Решение № 8968 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2017 г.

Решение № 8968 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7486/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на М. П. П. от с. Н., общ. С., срещу Решение № 53/2.05.2017 г. на Административен съд - С. по адм. дело № 325/2016 г., с което е отхвърлено оспорването му на Заповед № РД-15-1198/2.09.2016 г. на кмета на община С., нареждаща премахването на незаконен строеж "Овчарник", находящ се в собствения му ПИ № 042003 по картата на възстановената собственост, представляващ нива в землището на с. Н., и с което Панайотов е осъден да заплати разноските по делото. Касаторът претендира разноски.

Ответникът изразява становище за правилност на атакуваното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. Овчарникът с описаните в заповедта параметри представлява строеж според дефиницията на § 5, т. 38 ДРЗУТ, не попада между обектите по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ и съответно не е от обектите по чл. 54, ал. 1 и 4 или чл. 147 ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. В тази връзка на общо основание за изграждането му е бил необходим изричен разрешителен акт от главния архитект на общината - чл. 148, ал. 1 и 2 от закона. При липсата му строежът е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ.

1. Строежът не е обект по чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, тъй като, на първо място, не е обект по чл. 54, ал. 1 и 4 ЗУТ - не е временен строеж, свързан със строителството и механизацията или пък с рекултивацията на нарушени територии. Не е и обект по чл. 147 от закона, доколкото чл. 44, към който препраща, касае постройки на допълващото застрояване със селскостопанско предназначение, но изградени в рамките на селата, а чл. 46 - други постройки на допълващото застрояване като летни кухни, бараки, временни тоалетни и др., като между посочените в тези разпоредби обекти не попада спорният овчарник. Освен това и за строежите по чл. 147 ЗУТ е необходим изричен разрешителен акт на главния архитект - разрешение за строеж, като обаче е налице облекчение, а именно - не е необходимо одобряването на инвестиционни проекти. В настоящия случай чл. 147 не е приложим и с оглед отсъствието на разрешение за строеж.

1. Търпимостта на строежа, която би осуетила премахването му, е изключена по принцип. Строежът е от 2014 г., факт, който се потвърждава и от касатора. Макар и върху стари основи, той е изграден далеч след крайния момент по § 127, ал. 1, изр. 1 ПЗР към ЗИДЗУТ от 2012 г. - 31 март 2001 г., и изследването дали е бил евентуално търпим по реда на наредбите, разрешаващи строежи в земеделски територии, не е възможно. Затова премахването му е разпоредено законосъобразно, а отхвърлящото жалбата против заповедта съдебно решение съответства на материалния закон.

1. Неотносим към правомерността на строежа е доводът за започнало производство по промяна на предназначението на земята от земеделска в неземеделска и стартиралата процедура по одобряване на ПУП.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК.

Неоснователността на касационната жалба е предпоставка за присъждане на заявеното в срок юрисконсултско възнаграждение в полза на администрацията, което ще бъде съобразено с минималния размер по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК. Искането на касатора за присъждане на разноски е неоснователно предвид изхода на спора.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение