Решение № 6380 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1432/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 6000 от 19.12.2024 г., постановено по адм. дело 1233/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно и, вместо него, ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени съдебното решение и да отмени като незаконосъобразно Решение 11482/04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Х. А. А. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут със съответните законови последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Х. А. А. , не се явява и не се представлява. От назначения му по реда на ЗПП представител адв.Д.Топалова по делото е постъпила молба с развити в нея съображения по същество за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното съдебно решение. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Х. А. А., гражданин на Сирия, против Решение 11482/04.11.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че административният акт е постановен от компетентен орган и в изискуемата по закон писмена форма, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с приложимите материалноправни разпоредби. Съдът е споделил извода на административния орган за липса на материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ за предоставяне статут на бежанец на чужденеца. Изложената от Х. А. А. бежанска история не обуславя наличието на преследване по смисъла на легалното определение на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ. Съдът е посочил, че в бежанската история на чужденеца не се съдържат нито твърдения, нито доказателства за възникнал у него основателен страх от преследване в страната му по произход поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение. Съдът е заключил, че от проведеното с търсещия закрила интервю не се установява същият да е имал конфликти с официалните власти в страната си по произход, да е бил арестуван или осъждан, да е членувал в политическа партия или да е имал конкретни проблеми заради изповядваната от него религия, върху него и негови близки и роднини да е оказвано насилие от официалните власти в Сирия. Съдът е приел, че причините за напускане на страната му по произход не се обуславят от преследване по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Същите са от личен икономически характер, характеризиращи го като мигрант съгласно Наръчника по процедури и критерии за определяне статут на бежанец на Службата на ВКБОН и не са основание за получаване статут на бежанец. Съдът е заключил, че не са налице и предпоставките за предоставяне на чужденеца на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не указват на наличието на реална опасност от тежки посегателства, като : смъртно наказание или екзекуция/ чл.9, ал.1,т.1 от ЗУБ/, или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание/ чл.9, ал.1, т.2 от ЗУБ/, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход- Сирия в случай на въоръжен конфликт /чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ/. Самият чужденец не навежда факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. За да обоснове неприложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.1,т.3 от ЗУБ, административният съд се е позовал както на разпоредбата на действалата към датата на постановяване на административния акт разпоредба на чл.15,б.в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила / Директивата/, така и на практиката на СЕС-Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на СЕС, така и на представените по делото няколко справки за актуалното положение в Сирия. Въз основа на горните източници на правото и информация съдът е обосновал извод за наличие на съществена промяна в политическата и икономическа ситуация в Сирия в посока нормализиране на същата и излизане от досегашната ситуация на вътрешен международен конфликт. След оттеглянето от власт или свалянето на досегашния президент Башар Асад, макар да са налице военни сблъсъци между различни военни групировки, ситуацията в Сирия не сочи на такава степен на опасност от безогледно насилие спрямо цивилно лице, върнато там, която да съставлява основание за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т. 3 от ЗУБ. Според съда в Сирия се установява приемливо ниво на сигурност за гражданите, налице е възможност за вътрешно разселване и спокойно пътуване, на което указва и наличието на немалко вътрешно разселени лица в Сирия, желанието на напуснали страната сирийци да се завърнат в нея, както и положителните сигнали в поведението на новите сирийски власти. Въпреки обстоятелството, че молителят е непълнолетен, базирайки се на социалния доклад по делото, съдът е приел,че не съществуват основания за предоставяне на същия на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради неправилната преценка на съда, че обжалваният пред него административен акт е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. В административния акт се съдържат съществени противоречия в приетото за установено от органа от фактическа страна, което се отразява същностно и върху материалната законосъобразност на акта му. Административният орган е приел от една страна в мотивите си, че търсещият закрила, макар непълнолетен, е придружен в България от пълнолетния си брат, който също търси закрила в България. В тази връзка по делото се съдържат доказателства за това, че органите на ДАБ, при настаняване на чужденеца в РПЦ, са се съобразили същият да е настанен в близост до пълнолетния му брат. В същото време и в същия административен акт административният орган е разгледал молбата за международна закрила на чужденеца като такава, подадена от непридружен непълнолетен. Противоречието в тези фактически установявания се отразява на преценката за законосъобразност както на административния акт, така и на преценката за правилност на обжалваното в настоящото касационно производство съдебно решение на първоинстанционния съд, тъй като едни биха били изводите на касационната инстанция за правилност на съдебния акт, ако можеше да се направи извод за това, че търсещият закрила е непридружен непълнолетен и други- ако същият , макар непълнолетен, не попада в тази категория по §1, т.4 от ДР на ЗУБ. Преди да квалифицира търсещия закрила като непридружен непълнолетен, административният орган е следвало да събере доказателства дали придружаващият го пълнолетен негов брат не се явява негов попечител по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУБ, което председателят на ДАБ не е сторил. Като е приел, че административният акт е постановен в съответствие с административнопроизводствените правила и материалния закон, АС-Хасково е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и преписката върната за ново произнасяне на административния орган със следните указания : На първо място председателят на ДАБ следва да установи дали,с оглед изложеното по-горе, търсещият закрила се явява непридружен непълнолетен по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУБ или не. На следващо място ако установи, че Х. А. А. действително е непридружен непълнолетен по смисъла на ЗУБ, то тогава , предвид наведените от него твърдения в даденото интервю, че трима от братята му се намират в Германия с предоставен им бежански или хуманитарен статут, административният орган следва да прецени дали не следва да приложи разпоредбите на чл.7 и чл.8 от Регламент /ЕС/ 604/2013г. на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за установяване на критерии и механизми за определяне на държавата членка, компетентна за разглеждане на молба за международна закрила, която е подадена в една от държавите членки от гражданин на трета държава или лице без гражданство, които, в задължителна последователност предвиждат, че , на първо място, компетентна да разгледа молбата за международна закрила на непридружен непълнолетен е тази държава членка, в която законно се намира член на семейството или брат или сестра на непридружения ненавършил пълнолетие, при условие че това е във висшия интерес на ненавършилия пълнолетие. Ако административният орган прецени, че цитираният по-горе Регламент на ЕС определя България като компетентен да се произнесе по молбата за закрила на чужденеца, то в този случай Председателят на ДАБ следва да изложи нарочни мотиви налице ли са основанията по чл.10, параграф 2 от Директива 2003/86/ЕО на Съвета от 22 септември 2003 година относно правото на събиране на семейството или не. По горните съображения съдебното решение следва да бъде отменено като неправилно и , вместо него, ВАС,трето отделение, следва да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени по жалба на Х. А. А., гражданин на Сирия, Решение 11482/04.11.2024г. на Председателя на ДАБ и да върне същото на административния орган във вид на преписка за ново произнасяне съгласно указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на настоящия съдебен акт. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, трето отделение