Решение № 8586 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2018 г.

Решение № 8586 от 7.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9813/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на И. Христов от [населено място], чрез процесуален представител, срещу решение № 1069/30.05.2018 г. по адм. дело № 752/2018 г. на Административен съд - Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 83/22.02.2018 г. на Комисия за защита от дискриминация по преписка № 47/2011 г. на петчленен състав на КЗД. Касатора твърди в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и иска неговата отмяна. В хода на касационното производство касатора е починал и на основание чл. 227 от ГПК във вр. с чл. 154, ал. 1 от АПК, съдът е конституирал неговия правоприемник М. Христова, с постоянен адрес в [държава], която е редовно призована чрез Държавен вестник на основание чл. 137, ал. 4 от АПК. В проведеното съдебно заседание в качеството й на касационен жалбоподател същата не се явява и не изразява становище. Ответникът по касационната жалба - Комисия за защита от дискриминация не изразява становище по касационната жалба. Ответникът по касационната жалба - Академичен съвет на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" не изразява становище. Ответникът по касационната жалба - Ректора на Университет "Проф. д-р Асен Златаров", не изразява становище. Ответникът - Университет "Проф. д -р Асен Златаров", не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлено оспорването на И. Христов срещу Решение № 83/22.02.2018 г. на Комисията за защита от дискриминация по преписка № 47/2011 г., с което е установено, че Университет "Проф. д -р Асен Златаров" гр. Бургас, представляван от ректора не е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. по признаци "възраст" и "лично положение" по отношение на И. Христов във връзка с обявяването и провеждането на конкурс за присъждане на научно звание "професор" по научна специалност 05.02.2018 г. "Икономика и управление" /Управление на кадрите/ за нуждите на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" гр. Бургас през процесния период; установено е, че Ректорът на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" гр. Бургас не е осъществил нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. по признаци "възраст" и "лично положение" по отношение на И. Христов във връзка с обявяването и провеждането на конкурс за присъждане на научно звание "професор" по научна специалност 05.02.2018 г. "Икономика и управление"/Управление на кадрите/ за нуждите на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" гр. Бургас през процесния период; установено е, че Академичния съвет на Университет "Проф. д -р Асен Златаров" гр. Бургас, представляван от ректора не е допуснал осъществяване на нарушение на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр., във вр. с § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр. по признаци "възраст" и "лично положение" по отношение на И. Христов във връзка с обявяването и провеждането на конкурс за присъждане на научно звание "професор" по научна специалност 05.02.2018 г. "Икономика и управление" /Управление на кадрите/ за нуждите на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" гр. Бургас през процесния период. За да постанови обжалваното решение, Административният съд е приел за установено, че с решение № 83/22.02.2018 г., постановено по преписка № 47/2011 г. на КЗД правилно е прието, че във връзка с взето решение на Академичния съвет за обявяване на конкурс за "професор" по шифър 02.05.18 "Икономика и управление/управление на кадрите", И. Христов е подал документи за участие в него. Документите са били подадени в служба "Личен състав" на Университета, където са приети като съответстващи на изискванията на ЗНСЗН и същите са били придвижени до служба "Научни съвети" на Университета за национално и световно стопанство гр. София. В писмото до председателят на служба "Научни съвети" с изх. № 2255/01.07.2008 г. е посочено, че разходите за провеждане на процедурата са за сметка на кандидата. Касатора И. Христов е бил единствен кандидат. Със заповед № 40/19.02.2009 г. на ректора на университета, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, трудовото правоотношение на И. Христов е било прекратено, поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Преди стартиране на процедурата по обявения конкурс била направена калкулация на разходите за конкурсната процедура. Последната е изпратена до Университета с писмо изх. №ОФИ -49/12.03.2009 г., като същото е предадено на жалбоподателя, заедно с копие на протокол № 9 от 28.02.2008 г. от проведеното редовно заседание на Академичния съвет на Университета. Съгласно т. 16 от протокола, Христов следвало да заплати разходите по конкурсната процедура, тъй като с решението на Академичния съвет от 28.02.2008 г. е прекратена практиката на финансиране от Университета при няколкократното обявяване на конкурси за заемане