Решение № 479 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4953/2008 г.

Решение № 479 от 30.09.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4953/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. П., чрез пълномощника й а. Й, против решение № 386 от 24.06.2008 г., постановено по гр. д. № 262 по описа за 2008 г. на Плевенски окръжен съд, с което е отменено решение № 195 от 11.02.2008 г. по гр. д. № 6/2008 г. на Плевенски районен съд и е постановено друго за отхвърляне на предявените от М. Г. П. против Л. Б. Ц., Д. Т. Ц., З. Б. Ц. и А. С. Ц. за заплащане солидарно на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД на сумата 5090.32 лв. задължение за ежемесечно осигуряване на храна и облекло за периода от 1.03.2003 г. до 29.12.2005 г., лихва за забава в размер на 926.02 лв. за периода 1.04.2003 г. - 30.12.2005 г., 863.91 лв. - консумативи за топлоснабдяване за периода 1..03.2003 г. до 9.12.2005 г. и лихва за забава в размер на 266.65 лв. за периода от 1.04.2003 г. - 30.12.2005 г. Касаторът излага твърдения, които по същество се свеждат до довод за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до необосновани фактически изводи и неправилно приложение на материалния закон. Иска отмяна на атакуваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд. Ответниците Л. Б. Ц., Д. Т. Ц., З. Б. Ц. и А. С. Ц. оспорват касационната жалба, като претендират възстановяване на направените разноски. С определение № 65/09 от 29.01.2009 г. е допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК - поради противоречие на изводите на въззивния съд относно приложението на последиците по чл. 101 от ГПК с трайната практика на касационния съд, израз на която е решение № 367 от 9.02.1957 г. по гр. д. № 7548/1956 г. на ВС, IV г. о., а именно, че на страната следва да се даде срок, в който да оригиналните писмени доказателства или официално заверени преписи от тях. В случая съдът е бил сезиран с искове за реално изпълнение на задълженията на ответниците по писмен договор с нотариална заверка на подписите № 5* от 16.11.2000 г. и за заплащане на обезщетение за забавено изпълнение. Към исковата молба е било приложено ксероксно копие от договора, което е прието като доказателство с изрично определение от съдебно заседание на 23.03.2006 г. В съдебно заседание на 24.11.2006 г. процесуалният представител на ответниците е поискал ищцата да бъде задължена да представи оригинал на договора от 16.11.2000, т., ищцата е заявила, че не разполага с оригиналния документи и съдът с изрично определение е оставил искането по чл. 101 от ГПК без уважение. С първоинстанционното решение предявените искове са уважени. В проведеното пред въззивния съд единствено съдебно заседание на 5.06.2008 г. са изслушани становищата по подадената от ответниците въззивна жалба и пледоариите на страните по съществото на спора. Постановявайки решението си Плевенският окръжен съд е приел, че представеното с исковата молба копие от договор следва да се изключи от кръга на доказателствата, тъй като не е заверено по чл. 101 от ГПК и не е представен оригинал, като ищцата изрично е заявила, че не разполага с такъв, а следователно не е установено наличието на облигационно правоотношение, респективно задължение на ответниците и тъй като установяване съществуването на договора е допустимо само с писмени доказателства, предявените искове са счетени за неоснователни. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Нормата на чл. 101 от ГПК е част от разпоредбите, регламентиращи доказателствата, доказателствените средства и процеса на събирането им, независимо, че е включена в глава ХI - "Предявяване на иск" на отменения ГПК.