Решение № 457 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2020 г.

Решение № 457 от 14.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6912/2020 г., I о., докладчик съдията Таня Комсалова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Фламинго-И" ООД, гр. Пловдив срещу Решение № 845 от 08.05.2020 г. постановено по адм. дело № 1814 от 2019 г. по описа на Административен съд - гр. Пловдив, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-16001617000100-091-001/05.11.2018 г. на органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 272 от 07.05.2019 г. на Директор Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /ОДОП/ - гр. Пловдив, относно допълнително установени задължения за Корпоративен данък за внасяне за 2011 г., 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2015 г. и за данък добавена стойност за внасяне в резултат на доначислен ДДС за конкретно индивидуализирани периоди в размер общо на 908 102, 36 лева, ведно с прилежащи лихви за забава в размер на 529 863, 20 лева. Касаторът излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната на решението, отмяна на РА като незаконосъобразен и присъждане на сторените в процеса разноски. Ответникът – Директорът на Дирекция "ОДОП" гр. Пловдив чрез юрк. Дамянова, в писмен отговор и в пледоарията по съществото на спора, изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите и определя данъчни задължения за периоди, за които е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не страда от пороци влечащи неговата нищожност. По съществото на спора е отбелязал, че при така събраните доказателства правилно и законосъобразно органите по приходите са приели, че на база установените разлики /уговорени по предварителните договори, а и заплатени от лица суми в повече от осчетоводените такива от ревизирания субект във връзка с продажбата на обектите от изграждащата се сграда/ е възприето, че в случая са на лице данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, което е дало основание на органите по приходите да преминат към особения режим на облагане, формулирана в новелата на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Посочил е също така, че оспорващия не се е справил с доказателствената тежест за оспорване констатациите в ревизионното производство, като въпреки изричните указания на съда, не е поискано събирането на относими доказателства. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за неправилност на извода на първоинстанциония съд, че предвид установената разлика между уговорената и реално заплатената цена, на която обектите са доставени на физическите лица, е налице обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК, което е основание основата за облагане да бъде определена по реда на ал. 2 на правната норма. Съгласно разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, такова обстоятелство е налице, когато се констатира наличие на укрити приходи или доходи. Не е допуснато процесуално нарушение, като част от тези изводи са изгради на база редовно приобщените към доказателствения материал по ревизионното производство писмени доказателства, събрани в хода на ревизиите осъществявани спрямо П. Шахънска и "Оазис Строй" ООД. В тази връзка следва да се посочи, че се касае единствено и само до извлеченията от банковите сметки на физическото лице, и те не касаят "предметът на сделките, осъществени от "Оазис Строй" ЕООД", както неправилно поддържа касатора в касационната жалба. Или от събраните по делото писмени доказателства /подробно анализирани от състава на първоинстанционния съд в оспореното решение, като същото е обосновано и не се констатираха нарушения при формиране волята на съда при преценка на доказателствения материал/ правилно е прието от административния съд, че е на лице реално договорена и заплатена цена по повод покупко-продажбата недвижимите имоти от коментираните физически лица /купувачи по предварителните договори, респ. превели суми по банковата сметка на П. Шахънска, във връзка с осъществени продажби/, която се различава от данните от счетоводството на оспорващия, въз основа на които са начислени и разчетени и дължимите преки и косвени данъци във връзка със същите доставки, което е достатъчно да се приеме, че наличието на основанието по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК е подкрепено от събраните по делото доказателства. Що се касае до изложените съображения относно обстоятелствата, че част от коментираните сделки са осъществения извън ревизирания период, то безспорно същите не могат да доведат до определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК за процесните периоди, предвид разпоредбата и на чл. 122, ал. 4 от ДОПК, но това не може да обоснове друг, различен от сторения от първоинстанционният съд извод. Наличието на данни за укрити приходи е установено от органите по приходите не само въз основа на данните за 2010 г., а въз основа и на други относими към спора доказателства, безспорно касаещи ревизираните периоди, обсъдени подробно и от първоинстанционния съд. Правилно и законосъобразно с разликата между договорената и реално заплатена цена по коментираните предварителни договори от една страна, респ. постъпилите суми по банковата сметка на третото лице /а такива са констатирани през 2012 г. и 2014 г. във връзка със сделки, осъществени през 2011 г., безспорно част от ревизираните периоди/ и стойността на издадените от "Фламинго И" ООД фактури към същите тези физически лица, е увеличена данъчната основа за нуждите на облагане с преки и косвени данъци по реда на чл. 122, ал. 2, т. 8 и т. 16 от ДОПК, за тези доставки. Неоснователно е възражението на "Фламинго-И" ООД, че след като сумите са постъпили по сметка на трето лице, то и не следва да осчетоводява такива приходи. Според чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч предприятието изготвя финансовите си отчети, с изключение на отчетите, свързани с паричните потоци, на базата на принципа на начисляването – ефектите от сделки и други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят. От своя страна чл. 25, ал. 2 от ЗДДС свързва настъпването на данъчното събитие и изискуемостта на данъка в общата хипотеза /извън разбира се авансовите плащания каквато не е разглежданата хипотеза/ с момента в който правото да се разпорежда като собственик със стоката е прехвърлено на получателя, а не с плащането на данъчната основа и дължимия данък по облагаемата доставка. Отделно от това при конкретиката на казуса няма пречка да се приеме, че плащането по сметка на физическото лице /предвид близките родствени отношения със съдружниците в търговското дружество/ всъщност изпълва хипотезата на чл. 75, ал. 1, изр. 1 от ЗЗД. Правилно и законосъобразно същите тези данни за реално уговорена и заплатена цена за 1 кв. м. застроена площ, е определена средна такава за 1 кв. м. за апартаментите, избите, гаражите и общите части от сградата, което от своя страна е довело и до коригиране на данъчните основи за нуждите за облагане с преки и косвени данъци и на останалите процесни доставките по реда на чл. 122, ал. 2, т. 8 и т. 16 от ДОПК. Неминуемо, така определената данъчна основа по реда на чл. 122 от ДОПК, ще се различава от обективно осъществения данъчен фактически състав, но това е резултат на неправомерното поведение на задълженото лице, което в случая, не е осчетоводило коректно и не е отразило правилно в отчетните регистри данъчните основи на съответните доставки на услуги, а оттам не е отразило приход от реализацията им в пълните им размери, и не е начислило съответните преки и косвени данъци. Въпреки че касаторът е разполагал с процесуална възможност, в хода на производството пред първоинстанционния съд да опровергае установените фактически констатации в ревизионния акт, които съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК се считат за верни до доказване на противното, и да ангажира съответните доказателства, във връзка с обективно осъществения данъчен фактически състав, той не се е справил с тази доказателствена тежест, изрично указана му от състава на съда, като не е поискал събирането на относими доказателства. В обобщение първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция с приложение на правилото на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано и постановено в производство, проведено при липсата на допусната съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде потвърдено. Предвид горното и по изложените от съдебния състав подробни съображения, съдебното решение е правилно и не е налице соченото в касационната жалба основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на същото. При този изход на спора и своевременно сторено искане от ответника по касация за присъждане на дължимото юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161 от ДОПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на НАП /по аргумент от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ сумата от 17 270 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на първо отделение