Решение № 6553 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2017 г.

Решение № 6553 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6142/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс - (АПК). Образувано е по касационна жалба на Кмета на О. П. срещу Решение № 74 от 31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 611/2016 г. на Административен съд - П. (АС П.), с което е ОТМЕНЕНА Заповед № 2705 от 07.12.2016 г. на Кмета на О. П.. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Изложени са аргументи, че АС П. не е взел предвид наличието на нови обстоятелства, а именно предпоставките на чл. 65 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) за изземване на имота - общинска собственост. Посочва, че твърденията за изтекъл договор за наем, не са взети предвид от решаващия състав при постановяване на съдебното решение. Изложени са твърдения, че между отменената и повторно издадената заповед не е налице пълна идентичност, нито на фактическите и правни основания, нито на изложените мотиви. Иска отмяна на обжалваното решение на АС П. като неправилно и незаконосъобразно и да се потвърди издадената заповед на кмета на О. П., като правилен и законосъобразен административен акт. При условията на алтернативност моли да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. В молба уточнение от 02.08.2017 г. на Кмета на О. П. са изложени допълнителни аргументи свързани с правния интерес от касационно обжалване. О. П. партия "П. Б. социалдемократи" не ангажира становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че в случая оспорената повторна заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК, което само по себе си е основание за нейната отмяна. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалвания съдебен акт Решение № 74 от 31.03.2017 г., постановено по адм. дело № 611/2016 г. на Административен съд - П. е ОТМЕНЕНА Заповед № 2705 от 07.12.2016 г. на Кмета на община П., с която считано от 01.01.2017 г. се прекратява Договор от 02.09.2004 г. за отдаване под наем на помещение - частна общинска собственост с площ от 107. 00 кв. м., находящо се в гр. П., ул. "П. К." .№..., като незаконосъобразна. Адм. съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, съгласно чл. 15, ал. 4 от ЗОбС и в предвидената от закона форма и съдържа фактическите и правни основания послужили за нейното издаване. За да отмени обжалвания акт решаващият съд намира, че така оспорената заповед представлява повторно издаден административен акт, тъй като първоначално издадената Заповед № 2228 от 11.10.2016 г. на Кмета на О. П., с която считано от 01.11. 2016 г. се прекратява договор за наем от 02.09.2016 г. за отдаване под наем на помещение - частна общинска собственост и напълно идентични мотиви е оттеглена, съответно производството по образуваното административно дело № 525 по описа за 2016 г. на Административен съд - П. с Определение № 209 от 23.11.2016 г. е прекратено. Смята, че оспорената повторна заповед е издадена в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК, което само по себе си е основание за нейната отмяна, тъй като оттегленият акт не може да бъде издаден повторно на същите фактически основания, а ако бъде издаден, новият акт е материално незаконосъобразен. Посочено е, че в случая е налице пълна тъждественост във фактическите основания за издаване на оттегления, респ. отменен от кмета на О. П. и оспорения в настоящото съдебно производство акт, поради което е материално незаконосъобразен. В заключение решаващият съд приема, че са налице отменителни основания по чл. 146 от АПК, с оглед на което оспорената заповед следва да бъде отменена като незаконосъобразна. Настоящият състав на ВАС трето отделение счита, че решението на АС П. е неправилно, като подадената срещу него касационна жалба е ОСНОВАТЕЛНА. В случая решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Имотите общинска собственост по чл. 14, ал. 1 от ЗОбС могат да се предоставят в хипотезата на чл. 14, ал. 4 от ЗОбС за ползване от политически партии, синдикални организации, юридически лица с нестопански цели, за определен срок, който не може да бъде по-дълъг от 10 години. Редът за прекратяване на договорите, сключени при условията на чл. 14, ал. 4 ЗОбС е уреден в чл. 15 ЗОбС. П. административен ред е прекратяването на наемните правоотношения относно хипотезите на чл. 14, ал. 4, 5 и 6 ЗОбС, със заповед на съответния кмет, в която се посочва основанието за прекратяването на наемното правоотношение, събраните доказателства и срокът за опразване, който не може да бъде по- дълъг от един месец. В случаите, в които става въпрос за изземване на общински имот по чл. 65, ал. 1 ЗОбС съдебната практика налага извода, че е необходимо и наличието на влязла в сила заповед за прекратяване на наемното правоотношение или да е изтекъл срока на договора за наем. Необосновано и в нарушение на съдопроизводствените правила в мотивите си съдът приема, че така оспорената заповед е незаконосъобразна в нарушение на разпоредбата на чл. 156, ал. 3 от АПК, тъй като представлява повторно издаден административен акт. На първо място по делото не става ясно въз основа на какви доказателства първоинстанционният съд е приел, че процесния имот е общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл. 155 от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК не подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда факти, за които съдът е длъжен да съобщи на страните. В случая не е представен по делото актът за общинска собственост, който декларира правата на собственост на общината - факт, който не е нито общоизвестен, нито е служебно известен на съда. На следващо място не е представено административно дело № 525 от 2016 г. на Административен съд - П., което е приключило с Определение № 209 от 23.11.2016 г. Липсва и заповедта, с която е оттеглена Заповед № 2228 от 11.10.2016 г. на Кмета на О. П.. С това липсват доказателства за релевантните факти, въз основа, на които адм. съд е изградил решаващите мотиви. От първоинстанционния съд не са изискани всички доказателства от административното производство, въпреки че нормата на чл. 171, ал. 4 от АПК изисква от съда да указва на страните, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства - чл. 170, ал. 1 от АПК. Съответно касационната инстанция не може да извърши проверка относно правилното приложение на материалния закон, поради липсата на приобщаване към делото на всички съотносими и необходими доказателства. Тези нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като е налице нарушение на принципа за служебното начало - чл. 9, ал. 3 от АПК, както и принципа за истинност - чл. 7 от АПК. Само на това основание решението следва да бъде отменено, тъй като е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Наред с това настоящият съдебен състав намира, че решението е необосновано и е постановено в нарушение на нормата на чл. 168, ал. 1 от АПК, определяща обхвата на предмета на съдебната проверка. Административният съд не е отговорил на всички въпроси, свързани с изясняването на спора - чл. 172а, ал. 2 АПК. От решаващия съд не са изложени мотиви дали адм. акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК. В съдебния акт не е обсъден въпросът налице ли основание за прекратяване на наемното правоотношение на основание чл. 15, ал. 1 ЗОбС, както и това по чл. 65, ал. 1 ЗОбС. С. дали са настъпили правопроменящи факти, свързани с политическото представителство на партията наемател - чл. 31 от ЗПП и времетраенето на договора за наем. Дължи се отговор - какви са последиците, когато тези обективни обстоятелства са налице; При какви условия - обвързана компетентност или оперативна самостоятелност се взема решението от административния орган - чл. 9, ал. 1 АПК; Налице ли са нарушения при издаване на административния акт и дали те са съществени. Същите въпроси следва да намерят конкретен и обоснован отговор в съдебния акт. С оглед изложеното обжалваното решение, като неправилно, следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, съобразно указанията дадени в настоящото решение. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. второ, във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК. Върховният административен съд, трето отделение,