Решение № 8023 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2018 г.

Решение № 8023 от 29.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9254/2018 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ Я. против решение № 123 от 26.06.2018 г. на Административен съд Я. по адм. дело № 65/2018 г. С него се отменя решение № 1040-28-54 от 14.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ Я., с което е оставена без уважение жалбата на Д. К. против разпореждане № [номер] от 31.07.2017 г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ Я., с което е отменено предходно разпореждане и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Д. К.. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост, нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Жалбата се поддържа в представено писмено становище от процесуален представител юрисконсулт. Ответникът, Д. К. чрез процесуален представител адвокат Кючуков взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Д. К. против решение № 1040-28-54 от 14.11.2017 г. на директора на ТП на НОИ Я.. С него е отхвърлена жалба срещу разпореждане с което се отменя предходно и се отказва отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спорът е относно периода 1.10.1997 г. - 31.12.1997 г. незачетен от административния орган, поради обстоятелството, че в този период липсва подпис срещу начисленото трудово възнаграждение. Установено е в административното производство при извършената проверка на осигурителния стаж с констатации в констативен протокол от 31.07.2017 г,. че Д. К. е подала декларация за начало на дейност като съдружник в "ЕЛДИА" ООД гр. Я. от 22.09.2017 г. С трудов договор № 2 от 27.09.1997 г. е назначена на длъжност икономически директор и фигурира в разплащателните ведомости на осигурителя до 31.12.1997 г. В тези ведомости за месеците октомври, ноември и декември 1997 г. има начислена сума, но няма подпис за получено трудово възнаграждение на Д. К.. При тези данни не е зачетен осигурителен стаж и доход за периода 1.10.1997 г. - 31.12.1997 г. При тези констатации жалбата срещу разпореждането е оставена без уважение. Съдът е разгледал по същество жалбата срещу решението, която приел за основателна. Установено е, че с разпореждане № 2 Протокол № N01083/8.03.2017 г. на ръководител пенсионно осигуряване при ТП на НОИ Я., считано от 15.10.2016 г. на Д. К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, като за осигурителен стаж е зачетен и периодът от 29.09.2017 г. - 31.01.1998 г. при осигурител "ЕЛДИА" ООД Я.. При извършена проверка при осигурителя от контролни органи на ТП на НОИ след установена липса на подпис срещу начисленото трудово възнаграждение за месеците октомври, ноември и декември 1997 г. този период не е бил зачетен за осигурителен стаж и разпореждането отменено и вместо него постановено друго, с което е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, жалбата срещу което е оставена без уважение от директора на ТП на НОИ Я.. При безспорна фактическа обстановка съдът е извел извод за незаконосъобразност на решението. Изведения правен извод на административния орган относно приложението на чл. 76 ППЗП/отм/ за трудовия стаж по смисъла на ЗП /отм/ и изискването на чл. 270, ал. 3 КТ, че получаването на трудовото възнаграждение се доказва само с писмени доказателства-подпис на работника или служителя, приел за незаконосъобразен. Прието е от правна страна, че действалата към момента на издаване на решението разпоредба на чл. 9, ал. 1, т. 1 КСО предвижда, че за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО работили при пълно законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начислено и неизплатено, както и неначисленото възнаграждение. Приел, че е приложима разпоредбата на § 9, ал. 1 ПЗР КСО според която времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс, което включва и спорния период октомври - декември 1997 г. Приел, че приложимата разпоредба на чл. 1, ал. 1 от Правилника за прилагане на дял III от КТ от 1951 г. – отм 1.01.2000 г. /, че ДОО се разпростира върху всички работници и служители и осигуряването им съгласно чл. 4, ал. 4 възниква от деня в който са започнали изпълнението на задълженията си по трудово правоотношение и продължава във времето, което се зачита за трудов стаж по чл. 351 - 353 КТ от 1986 г. В тази връзка съгласно чл. 351, ал. 1 КТ /1986 г/ трудов стаж по този кодекс е времето през което работникът или служителят е работил по трудово правоотношение, независимо от начина на заплащането му. При установеното, че жалбоподателката е била наета по трудов договор и е била вписана във ведомостта за месеците октомври, ноември и декември и е подлежала на основание чл. 1, ал. 1 от Правилника за прилагане на дял III от КТ от 1951 г. на задължително осигуряване за всички осигурителни случаи, считано от деня, в който е започнала изпълнението на задълженията си по трудово правоотношение. При тези фактически и правни съображения е отменено решението. Решението е правилно. Доводите в касационната жалба за допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК са неоснователни. По делото е установена безспорна фактическа обстановка като спора е по правото относно квалификацията на спорния период при зачитането му за осигурителен стаж. Съдът е извел обосновани мотиви относно приложимите закони и квалифицирал правилно безспорния фактическия състав в хипотезата на правната норма. В този смисъл не се установява нарушение на материалния закон и необоснованост на решението. При разглеждането на спора не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът е осигурил в пълен обем процесуалните гаранции за упражняване на процесуалните права на страните. При подробни мотиви във връзка със спорните въпроси решението е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. През този изход на делото на ответника се дължат разноски за настоящата инстанция в размер на 350 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение