Решение № 7687 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9800/2012 г.

Решение № 7687 от 5.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9800/2012 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Производството по чл. 208 АПК е образувано по касационна жалба на община Сливен против решение № 67 от 18.06.2012 г. по адм. дело № 365/2011 г. на Административния съд - Сливен, в частта, с която е уважен иска на Иван Павлов за причинени неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., като неправилно. Касационната жалба е бланкетна, като е изложен довод, че опреденото обезщетение е завишено с искане да се намали. Ответната страна - Иван Павлов Карабелов, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба, е неоснователна. С обжалваната част на решението съдът е осъдил община Сливен да заплати на Иван Павлов сумата 10 000 лв., представляваща претърпени от него неимуществени вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203 АПК, произтичащи от незаконосъобразно бездействие на общината и изразяващи се в необезопасяване на канализационна шахта с дълбочина 4,35 м, намираща се в уличната регулация в гр. Сливен, Промишлена зона. Съдът е приел, че общината не е изпълнила задълженията си по чл. 195, ал. 4 ЗУТ за привеждане на обекта в съответствие със законовите изисквания за безопасност, вследствие на което ищецът на 26.09.2011 г. е пропаднал в шахтата като му са причинени освен счупвания на дясната подбедреница и деформиране на дясна глезенна става, е бил временно нетрудоспособен до 01.03.2012 г. Причинените му травми са свързани с извършени оперативни интервенции и преживяване на силни болки и страдания, за които съдът е определил по справедливост обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. За разликата до предявения размер от 15 000 лв. за неимуществени вреди над уважения размер от 10 000 лв., искът е отхвърлен. В тази част на решението, както и в частта, с която е уважен иска за имуществени вреди в размер на 82,40 лв., решението не се обжалва от община Сливен и същото е влязло в законна сила. Решението в обжалваната му част е правилно, постановено е при безспорно установени фактически обстоятелства, въз основа на пълен анализ на доказателствата по делото като са изложени подробни правни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. Отговорността по чл. 1 ЗОДОВ възниква, когато е налице хипотезата на чл. 4 ЗОДОВ - вредите да са пряка и непосредствена последица от вредоносни действия или бездействия свързани с неизпълнението на административна дейност, т. е. на управленска, властническа и публична дейност. В случая е установено, че процесното съоръжение е канализационна шахта и се поддържа от общината, която чрез съответните длъжностни лица не е изпълнила задължението си по чл. 195, ал. 4 от ЗУТ и чл. 169, ал. 9, изр. второ от Наредба № 2/22.03.2005 г. за проектиране, изграждане и експлоатация на водоснабдителни системи, като я покрият с метален капак, а при необходимост и с втори топлоизолационен капак. Следователно безспорно е установен фактическия състав на чл. 204 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Безспорно е установено, че пострадалият е паднал в тази шахта с дълбочина 4,35 м, при което падане са налице множество наранявания, сред които счупване на дисталната част на лявата подбедрица и деформация на лява глезенна става, станали причина за извършване на специализирана оперативна интервенция при изживени силни болки и страдания, за които от пострадалия са поемани обезболяващи медикаменти. Така причинените травми са причинили силни физически болки и страдания, психически травми при падането от такава височина и лишаване на пострадалия от възможността да извършва трудова дейност в продължение на период от шест месеца. Към момента на предявяване на иска си пострадалият не е възстановен напълно и предстои поредна операция на пострадалия крайник. При падането си в дълбоката шахта е била налице опасност за неговия живот. При така установените болки и страдания, претърпени от пострадалия съдът законосъобразно е приложил принципа за справедливост, като е определил обезщетението им размер на 10 000 лв. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,