Решение № 7205 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15934/2011 г.

Решение № 7205 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15934/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производство по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационната жалба на Боряна Предолова в качеството й на процесуален представител на РИОСВ Плевен срещу Решение № 583 от 27.10.2011 г., постановено по адм. дело № 929/2010 г. от Административен съд Плевен. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3, предл. първо от АПК и се иска неговата отмяна.

Ответниците - община Тетевен и кметство с. Рибарица не вземат становище.

Ответницата Анета Кирилова Арсова, чрез пълномощника си адв. Бабучев дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба и претендира разноски.

Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:

С обжалвания съдебен акт решаващата инстанция е отменила Решение № ПН-019-ОС/2008 г. по оценка на съвместимост на "План за урегулиране на ПИ 188014 с цел отреждането му в терен за жилищно строителство", м. "Марков рът", землище с. Рибарица (ЕКАТТЕ 65579), общ. Тетевен, обл. Ловеч, издадено от Директора на РИОСВ - Плевен и е върнал преписката на същия административен орган за ново произнасяне при съобразяване със задължителните му указания по тълкуването и прилагането на материалния закон. За да постанови този резултат съдът е приел за установено следното:

Съгласно нот. акт № 188 от 05.07.2007 г. (л. 97) Анета Кирова Койчева е собственик на неурегулиран ПИ (ливада) с площ от 3.184 дка, осма категория, находящ се в м. "Марков рът" и съставляващ имот № 188014 по картата на землището. Въз основа на нейно заявление № 04-03-188 от 12.09.2007 г. кметът на община Тетевен е издал Предписание изх. № АТУС 04.03.188-ОУ от 13.09.2007 г. (л. 98), с което е допуснато изработването на подробен устройствен план - план за регулация и застрояване (ПУП-ПРЗ) за имота и е разрешено изработването на проект - ПУП-ПРЗ с цел провеждане процедура за смяна предназначението на земята по реда на Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), "като се обособи УПИ с номер 1-188014".

В тази връзка на 21.09.2007 г. Анета Койчева е подала до Директора на РИОСВ - Плевен Уведомление за инвестиционно намерение за изграждане на нова жилищна сграда в ПИ 188014, землище Рибарица, за собствени нужди и отдих (л. 91), с подробно описана характеристика на инвестиционното предложение и местоположение на площадката на същото, приложила е документи и е поискала да бъде информирана за необходимите действия, които следва да предприеме, по реда на глава шеста от Закона за опазване на околната среда (ЗООС).

Тъй като площадката на бъдещата жилищната сграда попада в защитена зона "Централен Балкан-буфер" (ВС 0001493) и подлежи на преценка за вероятната степен на отрицателно въздействие върху целите на опазване на защитената зона по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с Постановление № 201/31.08.2007 г. на МС (обн. ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г.), с писмо изх. № 3993/27.09.2007 г. (л. 90) Директорът на РИОСВ-Плевен е уведомил упълномощения представител на Анета Койчева, че е необходимо да представи в РИОСВ Плевен уведомление по Приложение № 1 към чл. 10 от Наредбата.

След изпълнение на тези указания Директорът на РИОСВ-Плевен е издал Решение № ПН-004-ОСВ/2007 г. за извършване оценка за степента на въздействие върху защитената зона (л. 77-78), тъй като с реализирането на плана се засяга местообитание 6520 Планински сенокосни ливади и се очаква значително въздействие върху площта му като цяло и фрагментацията му; необходимостта от нова инфраструктура да допринесе за увреждане на съществуващата растителност в района, генериране на отпадъци, увеличаване на пътнико-потока и засилване на фактора безпокойство и фрагментация на местообитанията. Тъй като в района съществува изразен инвеститорски интерес за застрояване на земите, това ще доведе до кумулативен ефект - степента на фрагментация на местообитания или популации на видовете, предмет на опазване в зоната, ще е силно изразена спрямо първоначалното им състояние, с постоянна продължителност и с урбанизиране на територията безпокойството на видовете ще е постоянно, а процесът на възстановяване на популациите и екосистемите ще е невъзможен. Засилването на човешкото присъствие в района ще окаже негативно влияние върху местообитанията на мечката, сухоземните костенурки и лалугера, чиито местообитания са приоритетни за опазване. В решението са посочени изискванията към обхвата, обема и съдържанието на оценката, която следва да се извърши от експерти - фитоценолог и зоолог-специалист по гръбначни животни в съответствие с изискванията на чл. 9 от Наредбата за ОС.

С писмо вх. № 878 от 04.03.2008 г. (л. 64-68) Анета Койчева е представила в РИОСВ Доклад относно: Оценка за степента на въздействие върху защитената зона, съгласно който инвестиционното намерение в ПИ № 188014 ще повлияе в незначителна степен върху структурната и функционална цялост на 33 "Централен балкан - буфер".

Директорът на РИОСВ - Плевен, в заключение, е дал отрицателна оценка на качеството на доклада и е върнал същия за допълване и преработване с указания (л. 63).

С писмо вх. № 878/02.04.2008 г. Анета Кирова Койчева е представила в РИОСВ - Плевен допълнена и преработена съгласно препоръките на РИОСВ - Плевен версия на доклада за оценка на степента на въздействие (л. 47-54), в която отново е посочено, че инвестиционното намерение в ПИ № 188014 е съвместимо и ще окаже незначително въздействие върху структурната и функционална цялост, както и върху предмета и целите на опазване на защитената зона.

Оценката на качеството и на този на Доклад е била отрицателна (л. 45) и недостатъчна за вземане на решение.

С писмо вх. № 878/20.05.2008 г. Анета Койчева е изпратила на РИОСВ - Плевен допълнена и преработена, съгласно препоръките на РИОСВ-Плевен, версия на доклада за оценка на степента на въздействие (л. 28-43).

С писмо изх. № 878/10.07.2008 г. (л. 27) е уведомена от Директора на РИОСВ - Плевен, че е издадена положителна оценка за качеството на Доклад за оценка за степента на въздействие на "План за урегулиране на ПИ 188014 с цел отреждането му в терен за жилищно строителство", м. Марков рът, землище с. Рибарица (ЕКАТТЕ 62579), както и че решение по оценката за съвместимостта на инвестиционното предложение с предмета и целите на ВС 0001493 "Централен Балкан - буфер" ще бъде издадено след провеждане на консултациите по чл. 25 от Наредбата за ОС. Изготвената от Директора на РИОСВ-Плевен Оценка на качеството на преработения и допълнен Доклад за оценка за степента на въздействие на инвестиционното предложение в този случай е била положителна.

Установено е още, че консултации са били проведени със Сдружение Природен фонд и Сдружение за дива природа "Балкани", които са дали отрицателни становища (л. 24-25 и л. 21-22), в които в заключение се сочи, че оценката за съвместимост на всяко инвестиционно предложение поотделно означава заобикаляне на изискването на закона за оценка на кумулативния ефект върху защитените зони и не следва да бъде одобрявано без такава оценка, а Рибарица, националният парк и буферът му се нуждаят от Общ застроителен план на селището на основата на обективна оценка на равнището на значимост на биотата в района и на това на строителството.

С писмо изх. № 878/09.09.2009 г. на РИОСВ - Плевен (л. 19) на Анета Койчева отново са дадени указания, тя от своя страна - с писмо вх. № 878 от 30.09.2008 г. (л. 16-17) е изпратила допълнителни уточнения от компетентните експерти и в крайна сметка е издадено оспореното Решение № ПН 019-ОС/2008 г. (л. 15), с което Директорът на РИОСВ - Плевен отказва да съгласува "План за урегулиране на ПИ 188014" с цел отреждането му в терен за жилищно строителство", м. "Марков рът", землище с. Рибарица (ЕКАТТЕ 62579) община Тетевен, обл. Ловеч.

При тази фактическа установеност съдът е направил следните правни изводи:

Поземления имот 188014, по отношение на който се претендира съгласуване на плана за урегулиране с цел отреждането му за жилищно строителство, попада в защитена зона "Централен Балкан буфер", ВО 0001493 по Директива 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна.

Планът е за инвестиционно предложение не попада в обхвата на Приложение № 1 към чл. 92, т. 1 и Приложение № 2 към чл. 93, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Закона за опазване на околната среда и не подлежи на задължителна оценка на въздействие върху околната среда и на преценяване на необходимостта от ОВОС по реда на Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействие върху околната среда. В случаите, когато прецени обаче, че има вероятност планът, програмата, проектът или инвестиционното предложение да окаже значително отрицателно въздействие върху защитената зона, компетентният орган издава решение да се извърши оценка на степента на въздействие на плана, програмата, проекта или инвестиционното предложение върху природните местообитания и местообитанията на видовете, предмет на опазване в защитената зона. Компетентният орган е извършил такава преценка, поради което с Решение № ПН 004-ОСВ/2007 г. е постановил да се извърши оценка на степента на въздействие на "План за урегулиране на ПИ 188014 с цел отреждането му в терен за жилищно строителство" по подробно изложени в решението мотиви в пет точки. Това решение, с което се извършва първоначална преценка дали да се изготви оценка или не, съставлява самостоятелен индивидуален административен акт, подлежащ на самостоятелно оспорване по реда на АПК (арг.: чл. 20, ал. 3, т. 9 от НОС, но данни то да оспорвано не са налице, а и не се твърдят.

Съгласно чл. 31, ал. 4 и ал. 5 от Закона за биологичното разнообразие (ЗБР), за плановете, програмите и инвестиционните предложения, които не попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда оценката (по ал. 1) се извършва чрез процедура, определена в наредбата по чл. 31а, а това е Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (НОС).

Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от НОС, на оценка се подлагат планове, програми, инвестиционни предложения или техни изменения или разширения извън обхвата на глава шеста от ЗООС, попадащи изцяло или отчасти в границите на защитени зони и свързани с промяна на предназначението и/или начина на трайно ползване на имота. След като е безспорно установено, че неурегулирания поземлен имот по своето предназначение съставлява ливада и че плана за урегулиране е с цел отреждане на имота в терен за жилищно строителство, то инвестиционното намерение е свързано с промяна на предназначението на имота по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ и начина му на трайно ползване.

Територията, предвидена за застрояване, попада в 33"Централен Балкан буфер", с код ВО 00001493 по Директива № 92/43/ЕИО на Съвета за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна, включени в списъка на защитени зони, приет с Решение на МС № 802/2008 г., обн. ДВ, бр. 107/2008 г., (л. 243 и сл.) и има статут на защитена зона, т. е. касае се за план за урегулиране на поземлен имот, който попада в предметния обхват на чл. 2 от НОС.

На основание чл. 5 от НОС, оценката за съвместимост се извършва по процедурата, разписана в глава II, като се следват задължителните етапи, разписани в чл. 7 от Наредбата.

Въз основа на събраните доказателства съдът е направил извод, че в конкретния случай са спазени изискванията на чл. 10 от НОС: 1. компетентният орган по чл. 8 е уведомен за изготвяне на проект: План за урегулиране на ПИ 188014 с цел отреждането му в терен за жилищно строителство и това уведомление съдържа данните по Приложение № 1 - част "А" и необходимите приложения по ал. 2; 2. Извършена е проверка за допустимост на предложението; 3. постановено е решение за извършване на оценка за степента на въздействие на плана върху защитената зона; 4. решението е съобщено на възложителя (писмо № 3993/21.11.2007 г.) и е оповестено чрез поставяне на интернет-страницата на РИОСВ-Плевен; 5. в съответствие с разпоредбата на чл. 20, ал. 3 от НОС, решението съдържа разписаните в същата реквизити, в т. ч. са посочени изискванията към обхвата, обема и съдържанието на оценката, възможните алтернативни решения, наличие на обстоятелствата по чл. 33 от ЗБР, предложения за смекчаващи мерки, изисквания за включване на компетентни експерти съгласно чл. 9 от НОС; 6. възложителят е изготвил доклад относно степента на въздействие на плана върху защитената зона в изпълнение на изискванията на постановеното решение, на основание чл. 23, ал. 2 от НОС, на който двукратно е дадена отрицателна оценка от компетентния орган поради недостатъчност на представената информация, поради което докладът двукратно е връщан за допълване и преработване (чл. 24, ал. 4 и ал. 6 от НОС), като са дадени задължителни указания каква информация да бъде включена в преработения доклад и на 20.05.2008 г. е изготвен трети преработен доклад, на който в съответствие с разпоредбата на чл. 24, ал. 5 от НОС е дадена положителна оценка.

В доклада на заявителя обаче, на който е дадена положителна оценка, (както и в самото оспорвано решение на административния орган) не е отчетено наличието и на други, сходни, инвестиционни предложения за района, т. е. не е изяснен кумулативния ефект от осъществяване на инвестиционното предложение. Там е посочено, че към 01.01.2008 г. в Община Тетевен има регистрирани ИП от с. Рибарица за промяна статута на земеделски земи, гори и изоставени урбанистични елементи за общо 36,1956 ха или за около 25% от тази площ, като всички ИП са за застрояване на единични сгради с малка височина до 10 м.

Ето защо съдът е направил извод, че без да са обсъдени в цялост всички инвестиционни предложения и без да е оценено тяхното кумулативно въздействие (съгласно определението на § 3, т. 10 на НОС) върху защитената зона не може да се прецени как ще бъде променен облика й, какво ще бъде въздействието върху флората и фауната и т. н.

Следва да се отчитат и антропогенни фактори, свързани с резултатите от съзнателната дейност на хората не само по време на дейността по реализиране на ИП, но и след нейното прекратяване. Сред тези фактори има не само такива, които водят до негативни промени в околната среда, но и такива, които са насочени или (макар и да не са насочени пряко), като резултат водят до изменение на природните елементи - напр. струпването на множество имоти, които като цяло може да не са значителен брой, но да са локализирани в ограничен периметър, на малка изолирана площ, което би се явило препятствие за движение на животни, бариера за въздушни потоци, екран за преки слънчеви лъчи.

При отчитане на кумулативния ефект според съда значение има влиянието на веществените фактори, свързани с използването на разтворими вещества по време на реализиране на строителството, отпадъци, които при попадане в природата се смесват в средата, което би могло да доведе до динамика в степента на въздействие на елементите на природата; факторите-явления като светлина, топлина, вибрации, запрашеност на водата и атмосферата, звуковите ефекти, които от своя страна имат точна количествена характеристика и могат да бъдат установени и измерени; изменения в микроклимата вследствие дейността на човека и други фактори, които чисто обективно могат да доведат до качествени изменения върху структурата на 33.

Ето защо съдът е приел, че съдържанието на Доклада не отговаря на изискванията на чл. 23, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата, а неговата непълнота води до отмяна на постановения административен акт.

На следващо място съдът е приел, че административният орган не е представил доказателства за изпълнена процедура по чл. 25 от Наредбата. В тази насока и с оглед задължителните указания на ВАС в отменителното решение, с което делото е върнато за ново разглеждане, съдът е указал на ответника доказателствената тежест по чл. 170, ал. 1 от АПК, като с нарочен диспозитив го е задължил да представи пълната административна преписка по издаване на оспорения акт, вкл. доказателствата, установяващи изпълнение на административната процедура по издаване на акта, регламентирана в чл. 21 - 27 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (наредбата), в т. ч. доказателства спазени ли са изискванията по чл. 25 от наредбата - изпълнил ли е административния орган задължението си по чл. 25, ал. 3 от наредбата и изискал ли е писмено становище от възложителя по повод постъпилите възражения. Въпреки указаната доказателствена тежест, не са представени данни за проведени консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, мотивирани становища или допълнителни проучвания и анализи.

В писменото си становище по съществото на спора пълномощникът на ответника е посочил, че "на интернет страницата на РИОСВ-Плевен е публикувано инвестиционното предложение...", по повод на което са постъпили становища от сдружения с нестопанска цел. Т.е. с изключение на публикуване на "инвестиционното предложение" на интернет страницата на органа, не са представени доказателства за провеждане на консултации с обществеността, заинтересувани органи и трети лица, мотивирани становища или допълнителни проучвания и анализи, в какъвто смисъл е изискването не само на чл. 25, ал. 1, но и това на чл. 7, т. 6 от Наредбата - задължителен етап по издаване на решение по ОС.

Въз основа на тази констатация съдът е приел, че изпълнението на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата е пряко относимо към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт и неизпълнението на същата е самостоятелно отменително основание.

На трето място административният орган е допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 26 от Наредбата, съгласно която, когато при провеждане на консултациите с обществеността по чл. 25, ал. 1 и 2 е постъпила информация относно предмета и целите на защитените зони и/или очакваната степен на увреждането им, която се различава от представената от възложителя в доклада, компетентният орган може да възложи на друг колектив от експерти или да изиска от възложителя извършване на допълнителни проучвания и анализи или събиране на допълнителна научна информация, като определя тяхната продължителност. В тези случаи компетентният орган може да извърши проверка на място относно събраната информация. От събраните по административната преписка доказателства съдът е установил, че от една страна предмет на преценка от органа относно вида и степента на въздействие на плана върху 33 са констатациите на екипа от експерти, изготвили и трите доклада (относно оценката за степента на въздействие), последният с положителна оценка, в които доклади е направен извод, че ИП е съвместимо и ще окаже незначително въздействие върху структурната и функционалната цялост, както и върху предмета и целите на опазване на 33. От друга страна - предмет на преценка от органа относно вида и степента на въздействие на плана върху 33 са и резултатите от консултациите с обществеността, в т. ч. становищата на заинтересованата общественост-организации с нестопанска цел, каквито са дадени от СДП и СПФ, които както е отчел ВАС в своето отменително решение, не са доказателства, а твърдения, които подлежат на доказване по предвидения за това в закона ред. Предвид, че тези сдружения са респонденти на 33 "Централен Балкан буфер" по смисъла на § 3, т. 6 от ДР на НОС - лица или организации, които са предоставили информацията, записана в стандартните форми с данни и оценки за конкретната защитена зона, отразени в приложения по делото стандартен формуляр за Натура 2000, като същите данни са ревизирани от БАН, административният орган е следвало на основание чл. 26 от Наредбата и чл. 35 и 36 от АПК да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и при необходимост да изиска и/или да събере служебно допълнителни доказателства, в т. ч. да възложи на друг колектив от експерти извършването на оценка, да извърши допълнителни проучвания и анализи, да събере допълнителна научна информация, респ. да извърши проверка на място относно събраната вече информация, едва след което да пристъпи към постановяване на крайния акт, като го мотивира кои от събраните доказателства и защо поставя в основата на своя извод в една или друга посока. Това не е сторено от органа, т. е. не е изпълнена процедурата по чл. 26 от Наредбата, като същевременно в оспореното решение не е обсъдено защо са възприети становищата на сдруженията с нестопанска цел пред тези на колектива, изготвил доклада, с което е допуснато съществено нарушение на правилата на чл. 35 и чл. 36 от АПК.

Този извод не се променя от факта, че нормата на чл. 26 от наредбата е диспозитивна и предоставя на органа възможността да изисква допълнителна информация, без да го задължава да направи това, след като е довело до издаване на акта при неизясняване на фактическите обстоятелства от значение за случая.

Според съдебния състав при постановяване на административния акт, органът не е обсъдил подробно и мотивирано всички обстоятелства, визирани в нормата на чл. 29, ал. 1 от наредбата и най-вече тези по т. 3 и т. 6. В обжалваното решение не са изложени съображения дали административния орган е обсъдил всички законови изисквания, представляващи фактически основания за издаване на оспорения акт. Изложените в три пункта отделни фактически обстоятелства, въпреки наименованието им от органа "мотиви", са фрагментарни, бланкетни и формални, поради което по същество нямат функцията на мотиви и не санират липсата на обосновка на диспозитива на решението по оценка за съвместимост. По съществото си мотивите не обосновават съответствие на административния акт с материално-правните разпоредби на ЗБР, а органът се е ограничил до бланкетно възпроизвеждане на становищата на сдружения СДПБ И СПФ. Тоест, при постановяване на оспореното решение не са взети предвид всички факти и обстоятелства, релевантни за спорното право.

Ето защо изводите на административния орган се явяват непълни и несъответстващи на приложимия процесуален закон относно начина на определяне на степента на въздействие на ИП върху предмета на опазване в съответната защитена зона.

Съдът е приел, че допуснатите от административния орган нарушения на административно-производствените правила и неспазването на установената от закона форма, както и противоречието с разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗБР, са пороци на акта, съставляващи отменителни основания по смисъла на чл. 146 от АПК. Поради това, че въпросът е от изключителната компетентност на административния орган, делото му е изпратено като преписка за решаване на въпроса по същество при съобразяване с дадените в решението указания по тълкуването и прилагането на закона, в т. ч. преценка и на наличните доказателства в светлината на чл. 26 от НОС.

