Решение № 14596 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2011 г.

Решение № 14596 от 10.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6214/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството е по реда на чл. 237 - 244 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 7 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). На 09.02.2011 г. с вх. № 2339 във Върховния административен съд (ВАС) постъпва МОЛБА ЗА ОТМЯНА от Областен управител на Област София относно: отмяна на решение № 49 от 19.10.2009 г. на Административен съд София-град, Второ отделение, 31 състав, постановено по адм. дело № 6121/2009 г., на основание чл. 239, т. 1 от АПК. По тази молба, която е адресирана до петчленен състав на ВАС е образувано адм. дело № 2356/2011 г.. Петчленният състав обаче е констатирал, че отмяната на решение на административен съд следва да се разгледа от тричленен състав на ВАС, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. Въз основа на молбата за отмяна (приложена в кориците на адм. дело № 2356/2011 г.) пред тричленен състав на ВАС е образувано настоящото адм. дело № 6214/2011 г.. Към молбата за отмяна са приложени многобройни писмени доказателства, някои от които не са описани като приложения към нея, което наложи в открито съдебно заседание на 24.10.2011 г. съдът да поиска уточнение кои всъщност са новите доказателства за твърдяното основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК. В резултат на това се изясни, че новите доказателства са: Заповед № РД-15-181 от 10.12.2010 г., писмо с регистрационен № 94 КК / 63 от 08.10.2010 г. с приложенията към него: писмо изх. № 2354/24.03.2010 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство и съгласувателно становище на Министерство на културата с изх. № НИНКН - 0004 от 17.03.2010 г.. В това съдебно заседание пълномощниците на молителя - юристи Ангелов и Стаменова поддържат молбата за отмяна и молят да бъде уважена. Ответникът - "Биел Груп" ООД, гр. София, представляващ се лично от управителя Красимир Моллов и адв. Вълчев поддържат възражението си, представено пред петчленния състав на ВАС за просрочие на молбата за отмяна. Алтернативно считат, че по същество е неоснователна. В производството по отмяната на влязъл в сила съдебен акт законодателят не е предвидил участието на прокурор нито по отменения Закон за Върховния административен съд (ЗВАС), нито по действащия понастоящем Административнопроцесуален кодекс (АПК), поради което и представител на Върховната административна прокуратура не е дал заключение по делото. Молбата за отмяна е подписана ЗА ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ от Заместник Областен управител Милко Младенов, който е оправомощен със заповед № РД-15-182/11.12.2010 г. на Областния управител Данаил Кирилов, поради което се явява подадена от надлежно лице по чл. 238, ал. 1 от АПК - страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. По отношение на спорния въпрос за срока, настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение, констатира следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК, отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението, а според ал. 2 - във всички случаи искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаването за основанието за отмяна, а в случая по чл. 239, т. 5 - от узнаването за решението. В конкретния казус е заявено основание за отмяна по чл. 239, т. 1 от АПК и изключението за т. 5 не следва да се обсъжда. Не се спори, че решението на което се иска отмяна е постановено на 19 октомври 2009 г.. Не се спори, че то е съобщено на Областния управител на Област София на датата 26.10.2009 г., а на "Биел Груп" ООД, гр. София на 27.10.2009 г.. Срещу решението на Административен съд София - град са постъпили две касационни жалби. Образувано е адм. дело № 16741/2009 г. по описа на Върховния административен съд, по което с определение № 1277 от 01.02.2010 г. касационната жалба на Красимир Моллов - управител на "Биел Груп" ООД, гр. София е оставена без разглеждане поради десезиране на съда чрез отказ от жалбата, а с определение № 11941 от 14.10.2010 г. и касационната жалба на Областния управител на Област София е оставена без разглеждане, но поради просрочие. И двете определения на тричленния състав не са обжалвани пред петчленен състав на ВАС и са влезли в сила. Спорен е момента кога е влязло в сила решението на Административен съд София - град (АССГ). Тъй като в АПК този въпрос не е уреден изрично, по силата на препращащата норма на чл. 144 АПК намира приложение чл. 296 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Настоящият казус попада в първата хипотеза на точка 3, а именно, че в сила влиза решението, по което касационната жалба не е допусната за разглеждане. Не се споделят разсъжденията на ответника по молбата за отмяна "Биел Груп" ООД, както и всякакви други теоретични разработки, че е приложима т. 2, защото подадената от областния управител касационна жалба не била в определения от закона срок и затова срокът за влизане в сила следвало да се счита от изтичането на срока за обжалване на решението, а не от постановяване на определението от страна на ВАС, с което прекратява производството по обжалване на решението. Този начин на броене на сроковете не само обезмисля касационното производство, но и предпоставя изначална недопустимост на молбите за отмяна, защото касационната инстанция може след две, три и повече години да констатира, че подадената пред нея касационна жалба е просрочена, при което едногодишният срок в тези случаи отдавна е изтекъл. Не такава е волята на законодателя въвеждайки института на отмяната и не такава е целта на закона - да се прекратяват делата за отмяна на влезли в сила съдебни актове без исканията да се разглеждат по същество. Според ответника по молбата, решението на АССГ влиза в сила на 11.11.2009 г., което всъщност е близо година преди касационната инстанция да констатира със съдебен акт на 14.10.2010 г., че подадената касационна жалба е просрочена. На практика излиза така, че преди изобщо да има образувано производство пред Върховния административен съд, защото и двете касационни жалби - на Областния управител на Област София и на "Биел Груп" ООД, гр. София са подадени на 16.11.2009 г., срокът за подаване на молбата за отмяна е изтекъл, което е неприемливо от всякаква гледна точка - правна, икономическа, техническа, житейска, морална, етична и т. н. Тъй като изчисляването на срока е правен въпрос, каквито и да са отбелязвания върху каквито и да са документи на коя дата е влязло в сила решението на АССГ е ирелевантно и не обвързва настоящата извънредна инстанция, според която решението на първата съдебна инстанция - Административен съд София - град влиза в сила на датата, на която влиза в сила определението на касационната инстанция - тричленния състав на Върховния административен съд, с което и втората касационна жалба - на Областния управител на Област София е била оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено изцяло, а не частично само по жалбата на "Биел Груп" ООД, гр. София. Видно от данните по адм. дело № 16741/2009 г., определение № 11941 от 14.10.2010 г. на тричленния състав на ВАС - Четвърто отделение е било съобщено на "Биел Груп" ООД, гр. София на 18.10.2010 г., а на Областния управител на Област София на 20.10.2010 г.. Никоя от страните не е упражнила правото си на частна жалба пред петчленен състав на ВАС, поради което след изтичането на дадения от съда законов 7-дневен срок, регламентиран в разпоредбата на чл. 230 от АПК, на 27.10.2010 г. - сряда, присъствен ден, постановеното от ВАС определение е влязло в сила на 28.10.2010 г., съответно и решението на Административен съд София - град е влязло в сила на същата дата - 28.10.2010 г.. Молбата за отмяна от Областния управител на Област София е депозирана с вх. № 24169 на 17.12.2010 г., което е и в тримесечния срок и в едногодишния срок по чл. 240 от АПК, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява и основателна. С решение № 49 от 19 октомври 2009 г. по административно дело № 6121/2009 г., в производство по чл. 145 и сл. от АПК, на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2-ро от АПК, Административен съд - София - град, Второ Административно отделение, 31 състав, по жалба на "Биел Груп" ООД със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Цветна градина" № 15, ет. 3, чрез адв. Борислав Вълчев ОТМЕНЯ мълчалив отказ на Областния управител на Област София за издаване на заповед за определяне на спечелил търга за продажба на недвижим имот - частна държавна собственост /обявен със Заповед № РД-15-167/12.06.2009 г./ по протокол от 20.07.2009 г. и с втори диспозитив съдът ОСЪЖДА Областна администрация на област София да заплати на "Биел Груп" ООД с посочени по-горе данни, сумата в размер на 200 лв. разноски по делото. Както се установи по-горе, това решение е влязло в сила на 28.10.2010 г.. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционно средство за контрол върху влезли в сила съдебни решения, както и за защита срещу влезли в сила определения и разпореждания, с които се прегражда развитието на делото. Основанията за отмяна са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК от т. 1 до т. 6 включително. Самостоятелно основание за отмяна е и това по чл. 246 АПК - от трети лица, за които решението има сила, макар и да не са били страни по делото. В конкретния случай в молбата за отмяна от Областния управител на Област София е заявено като основание чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно тази разпоредба, актът подлежи на отмяна, когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". В конкретния случай молителят се позовава на писмо с регистрационен № 94 КК / 63 от 08.10.2010 г. с приложенията към него: писмо изх. № 2354/24.03.2010 г. на Националния институт за недвижимо културно наследство и съгласувателно становище на Министерство на културата с изх. № НИНКН - 0004 от 17.03.2010 г.. Тези писмени доказателства установяват факта, че част от имота предмет на продажба, а именно сграда на бул. "Христо Ботев" № 81, УПИ ХХVI-26, кв. 153, м. "Центъра" по плана на гр. София е архитектурно-строителен паметник на културата и е в обхвата на груповия паметник на културата - Зона на старите пазарища (А-2), I-ва част Главен градски пазар, Гр. 15. В производството пред Административен съд София - град обстоятелството, че сградата е паметник на културата не е било установено с писмени доказателства. От данните по адм. дело № 6121/2009 г. по описа на АССГ е видно, че със заповед № РД-15-167 от 12.06.2009 г. на Областния управител на Област София е открита процедура за провеждане на търг с тайно наддаване за продажба на недвижими имоти - частна държавна собственост, а именно: УПИ ХХVI - 26, с площ от 645 кв. м, намиращ се в гр. София, район "Възраждане", УПИ ХХVI - 26, квартал 153 по плана на м. "Зона Б-3", бул. "Христо Ботев" № 81; част от триетажна (външна) масивна сграда, намираща се в гр. София, УПИ ХХVI, кв. 153, м. "Зона Б-3", бул. "Христо Ботев" № 81 и двуетажна (вътрешна) сграда, намираща се в гр. София, УПИ ХХVI, кв. 153, м. "Зона Б-3", бул. "Христо Ботев" № 81 (подробно описани какво включват и от какво се състоят двете сгради). Със същата заповед е определена датата на търга - 20 юли 2009 г. от 09.30 часа, както и условията за провеждането му, утвърдена е тръжната документация, назначена е комисия за подготовка и провеждане на търга. Видно от съставения ПРОТОКОЛ от 20 юли 2009 г., комисията е класирала редовно подадените ценови предложения в низходящ ред според размера на предложената цена и на първо място е посочила "Биел груп" ООД. След обявяването на класирането присъстващият в залата Красимир Моллов - управител и представляващ дружеството е уведомил Комисията за получена от него информация, че сградите, предмет на търга, са паметници на културата. Макар и този протокол да е утвърден от Областния управител на Област София, видно от положения подпис и печат в горния ляв ъгъл на протокола, не може да се приеме, че на административния орган е било известно това обстоятелство. Напротив, тази изненада в деня на търга е само в устен вид, като в цялата тръжна документация, включително и в трите Акта за частна държавна собственост няма такава информация, че сградите - предмет на търга са паметник на културата. В решението, на което се иска отмяна, съдът е констатирал, че в протокола, след като вече комисията е обявила класирането на кандидатите, е отбелязала, че счита за невъзможно приключването на търга с оглед необходимостта от допълнителни документи касателно статута на имота, предмет на търга и предлага на Областния управител да обяви нов търг или да спре настоящия при условията на чл. 46 ППЗДС (в протокола е записано "или да прекрати процедурата съобразно чл. 46 от ППЗДС"). Със Заповед № РД-15-181 от 10.12.2010 г., на основание чл. 46 от Правилника на прилагане на Закона за държавната собственост, Областният управител на Област София е прекратил процедурата за продажба чрез търг с тайно наддаване на имота - частна държавна собственост, открита със заповед № РД-15-167 от 12.06.2009 г.. Тази заповед за прекратяване на процедурата обаче представлява отделен административен акт, който подлежи на обжалване на общо основание от засегнатите страни и не може да бъде коментиран в настоящото производство, за да не се предреши изхода на спора, за който има данни, че е образувано административно дело по описа на АССГ. Останалите три документа обаче установяват нови писмени обстоятелства за статута на имота, които са от съществено значение за делото, доколкото продажбата на културни ценности може не е забранено, но става при определени условия в Закона за културното наследство. Изложеното налага влязлото в сила съдебно решение да бъде отменено и тъй като извънредната съдебна инстанция по отмяната не разглежда спора по същество, делото следва в съответствие с разпоредбата на чл. 244, ал. 2 от АПК да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд, като при новото разглеждане новите доказателства следва да бъдат включени в доказателствения материал и съобразени при разрешаването на възникналия административно - правен спор, а ако е необходимо да се съберат и други относно статута на процесния имот. Воден от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предложение второ от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,