тръжната документация. Следователно визираната фактура категорично е била налична веднъж в счетоводния отдел на община Карлово, тъй като е издадена от там и където следва да се съхранява нейния оригинал, както и втори път същата е била налична и в отдел "Общинска собственост" на община Карлово, от който отдел при представяне на документа за заплатената сума в размер на 36. 00 лв. на жалбоподателката е предоставена тръжната документация за участие в процедурата. Ето защо касационният съдебен състав счита, че необсъждайки и игнорирайки наличието на гореописания платежен документ назначената от ответника комисия, издателят на атакуваната заповед и първостепенният съд са осъществили нарушение на задължителните изисквания на нормата на чл. 36, ал. 4 АПК, регламентираща, че административните органи не могат да изискват представяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното административно производство. В същия смисъл е и императивната разпоредба на чл. 5, ал. 2 ЗОАРАКВСД, с която законодателят е формулирал забрана за административния орган да изисква информация или документи, които вече са налични при него или при друг орган, поради което следва да ги осигури служебно. Вярно е, че изискването за прилагане към тръжното предложение на платежен документ за закупуване на документацията е предвидено в чл. 83 НРПУРОС и в чл. 12, т. 4 от Условията за участие и изискуеми документи, представляващи част от одобрената тръжна документация, с оглед на което ответникът развива тезата, че горепосочената местна наредба е приета от ОбС – Карлово по делегацията на чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ и е действаща, а визираната разпоредба от нея не е отменена по съответния ред. Касационният съдебен състав не споделя това становище, защото въпреки, че е приета на основание на ЗОбС, местната НРПУРОС не се е превърнала в закон, а е подзаконов нормативен акт. От съществено значение в случая е обстоятелството, че нормативният текст на чл. 83 НРПУРОС безспорно противоречи на императивни норми от по- висока степен – кодекс и закон, поради което първостепенният съд е следвало да съобрази и приложи разпоредбата на чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове, по силата на която, ако наредба противоречи на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен нормативен акт. Като е достигнал до обратния извод, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е неправилно, поради наличие на касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, АПК – противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Тъй като правният спор е изяснен от фактическа страна, касационният съдебен състав следва да се произнесе по същество с отмяна на оспорената от първоинстанционния жалбоподател Заповед № РД-481/04.06.2018 г. на кмета на Община Карлово и връщане преписката на ответника с указания за продължаване на процедурата по обявения търг от етапа на разглеждане на подадените от участниците документи относно тяхната редовност и допустимост при съобразяване мотивите на настоящото съдебно решение. На основание чл. 143, ал. 1 АПК ответникът следва да заплати на касационния жалбоподател направените от него доказани разноски в двете съдебни инстанции, възлизащи общо на 1280 лв., от които 600 лв. – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение по адм. д. № 1788/2018 г., 10 лв – внесена държавна такса по същото дело, както и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. по настоящото дело и внесена държавна такса за касационното производство в размер на 70 лв. С оглед изхода на спора претенцията на заинтересованата страна за присъждане на разноски се оставя без уважение. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,