Решение № 1686 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2016 г.

Решение № 1686 от 7.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14259/2016 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник- изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие"/ДФЗ/, подадена чрез процесуалния представител юрк. М. Т., против решение № 1558/05.10.2016 г., постановено по адм. д. № 2034/2015 г. по описа на Административен съд - Б., с което, по жалба на Г. Д. М., Е. П. М. и Р. Д. Б.- първите двама от гр. А., третата- от гр. К., е отменено Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8261 от 29.09.2015 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., за напълно отказано на наследодателя им Д. Г. М./поч. на 07.04.2015 г./ изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3656,65 лв. и по схемата за преразпределително плащане /СПП/ в размер на 1614,74 лв. по подадено от последния заявление за подпомагане с УИН 02/270614/99001 и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, е не е спазил изискването за форма и административнопроизводствените правила за издаване на оспорения акт и излага подробни съображения, изведени от разпоредбата на чл. 13 от Наредба № 5 от 27.02.2009 г. на МЗХ и приложимите норми на ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт, както и да му присъди направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба- Г. Д. М., Е. П. М. и Р. Д. Б.- чрез процесуалния си представител адв. Калинчев, в писмен отговор и в писмена защита, оспорват касационната жалба с доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Претендират присъждане на разноски за настоящата инстанция. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на заместник-изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие". Намира освен това, че административният орган, в хода на административната проверка, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което е довело и до противоречие на акта с материалноправните разпоредби, който извод обосновава с факта, че в административното производство не са били конституирани като страни в производството наследниците на Д. Г. М.. Освен това счита, че оспореният акт е издаден и в отклонение от изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като не съдържа мотиви, което е пречка да бъде осъществен съдебен контрол за неговата законосъобразност -административният орган не е посочил кои точно и колко са наддекларираните площи, както и дали попадат или не в допустимия за подпомагане слой, а съдържанието на таблиците в писмото не позволява установяване на конкретното фактическо основание за отказаната с уведомителното писмо помощ по заявлението на кандидата за подпомагане, освен че не е конкретизирано дали заявената площ не е стопанисвана от кандидата, или като заявена, тя не е била включена в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Г. Д. М., Е. П. М. и Р. Д. Б.-първите двама от гр. А., третата- от гр. К. -всички- наследници на Д. Г. М., против Уведомително писмо изх. № 02-020-6500/8261 от 29.09.2015г на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г., за напълно отказано на наследодателя им Д. Г. М./поч. на 07.04.2015 г./ изплащане на финансова помощ по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 3656, 65 лв. и по схемата за преразпределително плащане /СПП/ в размер на 1614, 74 лв. по подадено от последния заявление за подпомагане с УИН 02/270614/99001.Оспорващите възразили, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, което съществено затруднило осъществяването на правото им на защита срещу него. Твърдяли и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от Д. Г. М. Общо заявление за подпомагане с УИН 02/270614/99001,като на 14.05.2014 г. е извършена автоматична проверка на данните по заявлението, при която били констатирани грешки, а на 31.05.2014 г. било подадено Заявление за подпомагане за кампания 2014 по СЕПП и по СПП, с приложена към него таблица за декларирани 12 броя блокове на земеделски стопанства /БЗС/. Съдът констатирал и че на 17.10.2014 г. земеделският стопанин подал декларация за изясняване принадлежността на площи, декларирани от повече от един земеделски стопанин, с която потвърдил установените в резултат на извършени административни проверки двойно декларирани площи по отношение на един БЗС/ № 23889-346-7/, за което представил договор за наем. По основния спорен въпрос, с оглед приложения по делото препис - извлечение от акт за смърт, установил, че заявителят за подпомагане на процесните земеделски имоти е починал на 07.04.2015 г., а в обжалваното уведомително писмо административният орган посочил, че подалият заявлението за подпомагане е бил уведомен за резултата от извършената процедура по актуализиране на цифровите данни за специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние", касаещ заявените от негово възражение парцели, с писмо на министъра на земеделието и храните, изх. № 94-3051/29.05.2015 г. Предвид датата на смъртта на подалия заявлението за подпомагане приел, че това е невъзможно. От трета страна, отново по основния спорен въпрос установил, че в административното производство по издаване на оспорения акт не са били конституирани като страни наследниците на Д. Г. М., а и че в процесното уведомително писмо от 29.09.2015 г. като негов адресат е посочен починалият, а не неговите наследници . С оглед горното извел решаващия си извод, че административният орган е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, като лишил от възможност жалбоподателите да упражнят правата си по чл. 34 от АПК и да реализират правото си на защита като страни в административното производство, което е довело до неспазване на основните принципи на равенство, достъпност и прозрачност на производството по издаване на административните актове, въведени с разпоредбите на чл. 8 и чл. 12 от АПК. Приел, че ако тези норми не бяха нарушени, би могло да се очертае друга фактическа обстановка, обуславяща други правни изводи, различни от направените от административния орган. Затова това процесуално нарушение преценил за самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт на основание чл. 146, т. 3 от АПК. Наред с този, съдът извел и втори извод, а именно, че в оспорения административен акт не са изложени в пълен обем фактическите основания, които да обосноват издаването му, т. е. че е нарушено изискването за форма съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Този извод обосновал със съображения, че посочените в уведомителното писмо в табличен вид цифри обуславят само предположения, несъответни на цитираните правни основания, респ. че съдържанието на таблиците в писмото и на обясненията към тях не позволяват установяване на конкретното фактическо основание за отказаната с оспорено уведомително писмо оторизация по заявлението на наследодателя на жалбоподателите, тъй като в таблицата за констатираните резултати след извършените проверки по чл. 37 от ЗПЗП по отношение на заявените от жалбоподателя площи за подпомагане, в колона № 5 "Площ на парцела след извършени адм. проверки /ха/" е определена площта на изброените БЗС, допустима за подпомагане, съответно в поясненията под таблицата на тази колона е посочено, че на основание чл. 16а, ал. 6 от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. и във връзка с чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП, ДФ"Земеделие" отказва частично или пълно плащане на площ, тъй като кандидатът е заявил площ, която не стопанисва и попада извън специализирания слой "Площи в добро земеделско състояние" за 2014г, а в колона № 1 са изброени 8 от 12- те броя БЗС, заявени за подпомагане . Същевременно от цифрите, посочени в колона 5 и от поясненията за тях, дадени под таблицата не става ясно по отношение на посочените БЗС кое от изброените основания в чл. 43, ал. 3, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП е налице- за да обуслови отказ от подпомагане - не е посочено конкретно за заявената площ- дали тя не е стопанисвана от кандидата за подпомагане или не отговаря на условията за допустимост на подпомагане, определени в наредбата по чл. 40 или че заявената за подпомагане площ не е включена в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 ЗПЗП за процесната кампания. С оглед на тези съображения приел наличие и на отменителното основание по чл. 146, т. 2 от АПК. Съобразявайки горните обстоятелства съдът приел наличие на тези две основания за отмяна на административния акт. С оглед обстоятелството, че естеството на административния акт не позволява разрешаването на въпроса по същество, упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че в административното производство по издаване на оспорения акт е следвало да бъдат конституирани като страни наследниците на Д. Г. М., предвид обстоятелството, че той е починал преди издаването му. С оглед съображенията, изложени от касатора за пръв път в настоящата жалба, основани на чл. 13 от Наредба № 5 от 27 февруари 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания, в сила от 01.03.2009 г, издадена от министъра на земеделието и храните, в относимата редакция-/ДВ, бр. 16 от 2015 г.), във връзка с § 1 от допълнителни разпоредби, а именно, че по смисъла на тази наредба едно от форсмажорните обстоятелства е смъртта на земеделския стопанин, настоящият състав намира за необходимо да посочи, че те не държат сметка, че не са предвидени задължения на наследниците при този вид форсмажорно обстоятелство. Този извод се налага от текста на посочената норма, визиращ задължения на кандидата за подпомагане за уведомяване на РА за наличието на форсмажорни обстоятелства в срок, течащ от датата на прекратяване на фактическото събитие, анализирана в съвкупност с чл. 88а, ал. 3 от Закон за гражданската регистрация. ВАС вече е имал повод да се произнесе, че липсата на правна норма за уреждане на възникнал проблем не може да е във вреда на правоимащ. Съгласно чл. 5 от ГПК, при липса на закон, съдът основава решението си на основните начала на правото, обичая и морала, а съгласно чл. 127, ал. 2 от АПК, съдът не може да откаже правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да реши искането. Основният наведен довод в касационната жалба - за противното не държи сметка, че с оглед доказателствата по делото, се налага несъмненият извод, че ако не бе допуснато посоченото по-горе нарушение, би могло административният орган да достигне и до други изводи. Затова, и с оглед допълнителните съображения, е правилен изводът на съда, че допуснатите нарушения от административния орган са съществени, поради което съдът правилно е приел, че административният акт е незаконосъобразен по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл е изградена практиката на ВАС - напр. решение № 12570 от 21.11.2016 г. по адм. д. № 7620/2015 г. и решение № 3322 от 20.03.2017 г. по адм. д. № 6512/2016 г, -двете - на IV отд. на ВАС. С оглед изложеното по-горе, обоснован е и следващият извод на съда, а именно че административния акт е издаден при несъобразяване с изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като като не съдържа конкретни данни за наддекларираните площи, респ. и дали последните попадат в допустимия за подпомагане слой. Обоснован е изводът, че в конкретния случай от съдържанието на таблиците в писмото не може да се установи конкретното фактическо основание за отказаната с уведомителното писмо помощ по заявлението на кандидата за подпомагане- не е посочено дали заявената площ не е стопанисвана от кандидата, или като заявена, тя не е била включена в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП. По тези съображения и наведеният довод в касационната жалба за необоснованост на изводите на съда е неоснователен. Посочените по-горе установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АС - Б. е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира то да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответната страна по касационната жалба за присъждане на разноски пред ВАС е своевременно направено и доказано- с оглед данните от договор за защита и правно съдействие, приложен на л. 24 от делото и вносна банкова бележка, приложена на л. 25 от делото, от които е видно, че договореното възнаграждение за адвокат за настоящата инстанция от 800 лв. е заплатено. При липса на направено възражение от касатора за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира, че ДФЗ следва да бъден осъден да заплати на ответника по касация за адвокатско възнаграждение тази сума - в пълния поискан размер, за разноски пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение