Решение № 308 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14015/2016 г.

Решение № 308 от 9.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14015/2016 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производство по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Р., подадена от директора И. Н. против решение № 5 от 09.11.2016 г. по адм. дело № 474/2013 г. на Административен съд Р., с което е отменено като незаконосъобразно предписание по т. 4 от протокол за извършена проверка изх. № 2578/03.10.2013 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Р.. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради допуснати нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 2091, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне оспорването срещу административния акт. Ответникът- "КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК 20240433, гр. Р., ул. "Б." ..№..., вх. ..., ет. ..., чрез пълномощника си адвокат М. М. оспорва наведените оплаквания. Претендират заплащане на разноските за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и процесуално е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 5 от 09.11.2016 г. по адм. дело № 474/2013 г. Административен съд Р. е отменил като незаконосъобразно предписание по т. 4 от протокол за извършена проверка изх. № 2578/03.10.2013 г. на главен инспектор в Дирекция "Инспекция по труда" - Р.. Съдът е приел, че в случая предписанието е издадено в нарушение изискването на чл. 35 от АПК. С оглед неоспорените данни, че транспортните работници не започват извършване на дейност от седалището на предприятие, нито пък пътуват в рамките на страната, за да бъдат снабдени със съответни транспортни документи, които да съдържат данни за времето, от когато започва изпълнението на дейността, маршрута на придвижване, изминато разстояние в километри и други необходими данни за отчитане на работното време, административният орган не е изяснил фактът дали чуждестранните търговци - производител и клиент имат задължение по националното им законодателство да издават документи, съдържащи отразяване на време - дата, час, минути на пристигане и отпътуване на транспортното средство. Решението е правилно. Установено е по делото, че на 30.09.2013 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство от главен инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"- Р. на "КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД. За установените по време на проверките нарушения бил съставен протокол, изх. № 2578 от 03.10.2013 г. Съгласно чл. 404, ал. 1 КТ за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл. 400 и 401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки изброени в т. 1 - 11 включително да дават задължителни предписания на работодателите за отстраняване на нарушения. В т. 4 от обстоятелствената част на протокола, контролният орган е записал, че в нарушение изискването по чл. 11, ал. 1 от Наредбата за организация на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт/Наредбата/, работодателят не води индивидуални работни дневници на работниците и служителите, изпълняващи длъжността "шофьор"- л. 1 от преписката. Въз основа на тези констатации, гл. инспектор при Дирекция "Инспекция по труда"-Р. е издал предписание работодателят да води индивидуални дневници. С оглед на изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от цитираната Наредба е неприложима в настоящия случай. Наредбата за организация на работното време на лицата, извършващи транспортни дейности в автомобилния транспорт е приета на основание чл. 154а от Кодекса на труда /§ 2 от ЗР/ и съгласно § 3 от Заключителните й разпоредби, с нея се въвеждат разпоредбите на Директива 2002/15/ЕО на Европейския парламент и на Съвета за организацията на работното време на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт /Директивата/. Разпоредбата на чл. 1 от Наредбата сочи, че с нея се определят изискванията за организацията на работното време и почивката на лицата, които извършват транспортни дейности в автомобилния транспорт, и има за цел да се подобри защитата на здравето и безопасността им, както и да се подобри пътната безопасност. Съгласно чл. 2, тя се прилага по отношение на изброените 3 категории лица, между които са лицата, наети на работа в транспортните предприятия /т. 1/, а съгласно § 1, т. 2 от ДР, транспортно е предприятието, което предоставя транспортни услуги на пътници или товари по път срещу възнаграждение или за собствена сметка. Цитираните разпоредби налагат извода, че Наредбата е приложима по отношение на лица, наети на работа в предприятия, които извършват транспортна дейност по автомобилен превоз на пътници и товари. Този извод следва и от разпоредбите на чл. 2 от Директива 2002/15/ЕО и на чл. 2 във вр. с чл. 1, § 1 от на Регламент (ЕИО) № 3820/85, към който Директивата препраща. Предвид предмета на дейност на "КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД- "спедиция, вътрешна и международна търговия и услуги", дружеството не е транспортно предприятие по смисъла на чл. 2, т. 1 във вр. § 1, т. 2 от ДР на Наредбата. Ето защо, като се съобрази и чл. 1 от сключения от дружеството Спедиционен договор за транспортиране на превозни средства на собствен ход, който определя каква точно е извършваната от дружеството спедиционна дейност, липсва основание да се приеме, че работниците на дружеството извършват дейност по автомобилен превоз на пътници и товари, и съответно, че те попадат в приложното поле на чл. 11, ал. 1 от Наредбата и на Директива 2002/15/ЕО. С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице твърдяните отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и обжалвано решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора Дирекция "Инспекция по труда" - гр. Р. следва да бъде осъдена да заплати на ответника "КОНВОЙ ЛОДЖИСТИКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД направените разноски по делото за касационната инстанция в размер на 500,00/петстотин/лева. Представени са доказателства за размера и заплащане на претендираните разноски, както и списък на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,