Решение № 2612 от 13.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 27/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Контраст Инвест Варна ЕООД, чрез процесуален представител главен юрисконсулт Х. Христова, против Решение 10431/15.10.2024 г., постановено по административно дело 471/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Заповед 0066/15.01.2024 г., издадена от Директора на Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред" при Община Варна. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, като се оспорват възприетите от съда правни изводи за законосъобразност на заповедта. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени обжалваната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Руйков, който моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответната страна, Директор на Дирекция "Управление на сигурността и контрол на обществения ред" при Община Варна, чрез главен юрисконсулт С. Ненчев, оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение по съображения, развити в писмен отговор. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорената заповед е спряно изпълнението на строеж: "Премахване на съществуваща ограда", находящ се в УПИ III 3, кв. 711 по плана на 3 ти м. р., гр. Варна /с идентификатор 10135.1508.104 по КККР на гр. Варна/, с административен адрес: [улица], гр. Варна. Съдът е събрал относимите за спора доказателства, въз основа на което е извършил правилни фактически установявания и е достигнал до законосъобразни правни изводи. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон и е обосновано, като въз основа на правилно установените от съда обстоятелства, са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи. Конкретното правно основание, на което е издадена заповедта е основанието по чл. 224, ал. 1, т. 6 ЗУТ, след като е прието, че строежът се изпълнява без съгласуване с Министерство на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство. От доказателствата, събрани по делото е установено, че в имота е разположена административно-делова сграда недвижима културна ценност, декларирана с писмо 414/04.02.1982 г. на НИПК като архитектурно-строителен паметник на културата, а имотът и сградата попадат в обхвата на територия с културно-историческо наследство със статут на групов паметник на културата Ансамбъл "Сливница - Централен вход на морска градина" в система от ансамбли [улица] [улица]и притежава статут на групова недвижима културна ценност. В дворната част на имота се извършват подготвителни работи за изпълнението на преместваем обект зимна градина. За преместваемия обект са налични виза за проектиране, издадена от Главния архитект на Община Варна, съгласувана с Министерство на културата, одобрен от общинската администрация проект по част "Архитектура", съгласуван с Министерство на културата становище СТ-84-349/07.11.2022 г. и Разрешение за поставяне 0-3/23.03.2023 г., издадено от Кмета на Район "Одесос" при Община Варна. При подготвителните работи по изпълнение на преместваемия обект е премахната част от съществуващата ограда на имота, като са премахнати стоманобетоновите колони и ажурната част от оградата, но в документацията, съпътстваща издаването на разрешението за поставяне и становището на Министерство на културата не се предвиждат подобни дейности. С писмо рег. УСКОР240000006ВН-001ВН/03.01.2024 г. на Директора на дирекция "Архитектура, градоустройство и устройствено планиране" при Община Варна е изразено становище, че оградата попада в границите на недвижимата културна ценност и исканията за намеси подлежат на съгласуване по реда на чл. 84 ЗКН. По делото е безспорно установено, че процесната ограда попада в защитена територия за опазване на културното наследство. Следователно по силата на ЗКН, всяка една намеса, в това число цялостното или частично премахване, следва да е изрично съгласувано по реда на чл. 84 ЗКН. След като в рамките на започналото изпълнение на инвестиционното намерение са предприети строително ремонтни дейности по премахване на съществуваща ограда, състояща се от плътна и ажурна част, тази намеса е следвало да бъде нарочно обективирана в инвестиционния проект във всичките му части и в документацията, представена за съгласуване в Министерството на културата и за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект. Въпреки обратните твърдения в касационната жалба, не се установява наличие на изискуемото съгласуване от Министъра на културата по чл. 84, ал. 2 ЗКН за процесната намеса. Видно от представените по делото доказателства, както и от заключенията на вещите лица е, че по отношение на изпълнението на жив плет към двете улици - "Сливница" и "Петко Каравелов", към които има лице имота на дружеството е налице съгласуване по чл. 84 ЗКН. Липсва обаче изрично съгласуване на предприетото премахване на съществуващата ограда и заменянето й с жив плет, поради което недопустимо е по предположение да се гадае дали проектираното озеленяване включва в себе си и премахването на оградата. В представения за съгласуване инвестиционен проект, въз основа на който са издадени становище СТ-84-349/07.11.2022 г. на заместник министъра на културата и Разрешение за поставяне 0-3/23.03.2023 г. на Кмета на Район "Одесос" при Община Варна, не е посочено че подлежи на премахване процесната съществуваща ограда, състояща се от ажурна част, колони и плътна част. В частите "Архитектура", "Геодезия" и "Паркоустройство и озеленяване", както и в обяснителните записка към инвестиционния проект, отново не е посочено, че ще бъде премахната съществуваща ограда, а само, че разположението на предвидения преместваем обект ще бъде по границите на имота към [улица]и [улица], както и че е предвидено озеленяване с храстова растителност към двете посочени граници и по целия периметър на зимната градина. Разпоредбата на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ цели недопускане и отстраняване на строителство, което се извършва с нарушения по смисъла на чл. 224, ал. 1 ЗУТ, сред които нарушения в т. 6 е посочено извършване на строителство без съгласуване с Министерството на културата при условията и по реда на Закона за културното наследство - за недвижими културни ценности и за строежи в техните граници и охранителните им зони, а такова съгласуване в случая се изисква съгласно чл. 151, ал. 2 ЗУТ, но не е налично. С оглед на изложените мотиви, обжалваното решение е постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,