Решение № 8443 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 159/2011 г.
ВАСVI отделение14.06.2011 г.докладчик Николай Гунчев
Диспозитив
Оставя в сила Решение № 461/19.11.2010 г. по административно дело № 519/2010 г. на Административен съд - Хасково. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 8443 от 14.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 159/2011 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 461/19.11.2010 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 519/2010 г., Административен съд - Хасково е: 1) отменил Решение № Ж-111-1/09.07.2010 г. на Директора на РУСО - Хасково и потвърденото с него Разпореждане № 647/29.04.2010 г. на Ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково; 2) осъдил Районно управление "Социално осигуряване" гр. Хасково да заплати на Лиляна Димитрова Михова, Росен Иванов Кръстев и Панайот Атанасов Панайотов от гр. Хасково разноски по делото в размер на 310 лв. Така постановеното решение е оспорено с касационна жалба от Директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. Касаторът моли за отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, и за отхвърляне жалбата срещу решението на Директора на РУСО - Хасково. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответниците по касация Лиляна Димитрова Михова, Росен Иванов Кръстев и Панайот Атанасов Панайотов от гр. Хасково не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея съдебно решение, което предлага да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд - Хасково, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VI-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяния от касатора порок, представляващ касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилен краен извод. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Решението на Административен съд - Хасково, с което жалбата до него е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 110, ал. 1, т. 1, предложение последно от Кодекса за социално осигуряване (в приложимата за казуса редакция преди изменението в ДВ, бр. 59/2010 г., в сила от 31.07.2010 г.), съгласно която контролните органи на Националния осигурителен институт съставят ревизионни актове за начет за причинените от физическите лица или юридическите лица щети на държавното обществено осигуряване от отменени актове на медицинската експертиза. Пред Хасковския административен съд е било обжалвано от членове на ТЕЛК решение на директора на РУСО - Хасково, с което е отхвърлена жалбата им против разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково, издадено за събиране на сумата по ревизионен акт за начет от 15.04.2010 г. В хода на съдебно-административното производство е било установено, че с постановеното от ТЕЛК за общи заболявания (в състав, включващ ответниците по касация) при "МБАЛ" АД гр. Хасково, Експертно решение (ЕР) № 1243 от 21.04.2009 г., на Идрис Ахмед Сюлейман от гр. Дряново е била определена 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ, което ЕР впоследствие е било отменено в частта за чуждата помощ по надлежния административен ред. Нанесените щети на ДОО произхождат от изплатените суми на освидетелстваното лице за добавката по чл. 103 от КСО. Освидетелстваното лице обаче е получавало процесната добавка за чужда помощ по силата на чл. 98, ал. 7 от КСО, обн. в ДВ, бр. 41/2009 г., в сила от 1.07.2009 г. С цитираната норма е установена по същество предварителна изпълняемост на един неокончателен административен акт (в случая на невлязлото в сила решение на ТЕЛК), въз основа на което пенсионните органи са разпоредили изплащането на добавката. В този смисъл не е налице причинна връзка между поведението на лекарите, постановили отмененото впоследствие в частта за чуждата помощ експертно решение № 1243/21.04.2009 г. на ТЕЛК, и понесените от ДОО щети, а липсата й изключва отговорността на членовете на ТЕЛК. Горното обуславя правилността на формулирания в мотивите на проверяваното решение извод, че административните органи са постановили актовете си в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби (чл. 146, т. 4 от АПК). По изложените съображения Върховният административен съд счита, че не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Хасково, което като правилно следва да бъде оставено в сила. При установената неоснователност на главните искания в касационната жалба, няма основание да бъде уважена и акцесорната им касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,