Решение № 14202 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2020 г.

Решение № 14202 от 17.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7426/2020 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Комисията за защита на личните данни (Комисията/КЗЛД) срещу решение № 1309/25.02.2020 г. постановено по адм. дело № 13916/2019 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не е налице съгласие за обработване на личните данни на физическото лице, а законният интерес на администратора на лични данни не е преимуществен. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното съдебното решение и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Юробанк България"АД. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът "Юробанк България" АД оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмен отговор и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендира разноски. Ответната страна М. Щерева, редовно призована, не се е явила в съдебно заседание и не е изразила становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1309/25.02.2020 г. постановено по адм. дело № 13916/2019 г. по описа на АССГ по жалбата на "Юробанк България" АД е отменена т. З от Решение № ППН-01-909/29.10.2019 г. на Комисията, с което се обявява жалба от М. Щерева за основателна по отношение на "Юробанк България" АД и се налага имуществена санкция в размер на 11000 лв. за нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (Регламент (ЕС) 2016/679). От фактическа страна съдът е приел, че М. Щерева с писмена молба-декларация от 24.02.2009 г. е дала своето съгласие "Юробанк България"АД да обработва получените по повод потребителски кредит нейни лични данни, включително да бъдат предоставяни на трети лица, обработващи кредити и плащания. За неизпълнение на задължението по кредита е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист през 2017 г. На 29.05.2018 г. М. Щерева разбира, че вземането на банката към нея е цедирано на "Г С Груп"ООД без предварително да е уведомена. При тези факти АССГ обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 6, § 1, б. "а" и чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 и извършеното обработване на личните данни на М. Шаркова е допустимо, поради което незаконосъобразно на администраторът на лични данни е наложена санкция. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При правилно установени факти по делото съдът е достигнал до правилен краен извод за незаконосъобразност на атакуваното пред него решение на КЗЛД. Правилно и обосновано АССГ е приел, че цедирането на вземането, извършено от "Юробанк България"АД представлява обработване по смисъла чл. 4, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, за което е налице основанието по чл. 6, § 1, б. "а", а именно субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели. В случая АСС подробно и детайлно е обсъдил събраните по делото доказателства, за да достигне до извод, че М. Шаркова изрично в отделна молба-декларация е дала съгласие предоставените от нея лични данни на банката да бъдат обработвани, включително и чрез предоставяне на трети лица, обработващи кредити и плащания, какъвто е именно предмета дейност на "ГС Груп"ООД. Съгласието на лицето е дадено в ясно формулирана и четима форма, който е различна от Общите условия на банката, поради което обосновано АССГ е приел, че обработването е извършено при наличие на предварително и изрично съгласие на физическото лице. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице второто обстоятелство, прието от АССГ като основание за обработването, а имено това по чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679, според което обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по- специално когато субектът на данните е дете. Прехвърлянето на вземането чрез цесия като облигационно отношение е непротивопоставимо на задълженията на администратора на лични данни да ги обработва само в предвидените от закона случаи. Реализирането на парични вземания т. е. имуществени права не е равнозначно на реализиране на законни интереси по смисъла на цитираната разпоредба, за да е противопоставимо на правото на защита на личните данни на физическите лица като част от тяхната неприкосновеност. Тази разпоредба отразява принципа, че е допустимо и законосъобразно накърняването на интересите на едно физическо лице за сметка на други по-висши интересите, но само след оценка баланса на тези интереси, които за да са съпоставими е необходимо да са от един порядък. Имуществените права (интереси) в случая на цесионера не са съпоставими с основното право на личен живот по смисъла на чл. 8, § 1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ), елемент от което неприкосновеността на личността и личните данни. В този смисъл имуществените интереси на частноправен субект в никакъв случай не е възможно да бъдат разглеждани като предвидено в закон (т. е. представляващо намеса на държавата по смисъла на чл. 8, § 2 от ЕКПЧ) основание за допустимо обработване на лични данни на физически лица без тяхно съгласие. Административният съд е изложил подробни и задълбочени съображения относно наличието на всяко едно от другите основания по чл. 6, § 1, б. "е" от Регламент (ЕС) 2016/679 за обработване на личните данни на М. Щерева, които при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат обосновавани допълнително. От съществено значение за крайния изход на спора е допустимостта на обработването на личните данни при наличие на поне една от хипотезите на чл. 6, § 1, б. "а" - "е" от Регламент (ЕС) 2016/679. В случая неправилно АССГ е приел осъществяването на две от предвидените обстоятелства, но наличие само на едно от тях е достатъчно за законосъобразност на крайния извод за липса на нарушение от страна на администратора на лични данни. По изложените съображения, независимо от допуснатото частично неточно тълкуване на материалния закон, обжалваното решение като действително, допустимо, правилно като краен резултат, постановено при отсъствието на наведените касационни основания, трябва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК. По водене на делото пред настоящата инстанция ответникът не е направил разноски, но е представляван от юрисконсулт, поради което с оглед изхода на спора и направеното искане има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение