Решение № 11711 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2009 г.

Решение № 11711 от 12.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14005/2009 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец "Ивена Комерс - Валентин Шотев" гр. София, подадена чрез адв. Бошнакова против решение от 20.03.2009 г., постановено по адм. д. № 03251/2006 г. от Софийски градски съд. Твърди се, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила- отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяната му и постановяване на друго по съществото на спора. Ответникът - председателят на Патентно ведомство на Република България, представляван от юрк. Бамбалова, дава становище за неоснователност на жалбата. Ответната страна "Лясковец" ООД не взема становище по жалбата. Ответниците "Ловико България" АД и "Новико Норд" ООД оспорват касационната жалба чрез адв. Георгиева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на съдебния акт. Върховният административен съд, пето отделение, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в законния срок от страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по жалба на ЕТ "Ивена комерс" - Валентин Шотев от гр. София против решение № 105/6.04.2006 г. на председателя на Патентно ведомство, с което е потвърдено решение за отказ на регистрацията на марка с вх. № 67019 "Празнична искра" - комбинирана. Административният акт е мотивиран с наличие на сходство на заявената за регистрация марка с по-рано регистрираните изразено чрез фонетично идентичния словен елемент Искра/Iskra, който е доминиращ при възприемането на марките, изписан и със специален калиграфски шрифт, с общо сходно впечатление, сходни образни елементи, които водят до вероятността за объркване на потребителите и възможността за свързване на заявената марка с предходните. Председателят на ПВ на РБ приема правилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО за отказ на регистрация. Софийският градски съд отхвърля жалбата на търговското дружество срещу решението на Патентното ведомство (ПВ) като мотивира обжалвания правен резултат с изводи за законосъобразност на административния акт, като издаден от компетентен орган при спазена процедура и правилно приложени материални правни норми. Решението е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. Съдебният акт е постановен при спазени процесуални и материалноправни изисквания и е обоснован, формираните правни изводи са съответни на закона и изцяло се споделят от настоящия касационен състав. С разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО е предвидено основание за отказ на регистрация, когато поради нейната идентичност или сходство с по-ранна марка и идентичността или сходството на стоките и услугите на двете марки съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка. В конкретния случай, основният спор по делото пред първоинстанционния съд се свежда до въпроса дали е налице сходство между заявената марка "Празнична искра" с вх. № 67019 за клас 33: алкохолни напитки с изключение на бира и противопоставените марки № 19932 "Iskra", регистрирана за стоки от клас 33 - бутилирано естествено пенливо вино, № 27277 "Iskra", регистрирана за стоки от клас 33 - естествено пенливо вино и № 35797 "Iskra" - за стоки от клас 33 - спиртни напитки, вина и ликьори, и ако това е така, дали то е в степен, създаваща вероятност за объркване на потребителите. Върховният административен съд в настоящия състав приема, че при преценката налице ли е сходство между противопоставените марки, регистрирани, съответно заявени за регистриране за стоки от едни и същи класове, като водещ критерий за наличието на вероятност от объркване на потребителите акцентът е в доминантата при възприемане на спорните марки в тяхната цялост - визуално, смислово и фонетично, тъй като те съставляват отличителен знак за определена стока. Решаващият съд правилно приема, че двете марки ("Празнична искра" и "Искра" са сходни до степен да бъдат объркани от потребителите. Допуснатите и изслушани от него единична и разширена експертизи след задълбочен анализ на визуалното, фонетичното и семантично сходство на противопоставените марки по категоричен начин установяват приликата помежду им, обусловена от общия словен елемент "Iskra", доминиращ и в двете марки, използване на сроден шрифт при изписването им на кирилица и латиница, а останалите словни елементи в процесната марка остават с несъществено значение като носители на потребителска информация. Според вещите лица след обща оценка на сходството на двете марки и анализа на сходството на стоките за които са регистрирани, респективно се иска да бъде регистрирана процесната марка е налице вероятност от объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка, тъй като са регистрирани за сходни и/или идентични стоки или услуги. Административният съд прави изводи след съвкупна преценка на събраните доказателства и произнася правилен съдебен акт. Настоящият състав изцяло споделя задълбочената аргументация изложена в обжалваното решение като намира, че действително е налице фонетична, смислова и визуална прилика между двете марки. Словният елемент "Iskra", който е и единствена фонетична характеристика на двете марки и с идентичен смисъл, носи едно и също послание към потребителите. Неоснователно касаторът сочи материална незаконосъобразност на решението и необоснованост поради приетото правилно приложение на разпоредбата на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМГО във връзка с чл. 9 от закона. Действително по дефиниция марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен графично. Такива знаци могат да бъдат думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, комбинация от цветове, звукови знаци или всякакви комбинации от такива знаци. В конкретния случай обаче не е налице уникалност на заявената марка спрямо предходно регистрираните, а техният брой е ирелевантен при преценката дали са налице материалноправните предпоставки за регистрацията на заявената от едноличния търговец, доколкото присвояването на отличителните белези от противопоставените марки е налице и безспорно установено по делото. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, от АПК Върховният административен съд, пето отделение,