Решение № 7204 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2016 г.

Решение № 7204 от 8.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11610/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Б. ЕУ" ООД - с. Ч., Стопански двор, О. С., О. П. чрез процесуалния му представител адв. И. Й. срещу решение № 1622/11.08.2016 г., постановено по адм. дело № 996/2016 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р-16001615006409-091-001/18.01.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с решение № 203/1.04.2016 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за отказано право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. в размер на 8 635,10 лв. и лихви - 3 272,06 лв. Не са посочени конкретни отменителни основания, регламентирани в чл. 209, т. 3 АПК, но от изложението в касационната жалба може да се направи извод, че се релевира оплакване за допуснато нарушение при прилагането на материалния закон, което настоящият съд е длъжен да провери и служебно с оглед приетото в чл. 218, ал. 2, предл. 3 АПК. Касационният жалбоподател сочи, че осъществява дейност по изкупуване, сушене и пакетиране на билки в община с безработица с или над 35 % по-висока от средната за страната и е изпълнил останалите изисквания, залегнали в чл. 189 и чл. 184 ЗКПО. Относно чл. 184 ЗКПО в касационната жалба се изтъква, че тя противоречи на Регламент (ЕО) № 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на чл. 87 и чл. 88 от Договора към минималната помощ, който регламентира пряко отношенията, свързани с предоставянето на минимална помощ във всички държави-членки на ЕС и са задължителни за тях в своята цялост. Според жалбоподателя дейността по обработката на билки представлява производствена дейност (непървично производство) предвид чл. 184, ал. 1 ЗКПО и затова е предвидено корпоративният данък да се преотстъпва, но в същото време поставя ограничение за използване на минимална помощ само относно извършването на текущи разходи по експортна дейност, но не и за инвестирането в ДМА Твърди, че не е налице посоченото в чл. 1, б. г) от Регламента относно създаването на дистрибуторски мрежи за изнасяните количества и затова твърди, че ограничението по чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО е в пряко противоречие с посоченото ограничение в Регламента. Иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозираната по делото писмена защита на юриск. Калдъшев я оспорва с искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Първоинстанционният съд за да отхвърли жалбата на "Б. ЕУ" ООД за отказаното от приходните органи в ревизионния акт право на преотстъпване на корпоративен данък за 2011 г. е разгледал всички относими разпоредби, уреждащо посоченото право и е направил извод, че е налице ограничението по чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО (а не приетото от приходните органи чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗКПО), тъй като доколкото дейностите на жалбоподателя със селскостопанските продукти (билките) се осъществява едва след придобиването (първа продажба) на продуктите от производителите на тези продукти. Съдът е приел, че чл. 1, § 1, б. г) от Регламента се прилага към помощите, предоставяни на предприятия от всички сектори, с изключение на помощите за дейности, свързани с износ за трети страни или държавите-членки, по-конкретно - помощите, пряко свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност. Въз основа на тази разпоредба съдът е счел, че тя има пряко приложение и изисква несъмнено установяване на пряка връзка между актив, в който е инвестиран преотстъпения корпоративен данък (в случая парова централа - парогенератор с омекотителна инсталация) и система за стерилизация чрез попарване на билки и подправки) и дейностите, свързани с изнасяните количества, със създаването и функционирането на дистрибуторски мрежи или с други текущи разходи по експортната дейност. В тази връзка относно закупения товарен автомобил "Ман", за чието придобиване жалбоподателят твърди да е инвестирана част от преотстъпения данък съдът е приел, че не е установено с него да се извършва експортна дейност на преработените билки и подправки извън страната. Друг мотиви на съда за да отхвърли жалбата е тълкуването на разпоредбата на чл. 189 и чл. 184 ЗКПО, че по отношение на данъчното облекчение, представляващо държавна помощ с § 59 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО изрично е предвидено, че данъчното облекчение по чл. 184, за което министърът на финансите уведомява ЕК по реда на чл. 8 ЗДП влиза в сила след постановяване на положително решение до 31.03.2008 г., данъчното облекчение може да се приложи и за 2007 г. В обжалваното решение се сочи, че след постановяване на положително решение министърът на финансите не следва да изготвя индивидуални уведомления на данъчнозадължените лица, прилагащи чл. 184, с изключение на тези извършващи големи инвестиционни проекти по чл. 189. Според съда не са ангажирани доказателства по делото да е направено уведомление до министъра на финансите по реда на Закона за държавната помощ нито за постановено решение на ЕК за предоставяне на помощ на дружеството-жалбоподател и след като той не е опровергал констатациите на ревизионния акт, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е приел, че основанието за отказ от данъчно облекчение, каквото представлява преотстъпването на корпоративен данък на "Б. ЕУ" ООД чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО, а не посоченото от приходните органи чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗКПО - производствена дейност по първично производство, тъй като жалбоподателят е търгувал със селскостопански продукти, като е изкупувал билки, вследствие на което е произвеждал чай, който е продавал на територията на страната и в държави-членки на ЕС. В чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО е регламентирано, че се ползват от данъчно облекчение данъчно задължените лица, осъществяващи дейност по преработка и реализация на селскостопански продукти, посочени в Приложение I към Договора за създаване на Европейската общност. Разпоредбата на § 1, т. 31 ДР ЗКПО пък определя, че като понятие минималната помощ препраща към Регламент (ЕО) 1998/2006 на Комисията от 15.12.2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ. Разпоредбата на чл. 188, ал. 1 ЗКПО съответства на тази по чл. 2, § 2 от Регламента относно определението за минимална помощ. Съгласно чл. 1, § 2, б. "б" от същия Регламент "преработка на селскостопански продукти" означава всяка една операция върху селскостопански продукт, от която се получава също селскостопански продукт, с изключение на дейностите, осъществявани на място в земеделското стопанство, необходими за приготвянето на животински или растителен продукт за първата му продажба. Безспорно е, че след изкупуването на билки дружеството е произвеждало чай, който представлява "селскостопански продукти" по смисъла на чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента, тъй като е посочен в Приложение I към Договора. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза е установено, че чаят за експортна дейност на жалбоподателя е в размер на 2 628 036,35 лв., а за продажба в страната - 260 683,44 лв. При наличие на ограничението в чл. 182, ал. 2, т. 7 ЗКПО във връзка с чл. 1, § 1, б. "г" от Регламент (ЕО) 1998/2006, на касационния жалбоподател правилно е отказано преотстъпването на корпоративния данък за 2011 г., тъй като и ЗКПО и Регламентът със съответните си разпоредби ограничават експортна дейност, за да не се застрашава конкуренцията. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни. Посочването, че дружеството се намира в община, в която безработицата е 35 на сто или повече, както и че произвежда селскостопански продукти не води до други изводи, тъй като за посочените обстоятелства страните по делото не спорят. Отказът за преотстъпване в ревизионния акт не е свързан с тези две обстоятелства, които са налични, а с дейността по преработка и реализация на селскостопански продукти, каквото ограничение е предвидено и в ЗКПО и в Регламента. Относно инвестирането освен на паровата централа за производство на чай, твърденията в касационната жалба са и за закупен товарен автомобил "Ман", за който съдебно-счетоводната експертиза е установила, че няма данни при жалбоподателя с него дружеството да е извършвал експортна дейност на преработените билки извън страната, но и отказа на приходните органи не е свързан с използването на товарния автомобил, за който жалбоподателят твърди, че е инвестиран част от преотстъпения данък, а с посочената по-горе разпоредба на чл. 182, ал. 2, т. 3 ЗКПО и чл. 1, § 2, б. "а" от Регламента. Неправилно съдът е приел, че е следвало да се издаде решение на ЕК, тъй като в случая на тази конкретна помощ не се изисква такова решение. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания и затова на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане в депозираната от юриск. Калдъшев писмена защита на ответника по касация, на същия следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 887,21 лв. за касационната инстанция и за тази сума искането е основателно, а не за 2 000 лв., тъй като за първата съдебна инстанция с обжалваното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в посочения по-горе размер от 887,21 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение