Решение № 3274 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2019 г.

Решение № 3274 от 4.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6972/2019 г., V о., докладчик съдията Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Христов срещу решение № 1289/28.02.2019 г. по адм. дело № 7057/2018 г. по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 2546/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите (НАП) за прекратяване на служебното му правоотношение, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната му по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - изпълнителният директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че обжалваното решение е правилно, не са налице сочените касационни основания за отмяната му и иска да се остави в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на С. Христов против заповед № 2546/01.06.2018 г. на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното му правоотношение, считано от 03.06.2018 г., поради съкращаване на длъжността му инспектор по приходите в ТД на НАП – София, Дирекция "Контрол", Отдел "Оперативни проверки", сектор "Оперативни проверки". В заповедта са посочени дължимите обезщетения и придобития от служителя ранг. Също така, като мотиви за издаване на оспорения акт е посочено, че със заповед № 3 ЦУ – 560/23.04.2018 г. на изпълнителния директор на НАП е утвърдено ново длъжностно разписание на ТД на НАП – София, считано от 01.05.2018 г., с което са съкратени 114 щатни бройки за длъжностите: "началник на отдел", "началник на сектор", "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки", Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, отговаря на изискваният за форма, посочено е правното й основание за издаването й, спазени са административнопроизводствените правила и е в съответствие с приложимия материален закон. Изложил е подробни мотиви за правилно приложение на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, а именно че е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от Христов. Установил е наличието на намален брой служители в администрацията, които заемат длъжностите "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" с 66 щатни бройки. Посочено е как са преразпределени част от съкратените бройки на закрития отдел "Оперативни проверки" в други звена на администрацията – с 32 щатни бройки е увеличен броят на длъжността "инспектор по приходите" в сектор "Проверки" в офисите на ТД на НАП София, с една щатна бройка е увеличена числеността на длъжността "главен инспектор по приходите" в сектор "Проверки" в офис "Център", с 12 щатни бройки е увеличен броят на длъжностите "главен публичен изпълнител", "старши публичен изпълнител" и "публичен изпълнител" в сектор "Обезпечаване и събиране на публични вземания", отдел "Публични вземания" в дирекция "Събиране", с 8 щатни бройки е увеличен броят на длъжността "главен инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и "инспектор по приходите" в отдел "Регистрация" и отдел "Услуги за клиенти" в териториалните структури на ТД на НАП, като е налице увеличаване на броя на длъжността "старши инспектор по приходите" в офисите на ТД на НАП с три щатни бройки в отдел "Услуги за клиенти", дирекция "Обслужване", съответно в офис "Изток" – 2 бройки и офис "Център" – 1 бройка. Сравнението между длъжността на жалбоподателя и "инспектор по приходите" в отдел "Оперативни дейности" към главна дирекция "Фискален контрол" е довело до извод за значително различие между функциите и задълженията по двете длъжностни характеристики. В заключение е изложил, че оспорената заповед е законосъобразна, предвид реалното съкращаване на длъжността, заемана от С. Христов, поради което е отхвърлил предявеното оспорване срещу нея. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. С оглед от приетите по делото и неоспорени доказателства, след изясняване на фактическите обстоятелства относно спорния момент дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от С. Христов, като обем от функции, задължения и изисквания, правилен е изводът на първостепенния съд за реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София, по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване на длъжността. Предвид легалната дефиниция на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (обн. – ДВ, бр. 49 от 2012 г., в сила от 01 юли 2012 г.) на "длъжност в администрацията", правилно административният съд е приел, че длъжността, заемана от жалбоподателя, е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Съдът точно е установил, че длъжността не съществува вече в длъжностното разписание на съответната администрация (като нормативно определена позиция) и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Поради това, правилен и обоснован е изводът на съда, че са осъществени материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл за издаване на оспорената заповед. Налице е реално съкращаване на длъжността "инспектор по приходите" в Дирекция "Контрол" в ТД на НАП – София. Видно от представените по делото писмени доказателства, считано от 01.05.2018 г. е утвърдено ново длъжностно разписание, в сила от същата дата, в което е посочено, че числеността на ТД на НАП – София е намалена от 2043 на 1977 щатни бройки. Числеността на дирекция "Контрол" също е с по-малък щат – 503 бройки, разпределени в следните четири отдела: "Разследване на особени случаи", "Селекция", "Ревизии", "Проверки", като съществуващият по старото разписание отдел "Оперативни проверки" е закрит. При съпоставка на общата численост на специализираната администрация на ТД на НАП – София, по двете длъжностни разписания - действащото до 01.05.2018 г. и това след тази дата е видно, че намаляването на числеността е от 1977 на 1731 щатни бройки, т. е. действително е налице намаляване на щатната численост с 66 бройки, които са за длъжността "инспектор по приходите", "старши инспектор по приходите" и други. По делото са приложени длъжностни разписания и от съдържанието им се установява, че 53 от бройките на закрития отдел "Оперативни проверки" са разпределени в други звена на администрацията, изпълняващи обаче различни функции от посочения отдел. В този смисъл първостепенният съд е извел подробни мотиви, които се споделят изцяло от настоящия съдебен състав. От представения доказателствен материал по делото първоинстанционният съд правилно е приел за установено, че длъжността "инспектор по приходите" в Отдел "Оперативни проверки" обективно не съществува и липсва напълно аналогична длъжност, към която може да са прехвърлени в пълен обем функциите и задълженията на закритата длъжност. Частичното запазване на част от функциите на закритата длъжност на жалбоподателя, не може да обуслови извода за липсата на реално съкращаване на длъжността, която е заемал служителя. Правилно първостепенният съд е установил, че процесната длъжност е премахната като система от функции, задачи и отговорности, поради което е налице реално съкращение на заеманата от С. Христов длъжност. В случая е спазена и целта на закона. Съкращението е следствие от премахването на всички длъжности в закритите отдели "Оперативни проверки" във всички ТД на НАП, което е насочено към повишаване ефективността на администрацията. Служебното правоотношение не е прекратено самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел оптимизиране на дейността на НАП. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора и заявената своевременно претенция на процесуалния представител на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, касационният жалбоподател С. Христов следва да заплати на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 144 АПК на Национална агенция за приходите сумата 100 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,