Решение № 9406 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2017 г.

Решение № 9406 от 10.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9072/2017 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по касационна жалба подадена от "Д.-З." ЕООД срещу съдебно решение № 1060 от 29.06.2017 г. постановено по адм. дело № 96 по описа за 2017 г. на Административен съд (АС) - Б.. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Сочи, че кметът на община Б., при издаването на заповедта и съдът, при постановяване на решението си, неправилно са приели, че към 17.01.2017 г. е бил достигнат максимален брой разрешителни за извършване на таксиметров превоз на територията на община Б.. Датата, която административния орган е следвало да съобрази при произнасянето си е 27.12.2016 г., по подадено от дружеството предходно заявление. Налице влязло в сила съдебно решение № 566 от 12.04.2017 г. постановено по адм. дело № 61 по описа за 2017 г. на АС - Б., с което е отменена като незаконосъобразна предходна заповед № 09-17-8 от 11.01.2017 г. на кмета на община Б., за издаване на разрешение за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Б. по подаденото от дружеството предходно заявление. Решението касае настоящето производство, тъй като именно във връзка с указанията на съда по отменената заповед на дружеството е даден допълнителен срок за представяне на необходими документи по чл. 24, ал. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (Наредба № 34/Наредбата). Заповедта по първия отказ е съобщена на дружеството на 16.01.2017 г., жалбата срещу нея е подадена на 27.01.2017 г., като три дни след това кметът на община Б. е издал обжалваната заповед № 09-17-31 от 31.01.2017 г. С нея на дружеството отново е отказано издаването на разрешение, като са използвани различни мотиви от тези посочени в първия отказ. Двете заповеди имат един и същи предмет и отмяната на първата влече автоматично и отмяна на втората. При постановяване на акта си административният орган е задължен да ограничи преценката си единствено в рамките на чл. 24, ал. 2 от нормативния акт. При наличието на всички изискуеми документи кметът на общината действа в условията на обвързана компетентност и няма възможност за упражняване на дискреционна власт. Предвид изложеното прави искане решението за бъде отменено и да бъде отменена заповед № 09-17-31 от 31.01.2017 г. на кмета на община Б. или делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за събиране на относимите доказателства, с оглед влязлото в сила съдебно решение № 566 от 12.04.2017 г. постановено по адм. дело № 61 по описа за 2017 г. на АС - Б.. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Кметът на община Б., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в депозирано по делото възражение. Излага, че от представената по делото справка за издадените и действащи към 17.01.2017 г. разрешителни за таксиметров превоз на пътници е видно, че към посочената дата на територията на община Б. са били издадени 30 брой разрешителни, всички със срок на действие 31.12.2017 г. Сочи, че от касационния жалбоподател е допуснато смесване на двете производства - по заявлението му от 27.12.2016 г. и по заявлението от 17.01.2017 г. Неправилна е тезата му, че отмяната на заповед № 09-17-8 от 11.01.2017 г. води до отмяна и на заповед № 09-17-31 от 31.01.2017 г. Заповедите са самостоятелни административни актове и не са обусловени една от друга, тъй като самият касационен жалбоподател е инициирал две отделни производства по които е поискал произнасяне с изричен акт. Поради това неправилно е твърдението, че при произнасянето си от 31.01.2017 г. кметът на община Б. е следвало да преценява налице ли са свободни бройки за таксита към 26.12.2017 г. Неправилно е становището на касационния жалбоподател, че е без значение наличието на достигнат максимален брой разрешителни. Разпоредбата на чл. 24а, ал. 4 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП) следва да бъде тълкувана разширително, доколкото съгласно чл. 24а, ал. 10 от посочената разпоредба общинският съвет определя броя на таксиметровите автомобили работещи на територията на общината. Предвид изложеното прави искане решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Д.-З." ЕООД против заповед № 09-17-31 от 31.01.2017 г. на кмета на община Б. и е осъдил "Д.-З." ЕООД да заплати на община Б. сумата от 500, 00 лв., представляваща направени в производството разноски. За да постанови решението си съдът е установил от фактическа страна, че със заявление вх. № ЗЗ-17-104 от 17.01.2017 г. дружеството жалбоподател, чрез представляващия го, е поискало от кмета на община Б. да му бъдат издадени два броя разрешителни за извършване на таксиметров превоз на територията на община Б.. Към заявлението са приложени: - удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз № 10640 от 30.10.2012 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", ведно с приложен към него списък на превозните средства; - удостоверение за водач на лек таксиметров автомобил; - удостоверения за техническа изправност на два броя ППС; - удостоверение изх. № 010201700011848 от 16.01.2017 г. за наличието или лисата на задължения, издадено на основание чл. 87, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК ) от Териториална дирекция (ТД) на Националната агенция за приходи (НАП) - С., офис Б., - удостоверение изх. № УД000019 от 16.01.2017 г. за наличието или лисата на задължения по Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), издадено на основание чл. 87, ал. 6 и чл. 162, ал. 2 от ДОПК от община Б., отдел "Приходи". С решение № 618 по протокол № 29 от заседание на Общински съвет - Б., проведено на 22.12.2005 г. броят на такситата, действащи на територията на община Б. е увеличен от 10 на 30. Съгласно справка за издадените и действащи към 17.01.2017 г. разрешения за таксиметров превоз на пътници в община Б., е изчерпан лимитът, определен от Общински съвет - Б., от 30 бр. разрешителни за таксиметров превоз на пътници. С оспорената заповед № 09-17-31 от 31.01.2017 г., кмета на община Б., е отказал на "Д.-З." ЕООД издаването на 2 броя разрешителни на извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Б., поради достигане към датата на подаване на заявлението - 17.01.2017 г. на максималния брой разрешителни за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Б. - 30 броя, съобразно решение № 618 по протокол № 29 от 22.12.2005 г. на Общински съвет - Б.. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в рамките на правомощията му, в предписаната от закона форма и съдържа всички изискуеми реквизити. Счел е, че при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалния закон. Анализирал е разпоредбата на чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтП и е посочил, че буквалния прочит на разпоредбата създава впечатление, че кметът на съответната община би могъл да постанови отказ от издаване на искано от него разрешително по чл. 24а от същия закон, само в посочените две хипотези - по чл. 24а, ал. 2, т. 1 - когато таксиметровият автомобил не отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5, или за него няма издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност, и по чл. 24а, ал. 2, т. 2 - когато регистрираният превозвач има задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред. Приел е обаче, че освен в хипотезите на чл. 24а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗАвтП, административният орган има правомощието да постанови отказ за издаване на разрешително за извършване на таксиметров превоз и в случай, че е достигнат максималният брой (е изчерпан лимитът), определен с решението на съответния общински съвет по реда на чл. 24а, ал. 10 от ЗАвтП . Посочил е, че възприемането на противното обезсмисля съществуването на текста на чл. 24а, ал. 10 от ЗАвтП и съответния му - чл. 24, ал. 4 от Наредба № 34. В случая Общински съвет - Б. е приел нарочно решение № 618 по протокол № 29 от 22.12.2005 г., с което е увеличил броя на такситата, действащи на територията на община Б. от 10 на 30, т. е. 30 е максималният брой на разрешителните за извършване на таксиметров превоз на пътници, който може да бъде законосъобразно издаден за съответната година. При положение че този брой е достигнат към момента на подаване на заявлението на оспорващия - 17.01.2017 г., административният орган не е имал друга правна възможност, освен да постанови отказа, обективиран в оспорената заповед. Всеки друг негов акт, би бил в разрез с решението на общинския съвет по чл. 24а, ал. 10 от ЗАвтП и поради това изначално би бил незаконосъобразен. Решението е неправилно. Съгласно чл. 24а, ал. 1 и ал. 2 от ЗАвтП разрешението за таксиметров превоз на пътници се издава от кмета на общината или от упълномощено от него длъжностно лице, за всеки отделен автомобил, на регистриран по реда на този закон превозвач, който е подал заявление до кмета на общината, в която ще извършва дейността си по таксиметров превоз на пътници и отговаря на посочените в чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтП условия, а именно: 1. таксиметровият автомобил да отговаря на изискванията на наредбата по чл. 12а, ал. 5 от ЗАвтП (Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници) и за него да има издаден знак за периодичен преглед за проверка на техническата изправност; 2. регистрираният превозвач няма задължения за данъци и осигурителни вноски, освен когато са разсрочени или отсрочени по законов ред, като изискването за липса на задължения се отнася и за водача, извършващ превоз от името на регистриран превозвач, но за своя сметка. В разпоредбата на чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтП е регламентирано, в 14-дневен срок от получаването на заявлението кметът на общината издава разрешението по за таксиметров превоз на пътници или със заповед отказва издаването му, ако не са налице обстоятелствата по ал. 2, т. 1 или 2. Следователно законовите предпоставки, при наличието на които кметът на общината следва да разреши извършването на дейността, съответно да откаже издаването на разрешение, са лимитативно определени в чл. 24а, ал. 2 от ЗАвтП. В оспорената в първоинстанционното производство заповед, като фактическо основание за постановения отказ е посочено, че към датата на подаване на заявлението - 17.01.2017 г. в общината са издадени 30 броя разрешителни за извършване на таксиметров превоз на пътници, който е максималният определен с решение № 618 по протокол 29 от 22.12.2005 г. на Общински съвет - Б., което не съответства на посоченото в заповедта правно основание - чл. 24а, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗАвтП. Изчерпването на броя на таксиметровите автомобили, съгласно решението на Общински съвет - Б., не съставлява основание за отказ по чл. 24а, ал. 4 във вр. с ал. 2 от ЗАвтП. Подвеждането на фактите към съответната правна норма е елемент на властническото волеизявление на органа и то следва да е надлежно извършено, за да може съдът да осъществи контрол за законосъобразност на акта. Обстоятелството, че посоченото от органа фактическо основание не е сред изрично регламентираните в чл. 24а, ал. 4 вр. с ал. 2 ЗАвтП правни основания, води до извод за издаването на акта в нарушение на материалния закон. Неоснователен е направеният от първоинстанционния съд извод, че отказът е законосъобразен, предвид изчерпания, съгласно решението на Общински съвет - Б., максимален лимит на разрешителните за извършване на таксиметров превоз на пътници към датата на подаване на заявлението, както и, че противното разрешение обезсмисля съществуването на текста на чл. 24а, ал. 10 от ЗАвтП . С разпоредбата на чл. 24а, ал. 10 от ЗАвтП е регламентирано правомощието на общинския съвет за определя броя на таксиметровите автомобили, работещи на територията на общината, както и условията и реда за разпределянето им между превозвачите. В случая Общински съвет - Б. е определил единствено максималния брой разрешителни за извършване на таксиметров превоз на пътници на територията на община Б. (30 броя), но не е изпълнил задължението си по чл. 24а, ал. 10 от ЗАвтП, да регламентира условията и реда за разпределение на броя на таксиметровите автомобили между превозвачите. В резултат на това кметът на общината, без каквито и да е правила, по собствено усмотрение, е разпределил броя на таксиметровите автомобили между лицата, които са подали заявление за издаване на регистрация, без да притежава правомощие за това. Както е посочил и първоинстанционния съд, броят на издадените разрешителни не може да надхвърля броя на таксиметровите автомобили, които общинският съвет е определил, че могат да осъществяват дейността на територията на общината. Ако в изпълнение на приети от общинския съвет условия и ред за разпределение на броя на таксиметровите автомобили между превозвачите даден превозвач счита, че кметът на общината е постановил акта за разпределението в противоречие с условията и реда има право да оспори този акт и преценката за неговата законосъобразност ще бъде на базата на приетите условия и ред. Но тогава, когато общинският съвет не е приел условия и ред за разпределение, кметът на общината не може да откаже на основание чл. 24а, ал. 4 от ЗАвтП издаването на разрешение, поради изчерпване на броя на разрешителни за извършване на таксиметров превоз. При правилно изяснена фактическа обстановка, АС - Б. е извел неправилен извод относно материалната законосъобразност на оспорения акт. Ето защо решението, като постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа страна и след отмяната на съдебния акт, при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК, следва да бъде постановено ново решение, по съществото на спора, с което заповед № 09-17-31 от 31.01.2017 г. на кмета на община Б. следва да бъде отменена, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на заявлението на "Д.-З." ЕООД с вх. № ЗЗ-17-104 от 17.01.2017 г. за издаване на два броя разрешителни за извършване на таксиметров превоз на територията на община Б.. От данните по делото се установява, че процесното заявление на "Д.-З." ЕООД вх. № ЗЗ-17-104 от 17.01.2017 г. до кмета на община Б., за издаване на два броя разрешителни за извършване на таксиметров превоз, не е единственото такова. В ЗАвтП липсва ограничение относно броя на разрешителните таксиметров превоз, за издаването на които може да подаде заявление регистриран по реда на този закон превозвач, какъвто, видно от данните по делото е "Д.-З." ЕООД. В същото време нормата на чл. 27, ал. 2 от АПК регламентира като предпоставка за допустимост на искането липсата на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване. В настоящето производство не е установено дали предметът на процесното заявление е идентичен с предмета на предходното такова, по подаденото от дружеството заявление с вх. № ЗЗ-16-2768 от 27.12.2016 г. Поради това, при новото си произнасяне административният орган следва да съобрази и това обстоятелство. При този изход на спора заявеното от касационния жалбоподател искане за присъждане на направените по делото разноски е основателно, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, съдът следва да осъди община Б., да му заплати сумата от 575, 00 лв. представляваща направени по делото разноски, от които 75, 00 лв. за заплатените държавни такси при обжалване на акта и 500, 00 лв. за заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,