на длъжност, както и в случаите на участие на преподаватели в предпенсионна възраст. Касатора И. Христов внесъл определената сума в размер на 3 616, 50 лв. за конкурсната процедура, която приключила успешно и на 14.12.2009 г., същият придобил научното звание "професор". Административният съд е възприел като правилни изводите на Комисия за защита от дискриминация, направени в оспореното решение, че спрямо И. Христов няма допуснато нарушение от тримата ответници на разпоредбата на чл. 4, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДискр. по признаци "възраст" и "лично положение" във връзка с обявяване и провеждане на конкурс за присъждане на научно звание "професор". Съдът е изложил мотиви, че с оглед установената фактическа обстановка и събраните доказателства, не се установява решението на Академичния съвет по т. 16, отразено в протокол № 9 от 28.02.2008 г. да е взето само и единствено с оглед личността на жалбоподателя и предстоящото му пенсиониране. Както Комисията за защита от дискриминация, така и съдът са стигнали до извода, че ответниците са прилагали процесното решение по отношение на всички участници в конкурси, без да се създава предпоставка за допускане на дискриминация и не е допуснал нарушение на антидискриминационните норми на ЗЗДискр. при обявяване и провеждане на конкурса. Според административния съд правилна е преценката на КЗД, че ответниците не са допуснали неравно третиране по отношение на Христов по защитен признак "възраст" и "лично положение", а решението на Академичния съвет по т. 16 от протокол № 9 от заседание на 28.02.2008 г. е преценено от съда като израз на законово регламентирани правомощия на ответниците в Закона за висшето образование и приетите въз основа на него правилници. Изложени са мотиви, че прекратяване на трудовото правоотношение на И. Христов, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст със заповед № 40/19.02.2009 г. на ректора на Университета на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ е неотносимо към спора в производството по дискриминация и обстоятелството, че касатора не е бил назначен след успешно проведения конкурс, не обосновава дискриминация спрямо личността му. Прието е от съда, че в случая не е налице дискриминация по изброените признаци "възраст" и "лично положение", тъй като не се установява И. Христов да е третиран по тези признаци по начин, който води до противоправен резултат, за сметка на едно или повече лица, които са третирани по по-благоприятен начин. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение намира така постановеното решение за правилно, като споделя изложените правни изводи в него. Съдът намира за правилни обосновани от доказателствата по делото изводите на Комисията за защита от дискриминация и първоинстанционният съд за липсата на извършено по-неблагоприятно третиране спрямо И. Христов на основата на признаците "възраст" и "лично положение". При анализа на събраните доказателства, настоящата инстанция счита, че изводите на административния орган в оспореното решение са обосновани и законосъобразни, предвид действащата материалноправна уредба. За да е налице проява на дискриминация по смисъла на ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на приложимата специална правна норма. Неправомерният диференциран подход към дадено лице или определен кръг лица, трябва да е обвързан от признак по чл. 4 от ЗЗДискр. и тази дискриминация да е пряка съобразно дефиницията на чл. 4, ал. 1 от същия закон. Необходимо е разликата в третирането да е на основата на защитен признак, в случая "възраст" и "лично положение", както и да е налице причинно - следствена връзка между защитения признак и по - неблагоприятното третиране спрямо касатора, в качеството му на участник в обявения и проведен конкурс за присъждане на научно звание "професор" по научна специалност 05.02.18 "Икономика и управление/Управление на кадрите" за нуждите на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Бургас. Действително липсва легална дефиниция за съдържанието на признака "лично положение", но настоящият съдебен състав намира, че от доказателствата по делото не се установява, решението на Академичния съвет по т. 16 от протокол № 9/28.02.2008 г. да е взето само и единствено с оглед личността на жалбоподателя и предстоящото му пенсиониране. Видно от текста на решението по т. 16, протокол № 9 на Академичния съвет финансирането при последващо обявяване на конкурс, ще се поема освен от всички участници в него, но и от участниците преподаватели, които са в предпенсионна възраст, тъй като се прекратява практиката това да се извършва от Университета. Събраните по делото доказателства сочат, че решението на Академичния съвет по т. 16 е прилагано и по отношение на други лица, без да се е създала предпоставка за допускане на дискриминация и не е допуснато нарушение на антидискриминационните норми на ЗЗДискр. при обявяването и провеждането на конкурса за присъждане на научно звание "професор" по отношение на касатора. От представените по делото доказателства и извършеното съпоставяне на процесния конкурс, обявен с ДВ., бр. 32 от 25.03.2008 г. и конкурса по обява № 964, публикувана в ДВ., бр. 56 от 20.06.2008 г., Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Бургас за: доцент по шифър 03.01.13 вътрешни болести - един, 01.06.10 биохимия -един, 05.07.03 методика на обучението по руски език е видно, че критериите, приети с решението на Академичния съвет по т. 16 от протокол № 9 са били приложени, както по отношение на участник, който се е намирал в трудово правоотношение с Университета /Е. Къпинова /, така и за участник, който към момента на заплащане на дължимата такса - 01.04.2009 г. не е бил вече в трудово правоотношение - жалбоподателя Христов, считано от 20.02.2009 г. Кандидата Е. Къпинова също е била уведомена за извършената калкулация на разходите за провеждане на конкурса и на същата е предоставен срок за внасяне на сумата. В съотвествие с възприетото в съдебната практика разбиране за съдържанието на признака "лично положение" е обстоятелството, че защитения признак няма еднозначно, изначално прието обективно съдържание, което налага установяване и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, траен, същностен за личността белег, въз основа на който да се обоснове извод за наличието на защитения признак "лично положение". В случая липсва посочен значим, обективен, траен, същностен белег за Христов, който да е в причинна връзка с взетото решение на Академичния съвет и обявения конкурс, в който е взел участие. Правилни и съответни на материалния закон са както изводите на КЗД в оспореното решение, така и на първоинстанционният съд за липсата на неблагоприятно третиране по смисъла на § 1, т. 7 от ДР на ЗЗДискр., осъществено от ответниците по признак "възраст". Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 6 от ЗЗДискр. не представлява дискриминация определянето на максимална възраст за наемане на работа, което е свързано с необходимостта от обучение за заемане на съответната длъжност или с необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, при условие че това е обективно оправдано за постигане на законната цел и средствата за постигането й не надвишават необходимото. Решението на Академичния съвет по т. 16, отразено в протокол № 9 от 28.02.2008 г. и поставените критерии е прието в условията на автономност от висшето учебно заведение и след преценката за необходимостта от разумен срок за заемане на длъжността преди пенсиониране, то не е персонално изискване само спрямо Христов и той не е бил третиран по - неблагоприятно на основата на признаците "възраст" и "лично положение", отколкото биха били третирани други лица при сравними сходни обстоятелства. С оглед изложеното правилно е прието от административния съд, че процесните критерии взети на заседание на Академичния съвет под т. 16, отразено в протокол № 9 от 28.02.2008 г. на Университет "Проф. д-р Асен Златаров" - гр. Бургас са обективно оправдани и не съставляват непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр. В конкретния случай не е налице дискриминация по изброените признаци, тъй като не се установява Христов да е третиран по изброените признаци по начин, който води до противоправен резултат, за сметка на едно или повече лица, които са третирани по по - благоприятен начин. Съгласно разпоредбата на чл. 9 от ЗЗДискр., в тежест на страната, която твърди, че е потърпевша от дискриминационно третиране, е да докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице такова. Задължение на сезирания държавен орган е да осигури пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, за което разполага с широк кръг правомощия. В настоящия случай събраните в хода на административното производство доказателства не подкрепят по никакъв начин твърденията на Христов, съдържащи се в жалбата му до КЗД. В съответствие със задълженията си, сезираният държавен орган е осигурил пълно и всестранно разкриване на обстоятелствата в образуваното пред него производство, като в решението са изложени подробни мотиви, обосноваващи постановения от КЗД правен резултат в съотвествие с материалния закон. Като е приел, че КЗД е постановила един законосъобразен административен акт при спазване на административно - производствените правила и в съотвествие с материалния закон, Административен съд -Бургас обосновано и правилно и отхвърлил жалбата на И. Христов срещу този акт. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на пето отделение, счита изводите на първоинстанционният съд за правилни. Не са налице касационните основания за отмяна на обжалваното решение. Същото е валидно, допустимо, обосновано и е постановено при спазване на съдопроизводствените правила и в съотвествие с материалния закон. Ответниците по касация не са претендирали разноски, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да се присъждат. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,