Решение № 3404 от 20.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 99/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба и частна жалба на В. Василев от гр. Стара Загора, приподписани от адв. Цонева, срещу решение 404 от 21.11.2023г., постановено по адм. дело 389/2023г. по описа на Административен съд гр. Стара Загора в частта, с която е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване нищожността на заповед 10 00 216 от 31.01.2023г., издадена от кмета на община Стара Загора, с която на основание чл. 135, ал. 5 ЗУТ във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗУТ, е наредено служебно да се изработи проект за изменение на подробен устройствен план план за застрояване /ПУП ПЗ/, одобрен с решение 283 от 28.06.2012г. на Общински съвет /ОбС/ Стара Загора, в посочен обхват и при съобразяване с устройствените характеристики на същата територия по действащия Общ устройствен план /ОУП/, приет с решение 1115 от 28.09.2017г. на ОбС Стара Загора, в частта й за поземлен имот /ПИ/ с идентификатор 68850.513.6864 по кадастралната карта и кадастралния регистър /КККР/ на гр. Стара Загора, представляващ УПИ III 659, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора, както и в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата му с искане за отмяна като незаконосъобразна на заповед 10 00 216от /31.01.2023г. на кмета на община Стара Загора, в частта за ПИ идентификатор 68850.513.6864, представляващи УПИ III 659, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора, и е прекратено производството по делото в тази му част. С решението жалбоподателят е осъден да заплати на община Стара Загора разноските по делото в размер на 100 лв. За юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение в оспорената му част, като постановено в нарушение на материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съдът не е отчел, че действащият към датата на издаване на оспорената заповед /ПУП/ за територията на парк Бедечка е план по чл. 16 от ЗУТ, поради и което промяната в предназначението на поземлените имоти, попадащи в обхвата му предпоставя изменение както на плана за регулация /ПР/, така и на плана за застрояване /ПЗ/. Навежда съображения и че в първоинстанционният съд не е обсъдил всички наведени в жалбата му съображения, както и че е неправилен извода на съда, че оспорената заповед не противоречи на влезнало в сила съдебно решение 382 от 02.11.2020г. по адм.д. 489/2019г., с което е отменено решение на ОбС Стара Загора от 2019г., с което е бил одобрен предходен ПУП ПР и ПЗ за имота му. Излага доводи по същество относно наличието на предпоставки за прогласяване на нищожността на заповедта, предмет на производството, като посочва, че не е твърдял, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен орган, но е навел възражения за тежки пороци относно спазване на процесуалните правила и нарушения на материалния закона, които обосновават нищожност на оспорения акт. Иска оспореното съдебното решение в оспорената му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се прогласява нищожността на оспорената заповед в оспорената й част. Претендира разноски за всички инстанции. В частната жалба се невждат съображения за неправилност на оспореното решение в частта му, която има характер на определение, като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди неправилност на извода на съда за това, че жалбата му в частта, с която се твърди незаконосъобразност на оспорената заповед е просрочена, тъй като посочва, че срокт следва да се брои не от датата на издаване на заповедта и поставяне на съобщението на таблото в общината, а от момента на сваляне на съобщението, за което не са събрани доказателства по делото и не е установено в кой момент съобщението е свалено, за да се приеме, че срокът за оспорване е започнал да тече за него. Иска съдебното решение в частта, която има характер на определение, да бъде отменена и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата му в частта, с която е поискано отмяна на оспорената заповед в оспорената част досежно собствения му имот като незаконосъобразна. Иска присъждане на направените съдебни разноски пред първата инстанцията. Ответникът кметът на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител юрк. Кузманова, изразява становище за неоснователност както на касационната, така и на частната жалби. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Не представя заключение по отношение на частната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, а частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, като и двете жалби са подадени от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради и което са процесуално допустими. Разгледани по същество касационна и частната жалби са неоснователни. За да постанови оспореното решение в частта, имаща характер на определение, с която е оставена без разглеждане жалбата на В. Василев по искане за отмяна като незаконосъобразна на заповедта, съдът е приел, че в тази част жалбата е просрочена. Достигнал е до този извод, тъй като съобщаването на заповедта е направено по реда на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 135, ал. 7 и чл. 136, ал. 1 ЗУТ. Приел е, че административният акт е съобщен на заинтересованите лица на 31.01.2023г. чрез поставяне на съобщение на таблото за обявления на община Стара Загора и в парк Бедечка, както и с обявление, публикувано на интернет страницата на община Стара Загора. Приел е и че разпоредбата на чл.124б, ал.2 ЗУТ е специална и дерогира изцяло предвидения в § 4, ал. 2 от ДР на ЗУТ начин на съобщаване. Поради това прави извод, че 14 дневният срок за оспорване е започнал да тече от 31.01.2023г., съответно подадената на 29.06.2023г. като подадена след изтичането му е просрочена. За да постанови оспореното решение в частта, с която е отхвърлена жалбата на В. Василев по искането за прогласяване на нищожност на процесната заповед, съдът е приел, че същата е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, без нарушения на изискванията за форма и съдържание и на материалния закон, които да обосноват нищожност на акта. Достигнал е до този извод, тъй като е приел, че заповедта не е лишена от нормативно основание, а именно чл. 135, ал. 5, във връзка с чл. 134, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 от ЗУТ, но и чл. 103а, ал. 3 от ЗУТ, евентуално променени обществени условия във връзка с промяната в ОУП на Стара Загора, касаеща теротията на парк Бедечка. Приел е и че не се установяват предпоставките по чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като заповедта не е в противоречие с влязлото в сила Решение 382 от 02.11.2021г. по адм. дело 489/2019г. на АС гр. Стара Загора, с което е било отменено решение на ОбС Стара Загора за одобряване на ПУП ПРЗ за имота на жалбоподателя, поради неспазване на изискването на чл. 15 ал. 2 ЗУТ, като след тази отмяна по отношение на имота на жалбоподателя е останал като действащ застроителния план, одобрен с Решение 283 от 28.06.2012г. на ОбС - Стара Загора, предвиждащ попадане за имота на жалбоподателя в смесена устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване, която обаче не е в съответствие с предвижданията на действащия ОУП за територията. Приел е и че дори да са допуснати нарушения на административно производствените правила, включително съществени, те не могат да опорочат акта до степен на нищожност. Посочил е, че в случая няма данни, от които да се направи извод за несъответствие с целта на закона, опорочаващи акта до степен на нищожност. Решението е правилно. За да бъде нищожен един административен акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка същият да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административно производствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон може да обоснове нищожност, в случаите, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. Правилно във връзка с посоченото първоинстанционният съд е очертал критериите, съобразно които следва да бъде направена преценката досежно наличието или не на нищожност на оспорената заповед. Съответен на тези критерии, закона и събраните по делото доказателства е изводът на съда, че в настоящия случай и по отношение на оспорения акт не се откриват такива пороци. Правилно в оспореното решение е обосновано, че заповедта е издадена от компетентен орган кмета на община Стара Загора, съгласно правомощията, предоставени му по чл. 135 ал. 5 във връзка с ал. 1 ЗУТ, както и че е спазена изискуемата форма, поради което не е налице порок относно компетентността на органа и формата, водещ до нищожност на акта. Не се установяват при издаване на заповедта и допуснати толкова съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление и да са основание за нищожност. Доколкото със заповедта е разпоредено/разрешено изработването на проект за изменение на действащия ПУП служебно в съответствие с разпоредбата на чл. 135 ал. 5 ЗУТ, то в тази хипотеза не е необходимо производството да започне по искане от лицата, посочени в чл. 131 ЗУТ. Съответен на закона е извода на първоинстанционния съд, че оспорената заповед, в оспорената й част, не е засегнато от пороци, които да обосноват нищожност, поради противоречие с материалния закон. С нея е наредено служебно да се изработи проект за изменение на ПУП ПЗ, което е допустимо и законово обосновано по силата на чл. 135, ал. 5 ЗУТ, т. е. актът е издаден на предвидено в закона правно основание, като няма законова пречка да бъде допуснато изменение на действащия ПУП само в някоя от съставните му части - ПР или ПЗ, при наличие на необходимост и на основания за това. В производството по чл. 135 ал. 3 или ал. 5 ЗУТ се определят само най - общите условия за предстоящото изменение на действащия ПУП, което в случая е и сторено, като проверката на такъв акт, включително за законосъобразност, се ограничават до проверка за съответствие на предложението с правилата и нормите по устройство на територията и на ОУП на населеното място, ако е наличен такъв, като в случая при извършена проверка на тези основания в оспореното решение правилно е прието, че не се установяват нарушения, които да обосноват нищожност. Доколкото са спазени тези изисквания е правилен извода на съда, че с издаването на заповедта не е допуснато и нарушение на целта на закона. Правилен е и изводът, че в случая не е налице и хипотезата на чл. 177, ал. 2 АПК - процесният акт не е в противоречие с решение 382 от 02.11.2021г. по адм. дело 489/2019г. на АС гр. Стара Загора, тъй като за имота на жалбоподателя остава действащото предвиждане по плана от 2012г., отреждащ смесена устройствена зона за обществено и делово обслужване и жилищно застрояване, което е несъответно на предвиждането по действащия за процесната територия ОУП на гр. Стара Загора от 2017г. за паркове, градини и озеленяване. Оспореното решение е правилно и в частта, с която е оставена без разглеждане като просрочена жалбата относно искането за отмяна като незаконосъобразна на заповед в частта на УПИ III 659, кв. 812 по плана на гр. Стара Загора. Редът за разгласяване по чл. 124б ал. 2 ЗУТ, приложим на основание чл. 135 ал. 7 ЗУТ, е специален и представлява изключение от общото правило за съобщаване на административните актове чрез нарочно писмено съобщение до заинтересованите лица по чл. 131 ЗУТ. Съгласно посочените разпоредби актовете, посочени в тях се разгласяват с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. По делото са представени доказателства за спазване на този ред, а именно чрез обявление, поставено на определеното за това място в сградата на община Стара Загора, на територията на парк Бедечка и чрез публикация на интернет страницата на общината от 31.01.2023г. Действително, от приложената по делото административната преписка се установява, че общинската администрация е съставила само констативни протоколи, удостоверяващи поставянето на обявленията, без да са ангажирани доказателства, от които да е видно на коя дата поставените обявления са свалени от съответните места. Това обстоятелство обаче не се отразява на правилността на извода на съда за просрочие на жалбата в частта, с която се иска отмяна на заповедта като незаконосъобразна, тъй като надлежното удостоверяване на датата на премахване на обявлението е релевантно обстоятелство, удостоверяващо период от време, в който заинтересованите лица са могли да се запознаят с акта и реализират възможността си да се уведомят за издадената заповед в срока, в който могат да подадат жалба. Освен това от доказателствата по делото се установява, че и към момента на подаване на жалбата процесната заповед продължава да бъде публикувана на интернет страницата на общината, което обстоятелство по безспорен начин доказва, че заинтересованите лица са имали възможност в срока за обжалване да се запознаят със заповедта и реализират правото си на жалба, какъвто е и смисъла на удостоверяването на свалянето на съответното уведомление. Дори да се приеме в случая приложимост на максимално допустимият срок за оспорване по чл. 140, ал. 1 АПК, а именно два месеца, предвид на това, че в заповедта не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, то депозираната пред съда на 29.06.2023г. от В. Василев жалба срещу заповедта с искане за отмяна като незаконосъобразна, се явява просрочена. По изложените съображения оспореното решението на АС гр. Стара Загора във всичките му части, включително тази, която има характер на определение, е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,