Касационният жалбоподател е останал недоволен от така постановения съдебен акт и възразява:

1. че са спазени изискванията на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, но поради значителния обем информация, който се публикува на Интернет-страницата на административния орган и периодичното й изчистване преки доказателства в тази посока не могат да бъдат представени;

1. че нормата на чл. 25, ал. 3 от същата Наредба е в сила от 15.10.2010 г., поради което не е било възможно административният орган да я приложи по време на провеждане на процедурата по оценка за съвместимост;

1. че нормата на чл. 26 от Наредбата също е изменена с ДВ бр. 81/2010 г., в сила от 15.10.2010 г., и преди това не е било възможно административният орган да възложи на друг екип от експерти да извършат допълнителни проучвания или анализи или да съберат допълнителна научна информация, поради което не е налице нарушение на чл. 35 от АПК и оспорваният административен акт е издаден след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спорното право и след като са обсъдени становищата на обществените организации, ангажирали се с такива.

Възраженията са неоснователни. Обжалваното решение е правилно.

Процедурата по извършване на екологична оценка на инвестиционни предложения е регламентирана в глава шеста, раздел трети от Закона за опазване на околната среда (чл. 92 - 102), и Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони (в сила от 11.09.2007 г.) - Наредбата.

При разглеждането на преписката е било в сила изменение на чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие (изм. ДВ, бр. 52 от 2007 г.), с което е било предвидено, че оценката на плановете, програмите и инвестиционните предложения, попадащи в обхвата на Закона за опазване на околната среда, се извършва чрез процедурата по екологична оценка, съответно чрез процедурата по оценка на въздействието върху околната среда по реда на Закона за опазване на околната среда и при спазване на специалните разпоредби на този закон и наредбата по чл. 31а.

Предвидената с нормативния акт оценка за съвместимостта се прилага и за планове, програми, проекти и инвестиционни предложения, които към момента на влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за биологичното разнообразие (ДВ, бр. 52 от 2007 г.) не са одобрени по реда на съответния специален закон или подзаконов нормативен акт, въз основа на който се разработват, или са одобрени, но не са влезли в сила, независимо дали попадат в обхвата на Закона за опазване на околната среда и дали за тях е налице завършена или започнало процедура по оценка на въздействието върху околната среда или екологична оценка съгласно глава шеста от Закона за опазване на околната среда.

Процедурата по извършване на оценка на степента на въздействие върху защитените зони е уредена в Раздел IV от Наредбата (чл. 21 - 27) за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони.

При издаване на оспореното решение процедурата е започнала с уведомление за инвестиционно намерение от възложителя Анета Койчева, като съгласно изискването на чл. 22 от Наредбата, е изготвен доклад от възложителя на инвестиционното предложение. С решение № ПН-019ОС/2008 г. директорът на РИОСВ Плевен е постановил отказ на оценка на степента на въздействие на инвестиционното предложение върху околната среда. Както се каза по-горе административният съд е приел, че решението е издадено от компетентен орган, но не в предвидената от закона форма и в противоречие с процедурата, регламентирана в разпоредбите на чл. 25 и чл. 26 от Наредбата за условията и реда а извършване на екологична оценка на планове и програми с предмета и целите на опазване на защитени зони. Според първоинстанционния съд административният орган не е изяснил фактическите обстоятелства по инвестиционното предложение и не е събрал достатъчно доказателствата, свързани с инвестиционните намерения на същия инвеститор.

По отношение на възраженията по касационната жалба:

Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони, приета с ПМС № 201 от 31.08.2007 г., обн., ДВ, бр. 73 от 11.09.2007 г., в сила от 11.09.2007 г., в редакцията й към датата на постановяване на обжалваното административно решение компетентният орган провежда консултации с обществеността, като в петдневен срок от уведомяването по чл. 24, ал. 7 публикува на интернет страницата си информация относно плана, програмата и проекта/инвестиционното предложение, включително графичен материал, и доклада по чл. 23, ал. 2. В срок 30 дни от публикуването по ал. 1 всички заинтересувани лица могат да депозират пред компетентния орган писмени мотивирани становища по плана, програмата, проекта или по инвестиционното предложение и доклада (ал. 2).

Касаторът необосновано твърди, че доказателство за изпълнената от административния орган процедура е фактът, че по преписката са били постъпили становища от Сдружение Природен фонд (СПФ) и Сдружение за дива природа "Балкани" (СДПБ). Необоснован е доводът, че по делото не е приложена разпечатка за публикацията в интернет страницата на РИОСВ-Плевен, тъй като същите публикации престоявали там известно време, след което се заличават служебно. Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Не може да бъде споделено възражението, че на интернет страницата на РИОСВ се публикувало голям обем информация, която бивала заличавана. Без да има специални знания в областта настоящата съдебна инстанция намира, че технически възможно е било това "служебно заличаване" да бъде документирано в нарочен акт (протокол, разпечатка), който да съдържа данни относно направеното уведомяване, информацията, която е била публикувана, както и данни и причини за направеното заличаване. Изпълнението на изискванията на чл. 25 от Наредбата е пряко относима към законосъобразността на оспореният индивидуален административен акт и административният орган е следвало да проведе пълно доказване на тези факти, а не чрез наличните косвени доказателства да създава оборими презумпции.

Във връзка с възраженията по приложението на чл. 26 от Наредбата: Съгласно тази разпоредба когато при провеждане на консултациите по чл. 25 е постъпила информация, която се различава от информацията, представена от възложителя, включително в доклада, компетентният орган може да изиска от възложителя извършването на допълнителни проучвания и анализи или събирането на допълнителна научна информация относно предмета и целите на защитената зона и/или очакваната степен на увреждане на зоната, като определя срок за това. В тези случаи компетентният орган може да извърши проверка на място относно събраната информация. Новата редакция на чл. 26, която е в сила от 15.10.2010 г. предвижда възможност административният орган служебно да възлага на друг колектив от експерти извършване на допълнителни проучвания и анализи, както и да прави проверки на място. Тази редакция действително не е била действаща към датата на постановяване на административното решение, но действащи са били нормите на чл. 35 и чл. 36 АПК относно задължението на органа да изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и да събере доказателства. Новата редакция на чл. 26 от Наредбата доразвива тези разпоредби и е нейно законодателно потвърждение, поради което възражението на касатора за неправилно приложение на новата редакция на Наредбата в тази насока са неоснователни.

Касационната инстанция напълно споделя извода на АС - Плевен, че Директорът на РИОСВ-Плевен при постановяване на решението си е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени.

Както бе изяснено по-горе, във връзка с представения в РИОСВ от Анета Койчева Доклад относно Оценка за степента на въздействие върху защитената зона, са постъпили становища от две сдружения. Становищата по съществото си представляват възражения срещу осъществяването на процесното инвестиционно предложение "План за урегулиране на ПИ 188014 с цел отреждането му в терен за жилищно строителство" м. Марков път, землище на с. Рибарица. При тази ситуация на взаимоизключващи се твърдения административният орган по силата на чл. 36 АПК е следвало служебно да събере допълнителни доказателства относно степента на въздействие на инвестиционното предложение върху предмета на опазване в съответната защитена зона това положение.

По делото пред АС-Плевен са изслушани множество съдебни експертизи в областта на биологията, строителството и архитектурата, заключенията по които законосъобразно са възприети от съда като неоспорени и обективно изготвени. Правилно и в съответствие на нормата на чл. 173, ал. 1 АПК, административният съд е приел, че поставените въпроси са от изключителната компетентност на административния орган. Последният с всички допустими по закон доказателства е следвало да установи релевантните за случая обстоятелства. Това задължение безспорно не е изпълнено при издаване на административното решение. Ето защо споделя се изводът на съда, че актът е лишен от мотиви за това в каква степен ще бъде застрашена защитената зона при осъществяване на инвестиционното предложение. Това процесуално нарушение законосъобразно е възприето като нарушение на изискването за форма по чл. 146 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на административния акт.

По изложените съображения настоящата касационна инстанция намира, че не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед обхвата на задължителната служебна проверка по чл. 218 АПК съдът приема, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответно на материалния закон.

На основание чл. 143 АПК и с оглед направеното в съдебно заседание своевременно и изрично искане от адв. Бабучев за присъждане на разноски, такива се полагат разноски на ответницата - Анета Кирилова Арсова в размер на 1000.00 лв. Сумата е договорена и платена, видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие. От страна на касатора не е направено искане по чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране на възнаграждението поради прекомерност, поради което последното следва да се присъди в пълен размер.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение