Решение № 6391 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2012 г.

Решение № 6391 от 10.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2012 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба от заместник-началника на Гранично полицейско управление - Видин при регионална дирекция "Гранична полиция" - Русе, чрез процесуален представител, срещу решение № 72 от 07.06.2012 г. по адм. дело № 113/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Видин, с което е отменена негова заповед № 101/24.04.2012 г., с която на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, във вр. с чл. 227, ал. 1, т. 11 от Правилника за прилагане на ЗМВР (ППЗМВР) на Петър Николов Петров е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година, в качеството му на главен полицай - командир на отделение на ГКПП - Видин, категория "Д", считано от датата на връчване на заповедта. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Касаторът твърди, че решението е неправилно, тъй като първоинстанционният съд е приел, че дисциплинарната отговорност на служителя е била погасена по давност по отношение на първото извършено от него нарушение. Посочено е, че наказващият орган правилно е определил предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание при спазване на изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Иска се отмяна на решението. Ответникът - Петър Николов Петров, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховния административен съд, състав на Пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, възприе установената от Административен съд - гр. Видин фактическа обстановка. С докладна записка с рег. № 2111/16.02.2012 г. зам. -началникът на ГПУ - Видин е предложил на началника си събраните материали по проверката, относно възникнал конфликт на 23.01.2012 г. между служители на подчиненото му полицейско управление, да бъдат изпратени в РДГП - Русе, като се изиска становище от юрисконсулт. Във връзка с постъпилата записка е издадена заповед с рег. № 587/08.03.2012 г. на директора на РДГП - Русе за извършване на проверка, с която е определен и съставът на дисциплинарно разследващия орган. В докладна записка с рег. № 6687/26.03.2012 г. назначената комисия за провеждане на дисциплинарно производство изложила резултатите от извършената проверка и е предложила на Петров да бъде наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. В мотивите си комисията е посочила, че Петров с действията си на 23.01.2012 г. не е провел инструктаж на подчинени му лица в необходимите качество и обем и е допуснал служител от дежурната смяна без служебен пропуск. Посочено е още, че на 29.02.2012 г. Петров е извършил същото по вид дисциплинарно нарушение, което следва да се счита за второ дисциплинарно нарушение. На база на събраните доказателства по преписката е издадена процесната заповед № 101/24.04.2012 г. за налагане на дисциплинарното наказание на основание чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР. От представените по делото писмени доказателства съдът е установил, че по отношение на първото описано в заповедта нарушение от 23.01.2012 г. отговорността е погасена по давност при неспазване разпоредбата на чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, както и че в докладната записка за извършената проверка е установено, че на същата дата Петров е провел два инструктажа, както и че е констатирал липсата на служебен пропуск. По отношение на второто нарушение описано в заповедта съдът е приел, че са налице противоречиви данни по отношение на това извършван ли е инструктаж и в какъв обем от Петров. От това съдът е приел, че оспорената заповед за наложено дисциплинарно наказание "порицание" е незаконосъобразна и поради тази причина я е отменил. Върховният административен съд - Пето отделение, споделя изцяло фактическите и правните изводи на Административен съд - гр. Видин, залегнали в мотивите на съдебното решение. Дисциплинарната отговорност на служителите на МВР се реализира в рамките на дисциплинарно производство, в което се установява нарушението на служебната дисциплина и се налага някое от предвидените дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са дефинирани в чл. 224, ал. 2 от ЗМВР. За проявлението на предвидената дисциплинарна отговорност е необходимо виновно извършване на правонарушението, което не съответства на дължимото по закон поведение на държавен служител от МВР. Неизпълнението на служебните задължения се състои в извършването или пропускането да бъдат извършени определени действия в кръга на службата на съответно лице. ВАС напълно споделя заключението на решаващия съд, че в случая дисциплинарната отговорност на служителя по отношение на първото вменено му нарушение е погасена по давност. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че дисциплинарното наказание "порицание", наложено със заповед № 101 от 24.04.2012 г. на зам. -началника на ГПУ - Видин, не е в съответствие с чл. 225, ал. 1 от ЗМВР, тъй като от откриване на нарушението са изминали повече от 2 месеца. Срокът, в който нарушението е открито, започва да тече в момента, в който всички факти и обстоятелства от състава на нарушението са достигнали до знанието на компетентния дисциплинарнонаказващ орган. Обосновано съдът е приел, че още с изготвяне на докладна записка с рег. № 2111/16.02.2012 г. от зам. -началника, дисциплинарно наказващият орган е узнал за твърдяното извършено нарушение от Петров. Съгласно чл. 223, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи наказанието, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а това са данните от изготвената докладна записка от зам. -началника на ГПУ - Видин и от тази дата тече двумесечния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР. След като заповедта, предмет на обжалване, е от 24.04.2012 г. преклузивният срок не е спазен и правилно съдът е приел, че е изтекла давността за налагане на наказанието. В този смисъл е неоснователно твърдението на касатора, че вмененото на Петров нарушение се счита за установено от момента, в който всички доказателства са събрани. В случая дисциплинарно наказващият орган е разполагал с доказателства по отношение на събитията от 23.01.2012 г., но не е наложил предвиденото в ЗМВР наказание, а е препратил преписката до директора на РДГП - Русе, в последствие, за което Петров е наказан за извършено второ нарушение в срока преди налагане на наказанието. Основателно съдът е приел, че при издаване на процесната заповед е нарушена разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Органът е бил длъжен да посочи както правните, така и фактическите основания за издаването на акта си, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Фактическите основания са юридически факти, от които органът черпи упражненото от него право и са необходим отграничителен белег на това право, а липсата им сочи пряко отсъствията им. В заповедта не са посочени разпоредбите, които са нарушени от държавния служител и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Жалбоподателят е наказан за неизпълнение на служебни задължения, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, съответно са нарушени. При тази формулировка на закона неизвършването на посочените в заповедта действия не могат да бъдат квалифицирани като неизпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР. Служителите на МВР отговарят дисциплинарно само за нарушения на служебните си задължения. При тези фактически основания в заповедта, обосновано и в съответствие със закона съдът е приел, че административният орган не е обосновал наличие на съставомерни по чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР дисциплинарни нарушения, извършени виновно от Петров, поради което правилно е отменил заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. При служебната проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК на обжалваното решение, ВАС констатира, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВАС, състав на Пето отделение