Решение № 417 от 8.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1361/2014 г.

Решение № 417 от 8.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1361/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Шекерджиев Производството пред ВКС е образувано въз основа на касационна жалба от защитника на подсъдимия Б. М. П. срещу присъда № 9 от 29.05.2014 г., постановена по ВНОХД № 546/2013 г., по описа на Окръжен съд- гр. Враца, с което е отменена присъда № 86 от 23.09.2013 г., постановена по НОХД № 1335/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Враца и подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 16.08.2012 г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице "нотариус" с район на действие Районен съд- гр. Монтана, в нарушение на служебните си задължения по чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 485, ал. 2, във вр. с чл. 474, ал. 5 и ал. 6 и чл. 486 ГПК (отм.), е съставил осем официални документа, в които удостоверил неверни обстоятелства, че подписите на лицата в договори за аренда са положени от отразените в тях лица, с цел тези договори да бъдат ползвани като доказателство за тези обстоятелства пред Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция Монтана и пред Поземлена комисия- [населено място], като на основание чл. 311, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК и чл. 54 НК го е осъдил на две години "лишаване от свобода" и е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на това наказание за срок от пет години. С присъдата е групирано наложеното на подсъдимият П. наказание по това производство и по НОХД № 225/2008 г. по описа на Районен съд- гр. Видин, като е определено едно общо наказание две години "лишаване от свобода", като на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението му е отложено за срок от пет години. С присъдата на основание 189 НПК подсъдимият е осъден да заплати на основание чл. 66, ал. 1 НК разноски по водене на делото общо в размер на 380 лева. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е анализирал събраните в хода на производството доказателства, като погрешно не е кредитирал показанията на свидетелите Ч., В. и А. в частта им, в която те твърдят, че свидетелят П. е имал задълбочени компютърни умения и е умеел да преправя подписи и поставя печати. Твърди се, че неправилно не са кредитирани и показанията на свидетелката Д., която поддържа, че попълването на текста в щемпълите на нотариалната кантора никога не е осъществявано от клиентите, а винаги от служител на подсъдимия. Оспорват се и изводите на въззивния съд, че подсъдимият П. е поставил подписа си в инкриминираните документи, като моли да бъде отчетено, че оригиналите им липсват и обвинението се гради единствено върху техни копия. В жалбата се поддържа, че е недопустимо постановяване на осъдителна присъда за документно престъпление при липсващи документи, които са негов предмет. Оспорват се и изводите на въззивния съд, че е осъществен състава на престъплението по чл. 311, ал. 1 НК, като се поддържа, че дори подсъдимият да е положил подпис под документите, той е извършил нотариална заверка на подпис на арендополучателите Ч. и В., а не на арендодателите, които към инкриминираната дата са били починали. На тези основания се предлага да бъде отменена постановената въззивна присъда и бъде оставена в сила първоинстанционната присъда. В хода на касационното производство защитникът поддържа касационната жалба и допълнението към нея, като възпроизвежда отново оплакванията, отразени в тях. Представителят на държавното обвинение твърди, че въззивния съд е направил правилен анализ на доказателствените материали и е достигнал до верни фактически и правни изводи. Предлага атакуваната въззивна присъда да бъде оставена в сила. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Касационният съд прецени, че въззивната инстанция е анализирала правилно доказателствените материали, събрани в хода на воденото наказателно производство и вярно е установила важните за изхода на делото факти. Правилно съдът е обсъдил събраните гласни доказателства и ги е съотнесъл към изготвените по делото експертизи и приобщените веществени доказателства. Вярно е приел, че на инкриминираната дата подсъдимият П. е заверил осемте арендни договора, като върху поставения печат на помощник- нотариус (използван към 16.08.2000 г.) е положил свой подпис. Тези обстоятелства се установяват от приложените по делото основни и допълнителни единични и разширени графични експертизи, от разпита на част от свидетелите (Ч. и В.) и обясненията на подсъдимия П., който твърди, че е заверил подписа на арендаторите по договорите, но не и тези на арендодателите. Правилно съдът е ценил изготвените графични експертизи, в чиито заключения е установено по несъмнен начин, че щемпъла и печата на договорите са идентични на тези, използвани в нотариалната кантора на подсъдимия, като е приел, че този извод на експертите може да бъде направен независимо, че липсват оригиналите на документите. В съдебната практика не е спорно, че е възможно изготвяне на експертиза, в това число и графическа, върху копия на документи, като независимо от липсата на оригиналните документи идентичността на положените печати е установена по несъмнен и категоричен начин. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че експертите, изготвили графическите експертизи задълбочено и аргументирано са обосновали изводите си като са посочили на какво почиват изводите им и конкретно защо приемат идентичност на изследваните обекти с тези, ползвани от подсъдимия. Не на последно място, при преценката на основателността на направените от касационния жалбоподател оплаквания трябва да бъде посочено и това, че полагането на подпис, печат и щемпъл върху документите не се оспорва и от подсъдимия. Правилно въззивният съд не е кредитирал показанията на свидетеля П., като вярно е преценил, че показанията му противоречат на останалите събрани гласни доказателства и конкретно на показанията на свидетелите В. и Т. Оплакването, свързано с това, че не са ценени показанията на свидетелката Д. не могат да бъдат възприети, тъй като показанията й не допринасят съществено за изясняване на релевантни за изхода на производството факти. Обстоятелството, че тя поддържа, че е невъзможно щемпъла да бъде попълнен от клиент на кантората (информация, съдържаща се и в обясненията на подсъдимия) няма пряко отношение към предмета на производството, доколкото е установена идентичност на печати и щемпъли, положени върху инкриминираните документи с тези използвани от подсъдимия в кантората му. Ето защо и касационната инстанция прецени, че показанията на тази свидетелка в тази им част правилно не са били ценени, защото се опровергават от други доказателствени източници. Предвид изложеното касационният съд прецени, че въззивната инстанция правилно е изяснила фактите по делото, въз основа на пълноценен и верен анализ на доказателствената съвкупност и при постановяване на въззивния съдебен акт не е допуснала съществени нарушения на процесуални правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 НПК. Ето защо и атакуваната присъда не трябва да бъде отменена на това основание. По оплакванията за допуснато съществено нарушение на материалния закон При внимателно запознаване с касационната жалба и допълнението към нея може да бъде направен извод, че единственото оплакване, относимо към това касационно основание е свързано с приетото от въззивния съд, че подсъдимият с полагането на печат, щемпъл и подпис върху инкриминираните договори за аренда е заверил подписите на страните по тях, а не само на арендаторите. Този извод е верен и се споделя изцяло и от касационната инстанция. Не може да бъде възприета тезата на защитата, че подсъдимият е удостоверил единствено подписа на арендаторите, като той е имал право да осъществи такова действие, защото към този момент в представените му договори за аренда не са били положени подписите на арендодателите. На подсъдимия са представени договори, като той е трябвало да осъществи заверка на подписите на всички страни по тях, след като е било постигнато съгласие по параметрите им и те са сключени. При положение, че договори за аренда не са сключени и подписани от всички страни, той не е имал възможност да извърши заверка на подписите на тези документи, а и е нямало смисъл да го прави. Няма как да бъде възприета тезата, че към момента на осъществяване на инкриминираните действия подсъдимият е заверил документи, които все още са нямали характер на договори, а са представлявали своеобразни оферти, които е могло да бъдат превърнати в договор при настъпване на бъдещо събитие- приемане на клаузите им и постигане на съгласие между страните. Следва да бъде отчетено и това, че в процедурата, развиваща се пред Държавен фонд "Земеделие", Областна дирекция Монтана и пред Поземлена комисия- [населено място] е съществувало изискване за нотариална заверка на подпис на сключен аренден договор, а не на оферта или други документи, съставени в хода на подготвянето му. Не на последно място трябва да бъде посочено и това, че с извършването на заверки на документи, които не са подписани от посочените в тях страни подсъдимият е удостоверил неверни обстоятелства- поставянето на подпис на лица, който не са присъствали и не са ги подписали. С това свое действие той е създал и възможност при последващо поставяне на подпис върху този документ да се удостовери подписването му от всички страни по договора. С тези свои действия П. е нарушил разпоредбите на чл. 2, ал. 1 и ал. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност и чл. 485, ал. 2, във вр. с чл. 474, ал. 5 и ал. 6 и чл. 486 ГПК (отм.) и е удостоверил неверни обстоятелства, с което е осъществил състава на престъплението по чл. 311 НК от обективна и субективна страна. Ето защо липсва основание въззивната присъда да бъде коригирана във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Предвид изложеното съдът прецени, че в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, а с постановяването на атакуваната присъда материалният е приложен правилно. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение