Решение № 9740 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2018 г.

Решение № 9740 от 16.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3166/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на "Л. И. К. 33" С. А. (L. I. C. 33 S. А.), регистрирано в търговския регистър на Люксембург под номер В 193884, с адрес и седалище 20, R. G., L-1630 Luxembourg, съдебен адрес - гр. П., бул. "М." ....., секция А, ет. ..., офис А-8, подадена чрез пълномощник адв. В. Р. Г., против Решение № 560 от 15.01.2018 г. на Върховния административен съд, състав на четвърто отделение, по адм. д. № 1141 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 989 от 22.12.2015 г. по преписка № КЗК - 689/2015 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), с което - т. 1 се разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на "В. Т. (Люксембург) С. А. (V. T. (Luxembourg) S. A.), Люксембург (рег. № B 194431) върху Интер В Инвестмънт С. а. р. л. (Inter V Investment S. а r. l.), Люксембург (рег. номер В 171844) и неговите дъщерни предприятия в Р. Б., идентифицирани в Раздел III, т. 3.2 от решението, и т. 2 е постановено незабавно изпълнение на решението по т. 1. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при всички пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се съображения за наличието на правен интерес от касационно обжалване и за обжалване на Решението на КЗК пред първоинстанционния съд, сведени до обстоятелството, че в резултат на разрешената концентрация жалбоподателят ще загуби икономическото си положение на лице, упражняващо контрол върху И. И. С. а. р. л. (I. I. S. а r. l.), Люксембург. Първоинстанционният съд игнорирал грубите процесуални нарушения при издаването на оспореното решение, в резултат на които жалбоподателят бил лишен от основни права в нарушение на правото на Европейския съюз. Първоинстанционният съдебен акт повтарял мотивите на оспореното решение, без да съдържа самостоятелен анализ на направените оплаквания; в производството пред К. П. за достъп, използване и съхранение на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, приети с Решение 161/19.02.2009 г. на КЗК, с изменения, били приложени в нарушение на разпоредбите на ЗЗК и на Закона за достъп до обществена информация. Поддържа, че КЗК не е изложила мотиви по какъв начин ще се отрази разрешаването на концентрацията върху господстващото положение на "БТК" АД. Иска да бъде отменено решението като незаконосъобразно, поради съществени нарушения на административно - производствените правила и противоречие с материалния закон, като се върне преписката на КЗК със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, както и да се заплатят направените разноски по делото. Подробни доводи са изложени в писмени бележки. С молба от 04.06.2018 г. касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, е поискал отмяна на дадения ход на делото по същество и спиране на производството на две самостоятелни основания. Твърди, че е налице висящо дело пред Върховния съд Кралското отделение на О. К. на Великобритания и С. И., Търговско отделение /H. C. of justice, Q. B. D., C. C., R. C. of Justice/, по иск на "Л. Т." С. а. р. л, част от корпоративната група на жалбоподателя, против множество ответници, между които и нотифициращото процесната концентрация дружество, за връщане на акциите на Интер В Инвестмънт С. а. р. л. (Inter V Investment S. а r. l.), Люксембург (рег. номер В 171844), с чиято продажба "В. Т. (Люксембург) С. А. (V. T. (Luxembourg) S. A.), Люксембург (рег. № B 194431) е получило контрол върху Интер В Инвестмънт С. а. р. л. или заплащане на стойността им, евентуално- искове за вреди от непозволено увреждане в резултат на въпросната продажба. Евентуално, твърди, че Инвестмънт С. а. р. л. (Inter V Investment S. а r. l.), Люксембург (рег. номер В 171844) е придобито от консорциум с участието на "В. Т. (Люксембург) С. А. и руската Външнотърговска банка /В. Т. Б. Банк/, при което изцяло притежавано от Банката дъщерно дружество притежава 20% минус една акция от консорциума, съответно същият процент от контрола върху "Българска телекомуникационната компания"ЕАД /притежавана от действащото като холдинг Интер В Инвестмънт С. а. р. л. (Inter V Investment S. а r. l.), Люксембург (рег. номер В 171844)/, се осъществява индиректно от Банката, а това обстоятелство не било заявено при уведомлението за концентрация. Поради това, от една страна, Комисията за защита на конкуренцията не е компетентен орган да разреши концентрацията, а от друга - се налага спиране на производството и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС за тълкуване на § 175 на Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията, съгласно Регламент /ЕО/ № 139/2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия. Отделно от това, се иска, като обезпечителна мярка, спиране на изпълнението на оспореното пред първоинстанционния съд Решение на КЗК. Ответникът - Комисия за защита на конкуренцията, чрез процесуалния си представител гл. юриск. Т. Г., оспорва жалбата като недопустима, поради липса на пряк правен интерес от оспорване, като иска да се остави жалбата без разглеждане и да се прекрати производството. Евентуално, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение, с искане да бъде отхвърлена, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С писмен отговор от 18.06.2018 г. КЗК, чрез процесуалния си представител, е изложила доводи за оставяне на исканията на касационния жалбоподател в молбата от 04.06.2018 г. без уважение. Заинтересованата страна - "В. Т. (Люксембург) С. А., Люксембург, чрез пълномощници адв. Б. Б., адв. П. П., адв. К. Ч. и адв. Б. В., оспорва жалбата като процесуално недопустима, поради липса на пряк и непосредствен правен интерес от оспорване, като иска да се остави жалбата без разглеждане и да се прекрати производството. Евентуално, оспорва жалбата като неоснователна и излага доводи за законосъобразност на обжалваното решение, с искане да бъде отхвърлена. Подробни доводи са изложени в писмени бележки. С писмено становище от 06.07.2018 г. з заинтересованата страна - "В. Т. (Люксембург) С. А., Люксембург, чрез процесуалните си представители, е оспорила исканията в молбата на касационния жалбоподател от 04.06.2018 г. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази доводите на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по същество- неоснователна поради следното: Предмет на оспорване пред тричленния състав на Върховния административен съд е цитираното Решение на КЗК, с което на основание чл. 60, ал. 1, т. 14 вр. чл. 82, ал. 3, т. 2, чл. 26, ал. 1, чл. 22, ал. 1, т. 2 и чл. 66, ал. 2 от ЗЗК, е разрешена концентрация между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване на пряк едноличен контрол от страна на "В. Т. (Люксембург) С. А. (V. T. (Luxembourg) S. A.), Люксембург (рег. № B 194431) върху Интер В Инвестмънт С. а. р. л. (Inter V Investment S. а r. l.), Люксембург (рег. номер В 171844) и неговите дъщерни предприятия в Р. Б., идентифицирани в Раздел III, т. 3.2 от решението. За да отхвърли жалбата на "Л. И. К. 33 С. А. " ("L. I. C. 33 S. А. "), първоинстанционният съд е приел, че това дружество има правен интерес от оспорване на решението на ТКЗК, защото то осъществява индиректен контрол върху дружеството, предмет на придобиване, но жалбата е неоснователна, защото не е установено концентрацията да води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. Неоснователни са доводите за недопустимост на касационната жалба, съответно на първоинстанционното решение поради липса на правен интерес за Л. И. К. 33 С. А. " ("L. I. C. 33 S. А. ") да оспори Решението за разрешаване на концентрация. Установено е пред Комисията, че жалбоподателят "Л. И. К. 33 С. А. " ("L. I. C. 33 S. А. ") е собственик на капитала на "LIC Telecommunications S. a. r. l. " ("ЛИК Телекомюникейшънс С. а. р. л. "), Люксембург, което притежава 43% от капитала на "V T. I. S. C. A. " ("В Т. И. С. Ц. А. "), Люксембург, както и от капитала на "V T. I. G. Partner S. A. " ("В Т. И. Д. Партнър С. А. "), Люксембург. "В Т. И. С. Ц. А. " притежава капитала на V2 Investment S. a. r. l. ("В2 Инвестмънт С. а. р. л. "), Люксембург, което притежава капитала на "Inter V Investment S. a. r. l. " ("Интер В Инвестмънт С. а. рл. "), Люксембург, което е предмет на придобиването в производството пред КЗК. Обосновано съдът е приел, че заявеният и доказан от жалбоподателя индиректен контрол върху "И. И. С. а. р. л. " - предприятието, върху което се придобива контрол чрез концентрацията, обуславя правния му интерес да оспори решението за разрешаване на концентрацията, защото чрез нея жалбоподателят губи контрола си върху "И. И. С. а. р. л. " Отделно от това, въпросът за легитимацията на жалбоподателя и допустимостта на жалбата пред първоинстанционния съд е решен с Определение № 9585 от 24.08.2016 г. по адм. д. № 9117/2016 г. на Върховния административен съд, петчленен състав. Неоснователно е главното касационно оплакване за липса на мотиви в първоинстанционния съдебен акт. Тричленният състав на ВАС ясно е мотивирал фактически си и правни изводи, като е обсъдил подробно спазването на процесуалните правила по започване и движение на производството пред административния орган по конкуренция; обсъдено е изпълнението на задължението за нотификация на концентрацията, както и фактическите и правни изводи на административния орган. Съдът е формирал собствени заключения относно наличието на концентрация по смисъла на чл. 22 ЗЗК и липсата на основание да се приеме, че тя води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответен пазар. Неоснователни са касационните оплаквания за противоречие на първоинстанционното решение с материалния закон и необоснованост. Съгласно чл. 26, ал. 1 ЗЗК, Комисията разрешава концентрацията, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар. В случая, жалбоподателят, който не е бил страна в производството пред административния орган, не е изложил никакви конкретни твърдения за посочения ефект върху конкуренцията на процесното придобиване. Такива липсват и в касационната жалба. КЗК е установила, че придобиващото контрол предприятие "В. Т. (Люксембург) С. А. (V. T. (Luxembourg) S. A.), Люксембург е акционерно дружество със седалище - В. Х. Л., чиято основна дейност е да придобива инвестиции в дружества и предприятия от какъвто и да е вид, както в Люксембург, така и в чужбина и да управлява тези инвестиции. Установено е, че от учредяването на дружеството до момента на разглеждане на уведомлението, единствената му дейност е свързана с подготовката за и участието в нотифицираната операция. Аналогичен анализ е извършен и за придобиваното предприятие. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че нито придобиващото контрол дружество, съответно и дружествата от групата на "В. Т. Л.", нито придобиваното дружество "И. И." и предприятията, контролирани от него, са активни на един и същ съответен пазар - нито продуктов, нито географски, който предхожда или следва пазара, на който е активен другият участник в концентрацията, както и на тясно свързан съседен пазар. При липсата на пазари, върху които сделката ще окаже въздействие, очевидно е, че концентрацията няма негативен конкурентен ефект, който би бил пречка за разрешаването й. Посоченият решаващ извод не се засяга от твърденията на касационния жалбоподател, че наред с придобиващото контрол предприятие акции от придобиваното предприятие са станали собственост и на друг търговски субект. Най-напред, тези твърдения не са доказани по никакъв начин пред първоинстанционния съд. С изключение на копия от медийни публикации, никакви доказателства за тези твърдения не са представени, нито е искано събирането им. От друга страна, дори твърдяните факти да са осъществени, това не засяга извода за контрол по смисъла на чл. 22 ЗЗК за придобиващото предприятие и липса на засегнат от концентрацията пазар. Затова и неотносимо е искането за тълкуване на § 175 на Консолидираното юрисдикционно известие на Комисията, съгласно Регламент /ЕО/ № 139/2004 г. на Съвета относно контрола върху концентрациите между предприятия. Отделно от това, основателно в отговора на заинтересованата страна "В. Т. (Люксембург) С. А. се поддържа, че това искане е и недопустимо, защото въпросната разпоредба не е разпоредба от правото на ЕС, предвид чл. 288 от ДФЕС и характера на Известието на тълкувателен акт. Неоснователно е и второто искане на касатора за отмяна на дадения ход на делото по същество и спиране на производството. Настоящото производство е касационно и спирането му е недопустимо поради висящ преюдициален процес поради принципната забрана за установяване на факти в касационното производство. Отделно от това, лишено от логика е твърдението, че развалянето на сделката, обуславяща концентрацията е преюдициално по отношение на законосъобразността на решението за разрешаването й. Въпросното разваляне би лишило от предмет самата концентрация и няма как, при това, тя да има противоконкурентен ефект. На последно място, към отговора на заинтересованата страна "В. Т. (Люксембург) С. А. е приложено доказателство за липса на висящ процес с посочения предмет и за отхвърляне на предявения иск. Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване от страна на Комисията на Правилата за достъп, използване и съхранение на документи, представляващи производствена, търговска или друга защитена от закон тайна, приети с Решение 161/19.02.2009 г. на КЗК, с изменения и несъобразяване от страна на съда на това нарушение, преценено от касатора като съществено нарушение на процесуалните правила. Както се посочи по-горе, дружеството-жалбоподател не е било страна в производството пред административния орган, а Правилата, на които се позовава, дават право на достъп до информация на страните в това производство. Отделно от това, липсва конкретизация на твърденията как неразкриването на определена информация нарушава правото на защита на дружеството. Оплакванията за допускане на съществени нарушения на процесуалните правила, по дефиниция, са свързани с това право и липсата на такава конкретизация лишава изцяло от основание посоченото оплакване. Предвид всичко изложено, оспореното първоинстанционно решение не страда от пороците, обосновани в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на процеса, на КЗК следва да се присъдят 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия