Решение № 9510 от 11.10.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на заместник кмета по Устройство на територията при Община Русе, чрез началник отдел Правно и нормативно обслужване, Община Русе Е. Тодорова, против Решение 86/21.03.2022 г. по адм. дело 461/2022 г. на Административен съд Русе, с искане за отмяната му като постановено при съществени нарушения на процесуални правила, неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Излага подробни съображения в подкрепа на жалбата. Счита, че съдът не е мотивирал защо не е ценил свидетелските показания на Юсеин и Мюмюн, които ясно посочват, че именно жалбоподателя е участвал в изграждането на процесния гараж. На следващо място по отношение на извършителството на строителството счита, че е неотносимо обстоятелството дали извършителят е и собственик на имота или не. По отношение на приложимостта на проекта от 1996 г. и валидността на издаденото на основание одобрения проект Разрешение за строеж, намира, че същите са неотносими, тъй като са загубили правното си действие. Въпросът за съответствието с предвижданията на подробния устройствен план счита, че също е неотносим към предмета на спора, доколкото основанието за издаване на заповедта е чл. 225, ал. 2, т. 2, а не чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, които разпоредби третират самостоятелни и независими едно от друго обстоятелства, при които строежът може да бъде квалифициран като незаконен. В съдебно заседание не се явява и не се представлява Ответникът Е. Куртев, чрез процесуалния си представител адв. К. Кожухарова, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски и представя доказателства за извършването им. Ответникът Н. Куртев, не взима становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Пред Административен съд Русе Е. Куртев е оспорил Заповед РД-01-2841/08.09.2022г. на заместник - кмета на Община Русе, с която на основание чл. 225а, ал. 1 и ал. 2 от ЗУТ, във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя Куртев в качеството му на извършител да премахне незаконен строеж, VІ категория: Гараж", ситуиран в североизточната част на ПИ 501.387 по Кадастралния план на [населено място], общ. Русе, находящ се на адрес: [улица], [населено място], Община Русе. Съдът приел, че Е. Куртев е участвал в извършването на строежа (по показанията на Юсеинова и Мюмюн), но то той не е имал основната роля и не е негов собственик. Като не е установил надлежния извършител на строежа, административният орган е постановил незаконосъобразна заповед, която подлежи на отмяна на това основание. На следващо място, съдът не приема, че е изграден нов строеж - гараж. Счита, че не са скрепени с доказателства твърденията на свидетелите Юсеинова и Мюмюн, че строежа е изграден през август 2020 г. Установяването на периода в който е извършен строежа съдът е счел, че е от значение не само за търпимостта, но има значение и за приложимото законодателство, особено относно въпроса кога строеж или части от него са незаконни. На следващо място приема, че неподкрепени с доказателства са твърденията в заповедта, че на място на съществуващ гараж, който е бил съборен, е изграден нов гараж. Приел е за доказано, че на същото място първоначално е имало навес (по показанията на свидетелката на ответника Юсеинова), който впоследствие е доизграден съгласно представените по делото строителни книжа и проект от 1996 г. От заключението на вещото лице съдът е установил , че проекта от 1996г. не е изпълнен в цялост и не е изграден масивен гараж, за който съгласно приложената обяснителна записка е било предвидено използването на традиционни строителни материали. Посочва се, че са налични строителни книжа и същите не са подложени на анализ от административният орган, който напротив - безкритично е приел, че същите са с изчерпано съдържание, което противоречи на материалния закон. В резултат на тези изводи съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна и е осъдил Община Русе да заплати в полза на жалбоподателя направените по делото разноски. Решението е валидно и допустимо, но по същество е неправилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил неправилно материалния закон. Основателни са доводите по наведените от касатора основания за отмяна на процесното съдебно решение. Неправилен е извода на съда за незаконосъобразност на заповедта, поради това, че административният орган не е установил надлежния извършител на строежа. Напротив в заповедта коректно е посочен като адресат извършителя на строежа Е. Куртев, като в нея е посочено, че строежа е собственост на баща му Н. Куртев, който следва да осигури достъп за изпълнението на заповедта. Като адресати на заповедта могат да бъдат посочени както извършителя на строежа, така и неговият собственик и/или възложител, както и лицата, носители на вещни права върху имота, в който е изграден незаконния строеж. Това са и лицата, за чиято сметка се извършва принудителното премахване на строежа, съгласно разпоредбите на чл. 225, ал. 6 и чл. 225а, ал. 5 ЗУТ. Компетентният административен орган разполага с оперативна самостоятелност да определи на кого от посочената категория лица да възложи задължението по премахване на констатиран незаконен строеж. В конкретния случай, в хода на административното производство не е имало данни за друг извършител на строежа, поради което правилно за адресат на заповедта е посочен касаторът като извършител на разпореденият за премахване строеж. Основателни са наведените в касационната жалба възражения, че проекта от 1996 г. и валидността на издаденото на основание одобрения проект Разрешение за строеж, са неотносими към предмета на спора. Съгласно чл. 153, ал. 2 от ЗУТ, РС губи правно действие, когато в продължение на 3 години от влизането му в сила не е започнало строителството, като строежите, за които е загубило действието си, могат да бъдат осъществени след презаверяването му съгласно чл. 153, ал. 3 от ЗУТ. По делото не са представени доказателства за презаверяването му, поради което настоящият съдебен състав намира, че същите са загубили правното си действие. Видно от обжалваната заповед е, че административният орган се е запознал с тях, но правилно не ги е разглеждал в производството, тъй като същите са с изтекъл срок. Съгласно действащата от 2007г. до настоящия момент нормативна уредба, постройките на допълващото застрояване (каквато безспорно е гаражът) се изграждат без одобряване на строителни книжа в съответствие с чл. 147 от ЗУТ, но при задължително издаване на Разрешение за строеж (арг. от чл. 151 от ЗУТ), като в случая категорично се установява, че няма действащо такова. Неотносим към предмета на спора е въпросът за съответствието с предвижданията на подробния устройствен план, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 225, ал. 2, т. 2, а не на чл. 225, ал. 2, т. 1 от ЗУТ, които разпоредби третират самостоятелни и независими едно от друго обстоятелства, при които строежът може да бъде квалифициран като незаконен. Въз основа на изложените правни съображения, обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и вместо него се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата срещу процесния административен акт. С оглед изхода на делото, не следва да се присъждат претендираните от ответника разноски. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение