Решение № 2198 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2017 г.

Решение № 2198 от 19.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10589/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 94 от 03.07.2017 г., постановено по адм. д. № 106/2017 г. Административен съд - К. е отхвърлил жалбата на Г. С. М. против заповед № ЗСП/Д-К-КК/163 от 03.04.2017 г., издадена от директора на Дирекция "Социално подпомагане" - село К., потвърдена с решение № 09-РД04-0278 от 21.04.2017 г. на директора на Регионална дирекция "Социално подпомагане" - К.. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Г. С. М., чрез адв. Ч., с оплакване за неправилност. Съдът неправилно е приел, че оспорения административен акт не е нищожен, тъй като противоречи на влязло в сила съдебно решение. Погрешно е и тълкуването, че доходът от пенсия за инвалидност следва да се приравнява на доход от трудова дейност, какъвто смисъл е вложил законодателя в разпоредбата на чл. 9 от ППЗСП относно диференцирания минимален доход. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в срок от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество на въведените касационни основания е неоснователна. Обосновано е прието от съда, че изискването на раздел IV, т. 2.1.1 на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", сочещо на родствена връзка (да е чл. на семейството или роднина по възходяща или низходяща линия до втора степен или съжителстващо лице по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП), макар да не е изпълнено по отношение на касационната жалбоподателка, не е достатъчно за да бъде постановен отказ. Въз основа на приложените по делото доказателства, обаче, съдът категорично е установил, че Г. М. не отговаря на законовите изисквания за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, защото има доход за предходния месец по-висок от определения диференциран минимален доход (ДМД), което от своя страна е пречка за включването й в програмата "Личен асистент" на К. Е.. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна по следните съображения: Със заповед № ЗСП/Д-К-КК/163/03.04.2017 г. на директора на ДСП - К., на основание чл. 59, ал. 1 от АПК и т. 1.5 от Раздел 1 "процедура за кандидатстване" от Приложение № 1 Дейности "Личен асистент" и "П. възпитател" за Национална програма "Асистент на хора с увреждания", е отказано на Г. С. М. да бъде включена в дейност "Личен асистент" на Национална програма "Асистент на хора с увреждания" като асистент на лицето К. Р. Е.. Г. М. е безработна, с трайно намалена работоспособност 72 %, съпругът й - Ю. М. М., също е лице с увреждания освидетелстван с 56 % ТНР. Г. и Ю. М. получават пенсии за инвалидност, които в месеца преди подаване на заявлението за участие в дейността "Личен асистент" са били в общ размер на 306.62 лв., което е повече от ДМД от 146.25 лв. К. Р. Е. е с определена 100 % ТНР (пълна слепота) и е категоризиран първа група инвалид с чужда помощ. Същият е разведен, като двете му деца са го изоставили, докато е лежал по болници и хосписи и не поддържа никакви контакти с тях и по негови твърдения, живеят в Турция. Сестра му е починала, а единственият му брат, не се интересува от него и е безразличен към проблема му. Не знае къде е бившата му съпруга, но допуска, че е при децата му в Турция. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд е заявил, че Г. М., полага грижи за него от 2012 г., като му помага да си пие лекарствата, поставя му капки в очите, с нейна помощ се храни, грижи се за чистотата в обитаваното от него общинско жилище и твърди, че без нейна помощ не би могъл да се справя сам. За да мотивира отказа си, административният орган е посочил, че за кандидата за асистент няма изготвен положителен доклад Кандидати за личен асистент, тъй като не отговаря на условията на т. 2.1.1 от раздел IV на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания" - не отговаря на условията за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП, тъй като средномесечния доход на семейството за преходния месец е по-висок от ДМД, и не е чл. на семейството или роднина по възходяща или низходяща линия до втора степен, по съребрена линия до втора степен, роднина по сватовство до втора степен или съжителстващи лица по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП. Първоинстанционният съд е опровергал извода на административния орган, че Г. М. няма право да бъде личен асистент на К. Е., тъй като не е негова съпруга, нито роднина от изброените в Раздел IV, т. 2.1.1 на Национална програма "Асистенти на хора с увреждания", както и съжителстващо лице по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ППЗСП, като се е позовал на влязлото в сила решение на Административен съд - К. по адм. д. № 222/2012 г., с което е отменена заповед № СББ-505/13.11.2012 г., с която също е било отказано на жалбоподателката да бъде включена в дейност "Личен асистент" на НП "АХУ", като личен асистент на К. Е. и отказът е бил мотивиран единствено с това, че не е съпруга, роднина или съжителстващо лице. Съдът е посочил, че въпреки влязлото в сила решение по този въпрос, административният орган напълно по чиновнически е възпроизвел отново същите мотиви в процесния отказ без да се съобрази по никакъв начин с мотивите на Административен съд - К.. По тези съображения решаващият състав е приел мотивите в тази част на оспорената заповед за нищожни и е посочил, че не следва да ги коментира повече. По отношение на останалата част на заповедта за отказ обаче, досежно това, че Г. М. не отговаря на условията за отпускане на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, първоинстанционният съд е приел, административният акт за законосъобразен. В решението е посочено, че ДМД на семейството на жалбоподателката, което е двучленно е изчислен правилно в размер на 146.25 лв., в съответствие с чл. 9, ал. 3, т. 6 и т. 7 от ППЗСП, както следва: 100 на сто (100 %) от ГМД, т. е. 65.00 лева за съпруга й Ю. М., който е лице с ТНР 50 и над 50 на сто (същият е с 65 % ТНР) - по чл. 9, ал. 3, т. 6 от ППЗСП и съответно 125 на сто (125 %) от ГМД, т. е. 81.25 лев за Г. М., която е със 70 и над 70 на сто (72 %) ТНР - чл. 9, ал. 3, т. 7 от ППЗСП или общо 146.25 лева. В този случай доходът от предходния месец е със 160.37 лева повече от определения ДМД. Според съда правилно административният орган е приел, че въз основа на така изчисления месечен доход за лицето, не са налице условията на раздел IV, т. 2.1.1 от Национална програма "Асистент на хора с увреждания" - дейност "Личен асистент". Спорен е в случая въпросът, дали при изчисляване на диференцирания минимален доход на М. следва да бъде включен доходът от пенсия за инвалидност, тъй като според касационната жалбоподателка, това не е доход от трудова дейност, а вид обезщетение и не следва да участва при изчисляване на ДМД. Този довод е неоснователен, тъй като в § 1, т. 9 от ДР на ППЗСП е дадена дефиниция на понятието "Доходи" за отпускане на социални помощи по реда на този правилник, а именно това са всички приходи, произхождащи от: а) трудова дейност; б) дейности в областта на селското, горското и водното стопанство; в) продажба и/или замяна на движимо или недвижимо имущество; г) продажба на акции, дялове и други участия в търговски дружества и други форми на съвместна дейност; д) наем, рента и аренда; е) авторски и лицензионни възнаграждения; ж) дивиденти и доходи от дялово участие; з) премии и награди от спортни състезания; и) обезщетения и помощи; к) пенсии; л) стипендии; м) месечни добавки за деца; н) присъдени издръжки; о) други. Видно от изложеното обезщетенията и помощите също представляват доход, които се взема предвид при изчисляване на ДМД. Според чл. 9, ал. 1 от ППЗСП, право на месечна помощ имат лица или семейства, чийто доход за предходния месец е по-нисък от определения диференциран минимален доход. Основа за определяне на диференцирания минимален доход е гарантираният минимален доход, чийто месечен размер се определя с акт на Министерски съвет съгласно ал. 2 от същия член. Средномесечният доход от предходния месец на М. е в размер на 306.62 лв. - формиран от пенсиите за инвалидност на жалбоподателката и съпруга й, и надвишава диференцирания минимален доход, който според настоящия състав е в размер на 189.15 лв. ДМД следва да се формира в случая, като се приложи формула: 1. Процент за лице, съжителстващо с друго лице (лица) или семейство, и за всеки от съвместно живеещите съпрузи - 66 на сто от ГМД - чл. 9, ал. 3, т. 4 от ППЗСП; 2. Процент за лице с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто - 100 на сто от ГМД (гарантирания минимален доход) - чл. 9, ал. 3, т. 6 от ППЗСП; 3. за лице с трайно намалена работоспособност 70 и над 70 на сто - 125 на сто от ГМД/х65 лв. ГМД или ДМД = (100+125+66) х 65.00 лв. = 189.15 лв. Дохода за предходния месец е в размер на 306.62 лв., който надвишава 189.15 лева. Съгласно т. 2.1.1 от Раздел IV от Национална програма "Асистенти на хора с увреждания - 2017 (НП-АХР - отм.) в дейността "Личен асистент" могат да участват безработни лица, подпомагани по реда на чл. 9 от ППЗСП или отговарящи на условията за отпускането на този вид помощ и полагащи постоянни грижи за хора с увреждания или тежко болни лица. Безработните лица могат да бъдат включвани в дейността "Личен асистент" и да участват в нея, ако отговарят на регламентираните допълнителни условия. Право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежаваното имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс да ги издържат лица да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности (арг. от чл. 2, ал. 3 от Закона за социалното подпомагане). Ако тези доходи, самостоятелно или заедно с доходи на лицето или семейството от други източници са в размер, по-висок от определения диференциран минимален доход, лицето, респ. семейството, няма право на месечна социална помощ. Или с други думи казано - възможността лицето или семейството, да получава доходи в размер, който, самостоятелно или заедно с доходите на лицето или семейството от други източници, е по-висок от определения диференциран минимален доход, е обстоятелство, което изключва правото на месечна социална помощ по чл. 9 от ППЗСП, т. е. това обстоятелство е правоизключващ юридически факт и поради това следва да бъде доказано в административното производство по правилата на чл. 35 - 46 от АПК, ако в друг нормативен акт не е установен специален ред за доказването на този факт. Тези факти са били установени и доказани чрез извършено посещение на място и социален доклад за касационната жалбоподателка. Установено е, че Г. М. живее със съпруга си. Според § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за социалното подпомагане, "Съжителстващи лица" са съвместно живеещите в едно жилище със или без родствена връзка, регистрирани на един адрес. С. с друго лице е от значение за възникване на правото на социално подпомагане, респективно на участие в програмата "Асистент на хора с увреждания", доколкото в чл. 9, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ППЗСП това обстоятелство е посочено сред относимите такива за определяне на приложимия процент на гарантирания минимален доход, с който следва да се съпоставят доходите им. При така установените факти, административният орган правилно е преценил, че М. не отговаря на изискванията на чл. 9, ал. 1 и ал. 3 от ППЗСП, поради което не може да участва в програмата асистент на хора с увреждания. Неоснователно е оплакването на касаторката, че към момента на постановяване на отказа е отговаряла на условията да бъде назначена за "личен асистент" по Раздел IV, т. 4.12, тире 5 от Националната програма "Асистенти на хора с увреждания", която хипотеза в случая не е налице. Тя касае само семейства, в които единият съпруг/а е лице с увреждане, с определена чужда помощ, а другият се грижи за него и е безработен. Съпругът на Г. М. е с ТНР 50 %, но не е с определена чужда помощ, поради което твърденията на касаторката в жалбата, че полага грижи за него, са неоснователни и поради това за определяне на дохода й по чл. 9 от ППЗСП не може да се приложи правилото, на което тя се е позовала, съответно не могат да не се вземат предвид размера на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Г. М. и съпруга й, за да е налице доход в по-нисък размер от определения диференциран минимален доход. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че настоящият състав е съгласен с мотивите на първоинстанционния съд, досежно отказа на директора на ДСП - К. в частта, с която приема, че Г. М., не попада в хипотезата на лица, които съжителстват с лицето с увреждания, тъй като по идентичен казус със същите страни, Върховният административен съд, вече се е произнесъл, но това не води до незаконосъобразност и на заповедта в частта, с която е прието, че заявителката не отговаря на условията за отпускане на месечна помощ по чл. 9 от ППЗСП. Предвид изложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение и като е отхвърлил подадената до него жалба, първоинстанционния съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,