Решение № 32 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1121/2010 г.

Решение № 32 от 11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 1121/2010 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Никола Хитров Производството е по реда на чл. 47, т. 4 ЗМТА. Образувано е по молба на А. ЕООД-С., с която е предявен иск за отмяна на решение от 12.03.2010 г. по арб. д. № 627/2009 г. на АС при БТПП в частта, с която молителят е осъден да заплати на И. груп ЕООД-В. сумите: 42 186.65 лв. цена на стоки по процесните три броя фактури по договор от 12.02.2009 г., 51 914.47 лв. неустойка за забавено плащане и 4 683.76 лв. разноски. Първоначално молба за отмяна е била подадена до АС при БТПП, от където е отговорено, че съгласно чл. 47 ЗМТА, компетентен е ВКС. В сегашната молба няма посочен дори закон, но от обстоятелствената й част може да се направи извод, че се касае за иск за отмяна по чл. 47, т. 4 ЗМТА. Посочено е "заинтересовано лице" И. груп ООД, което вероятно е ответник. Ответното по молба И. груп ЕООД е подало отговор, че молбата е просрочена, тъй като нямало документ, който да доказва датата на узнаването. Обаче, последният аргумент изключва възражението за недопустимост. Освен това, молбата била и неоснователна, като се претендира адв. възнаграждение в размер на 1 200 лв. ВКС-I т. о., за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗМТА уведомлението се смята получено ако е изпратено до последното известно седалище, местожителство или адрес с препоръчано писмо или каквото и да е др. средство, което удостоверява опита то да бъде предадено. Правилникът на АС при БТПП, за разлика от ГПК, не се основава на установяване факта на връчването на призовката, а на опита тя да бъде предадена на което и да е лице по адреса на управление на търговското дружество - чл. 12. В случая, исковата молба е изпратена на адреса на управление на ответника, вписан в търговския регистър, чрез куриерска служба Булпост, като съгласно отметката в известието за доставяне, пратката не е потърсена от получателя-лист 59. С определение от 12.02.2010 г. по реда на чл. 15, ал. 1 и 2 ПУП, арбитърът е разпоредил повторно изпращане на исковата молба с доказателствата на ответника, като му е дал възможност за отговор. Това определение с приложенията е изпратено на ответника с писмо от 16.02.2010 г., което не е потърсено от получателя, видно от справката към известието за доставяне-лист 71. Относно довода в писмената защита на ищеца, че на известието за доставяне нямало отметка, че лицето не е намерено на адреса, следва да се има предвид, че такава отметка не се прави, а се оставя известие пратката да бъде потърсена. Неоснователен е и довода, че АС при БТПП не е изпълнил задължението си по чл. 13 ПУП да установи дали е имало опит за връчване. Точно обратното. АС при БТПП е установил опита за уведомяване с определение от 12.02.2010 г. и с приетото в т. 2 от мотивите на арб. решение. Чл. 32 ЗМТА важи не само за уведомяване за заседанието, но и за всякакви други уведомявания във вр. с арб. производство, както и за изпращане на писма и др. книжа. Той има повелителен характер и чрез фикцията за уведомяване, която предвижда, се обезпечава развитие на арб. производство. Затова в случая не е нарушено правото на страната на защита. По изложените съображения, не е налице релевираното основание за отмяна на арб. решение, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен със законните последици. Водим от горното, ВКС-I т. о.