Решение № 13277 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2017 г.

Решение № 13277 от 31.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6567/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението" - МВР (ГДПБЗН), чрез процесуалния му представител юрисконсулт Е. Р., против решение № 661 от 13.04.2017 г., постановено по адм. дело № 2365/2016 г. по описа на Административен съд - Б., 10 състав, с което е обявена нищожността на негова заповед № 1983 з-1557 от 20.10.2016 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради необоснованост на изводите на съда - противоречие със събраните по делото доказателства, които не установяват наличие на пороци на оспорената заповед. Оспорва се приетото, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като се твърди съответствието й с доказателствата, събрани в административното производство, спазване на администртивнопроизводствените правила и материалния закон. Иска се отмяна на съдебното решение на основание чл. 209, т. 3 от АПК и да бъде потвърдена обжалваната заповед. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Х. М., чрез пълномощника си адв. В. П., оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна, а решението като правилно да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационното производство. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага доводи за правилност на постановеното съдебно решение и предлага същото да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. В производството пред Административен съд - Б. е оспорена заповед № 1983 з-1557 от 20.10.2016 г., издадена от директора на ГДПБЗН - МВР, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) на жалбоподателя Х. М. е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Съдът е събрал релевантните за спора доказателства, които много подробно е обсъдил и вярно и точно е установил фактите по спора. Извършил е проверка, съгласно чл. 168 от АПК, за законосъобразността на оспорения иднивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, независимо от липсата на оплаквания в жалбата относно неговата валидност, поради липса на компетентност на издалия заповедта орган. Съдът е приел, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Посочил е, че заповедта е издадена от директора на ГДПБЗН - главен комисар Н. Н., на основание чл. 204, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно цитираната норма същият може да издава заповеди в качеството си на ръководител на структура по чл. 37 от ЗМВР, за всички дисциплинарни наказания по чл. 197 от ЗМВР за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности може да налага наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР. В случая, наказанието "уволнение" (наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР) е наложено на служител, които заема ръководна длъжност, съгласно Класификатора на длъжностите в МВР (Класификатора), в приложимата му към момента на издаване на заповедта редакция от ДВ, бр. 21/20.03.2015 г., утвърден със заповед № 8121 з-212 от 25.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Класификатора - раздел IV. 2. 1 - Регионални дирекции ПБЗН, районни служби ПБЗН, т. 5 - длъжността "началник на участък" е посочена като "ръководна" длъжност. При тези данни, съдът е приел, че след като заеманата от жалбоподателя длъжност е ръководна, то директорът на ГДБПЗН не е компетентен да му наложи наказанието "уволнение", а само наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1- 3 от ЗМВР. По тези съображения е прогласил нищожността на оспорения административен акт. За пълнота на изложението е разгледал и основанията за законосъобразност, като е приел и нарушение на административнопроизводствените правила и материалния закон, тъй като в заповедта липсва конкретно описание на фактическата обстановка и не става ясно за какво точно е наказан служителя, както и с кои свои действия е нарушил правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В касационната жалба се възразява против приетото от съда, че заповедта е издадена от некомпетентен орган, като се твърди, че длъжността, която е изпълнявал наказания служител е младши изпълнителска по Класификатора. Също така се сочи, че съдът неправилно е интерпретирал обстоятелството, че служителят е с висше образование, тъй като това е основание да бъде назначен на длъжността "началник на противопожарен участък", но не е основание за заемане на по-висока длъжност в служебната йерархия. Възражението е неоснователно. Изводите на съда са напълно съобразени с данните по делото и с материалния закон. Не се спори между страните, а и видно от данните по делото - кадрова справка (стр. 284 от тома на АССГ), обобщена справка, становище на ДРО, оспорената заповед и другите доказателства в преписката, както и от самата заповед за уволнение, жалбоподателят е заемал длъжност "началник" на Участък "Пожарна безопасност и защита на населението" - С., към Първа РСПБЗН - Б. при РДПБЗН - Б., назначен със заповед № 1294 от 23.10.2014 г., считано от 31.10.2014 г. (Служителят за първи път е назначен на длъжност "началник на участък" със заповед № з-1774 от 11.05.2010 г., считано от 15.05.2010 г., като периодично е преназначаван на същата длъжност, при съответните промени на структурните наименования на звената в РДПБЗН - Б..) С. приложимия в случая Класификатор на длъжностите в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-212 от 25.02.2015 г. на министъра на вътрешните работи, приложение 1, А Държавни служители с висше образование, Раздел IV Главна дирекция "Пожарна безопасност и защита на населението", подраздел IV. 2. 1. РДПБЗН, районни служби "Пожарна безопасност и защита на населението", в точка 5 е посочено длъжностното наименование "началник на участък", вид длъжност - "ръководна", специфично наименование - "старши инспектор" при изискуема минимална степен на образование - бакалавър и минимален професионален стаж от 5 години. Видно от представената по делото Специфична длъжностна характеристика на длъжността "началник на участък "Пожарна безопасност и защита на населението", към РСПБЗН при СУПБЗН/ОУПБЗН с рег. № Л-5674 от 09.05.2011 г., утвърдена със заповед № 662 от 06.076.2011 г. на директора на ГДПБЗН (т. 51), изискванията за заемане на длъжността "началник на участък ПБЗН" включват наличие на минимална образователно-квалификационна степен - бакалавър, т. е. висше образование, по посочените област на висшето образование - технически науки; професионални направления - строителство, архитектура и геодезия, електротехника, електроника и автоматика, химични технологии, инженерство, енергетика; специалности - пожарна и аварийна безопасност или други специалности от посочените професионални направления в акредитирани висши учебни заведения в страната и чужбина, както и изискване за наличие на професионален опит - не по-малко от 5 години като държавен служител с висше образование на длъжности в направление ПБЗН. Специфичната длъжностна характеристика е изменена като е допълнена, със заповед № 726 от 17.05.2013 г., относно раздел "Основни длъжностни права и задължения" като е добавено задължение: "Да покрива регламентираните нормативи по физическа подготовка", но няма данни да е изменена по отношение изискванията за заемане на длъжността. По делото, не са представени други доказателства, въпреки че съдът е изискал такива, за приети специфични длъжностни характеристики за длъжността "началник на участък "ПБЗН" при РСПБЗН, в които да са променени изискванията за длъжността, относно образователната степен, професионален опит или други. Безспорно е установено, че жалбоподателят е завършил висше образование още през 2009 г., със специалност "Компютърни системи и технологии", с професионална квалификация "компютърен инженер", в акредитиран университет - Бургаски свободен университет, съответно отговаря на изискванията на Класификатора за заемане на длъжност "началник на участък ПБЗН", именно поради което е и назначен на цитираната длъжност. В противоречие с Класификатора му е определено специфично наименование на длъжността "младши експерт". Вярно е, че в Класификатора на длъжностите в МВР, в приложение № 2, Б Държавни служители със средно образование в. т. 1 е посочено длъжностно наименование "началник на противопожарен участък", специфично наименовие "младши експерт", вид длъжност - "младши изпълнителска", без изискване за образование и изискване за минимален професионален стаж от 3 години. Посоченото обаче в случая не е приложимо, тъй като изискванията за процесната длъжност са за "началник на участък ПБЗН" към РСПБЗН, с висше образование и стаж от не по-малко от пет години, съгласно специфичната длъжностна характеристика, а това е длъжност по приложение 1, А държавни служители с висше образование - IV. 2. 1. РДПБЗН, районни служби "Пожарна безопасност и защита на населението" - т. 5 длъжностно наименование "началник на участък", вид длъжност - "ръководна", специфично наименование - "старши инспектор" при изискуема минимална степен на образование - бакалавър и минимален професионален стаж от 5 години. Правилно при тези данни съдът е приел, че заеманата длъжност е ръководна по смисъла на Класификатора и нормата на чл. 143, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от ЗМВР, съответно издалия оспорената заповед орган - директора на ГДПБЗН не е компетентен да наложи най-тежкото наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР - уволнение. Съгласно чл. 204, ал. 3 от ЗМВР, същият може да наложи на служител, заемащ ръководна длъжност само наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1-3 от ЗМВР. Правилно е прогласена нищожността на оспорената заповед, като при наличието на порок по чл. 146, т. 1 от АПК е безпредметно обсъждането на останалите основания за нейната незаконосъобразност. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция, своевременно заявена и доказана в размер на 800 лева, действително внесена сума за адвокатско възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна помощ и съдействие № 632730 от 05.05.2017 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,