Решение № 3520 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2011 г.

Решение № 3520 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13154/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник-министъра на образованието, младежта и науката, срещу решение № 3889 от 09.08.2011 г. по адм. дело № 1497/2011 г. на Административен съд - София град, с което е отменено решение № 06-00-155/16.04.2010 г. на заместник-министъра на образованието, младежта и науката, с което е отказано признаване на висше образование на Христо Цеков Петров по специалността "Мениджмънт", издадена от Международния славянски институт, Русия и преписката е върната на административния орган за ново разглеждане и произнасяне в съответствие с дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 АПК. Ответникът - Христо Цеков Петров, чрез процесуалния си представител, изразява становище, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение и моли да се остави в сила. Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, тъй като провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на България не е равнозначно на разкриването на филиал (структура) на това учебно заведение в противоречие с изискванията на Закона за висшето образование (ЗВО) и не е нарушение на забраната на § 4, ал. 1 ЗВО и чл. 7а, ал. 1, т. 2 от Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (НДИППВОЗПОЧВУ). Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, а като извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон съгласно чл. 218, ал. 2 АПК и разгледа касационната жалба на посочените в нея основания, я счете за неоснователна по същество. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел за незаконосъобразен административния акт, с който е отказано признаване на висше образования на Христо Цеков Петров по специалността "Мениджмънт" на образователно-квалификационна степен "бакалавър" от Международния славянски институт, Русия. Съдът е приел, че не е налице посоченото в оспореното решение основание за отказ, след като издадената от Международния славянски институт, Русия диплома не е приета за неавтентична и пред съда също не е оспорена истинността й. Не са налице и другите фактически и правни основания за постановяване на отказ за признаване на висше образования по чл. 12, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от наредбата. Мотивите на административния орган за провеждане на обучението в поделение на територията на страната не са доказани и са относими към друг вид процедура по наредбата. Не е установено да е открито поделение на Международния славянски институт на територията на страната, което да е издало дипломата, поради което посоченото основание за отказ в решението на министъра не е налице, а от друга страна не е извършена преценка за допустимостта на дистанционно обучение, извършвано от посочения университет, с оглед изискванията на чл. 42, ал. 11 ЗВО. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Правилен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на Закона за висшето образование и Наредбата за държавните изисквания за признаване на придобито висше образование и завършени периоди на обучение в чуждестранни висши училища (наредбата). Административният орган е посочил като фактическо основание за издаване на оспорения акт следното: заявителят е декларирал, че обучението му е проведено на територията на Република България, а не в страната, издала дипломата за висше образование. Като правно основание са посочени чл. 12, ал. 1, т. 3 от наредбата, § 4, ал. 1 от ДР на ЗВО и чл. 2 от наредбата. Нормата на чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗВО регламентира хипотеза на отказ за признаване на висше образование, когато след извършване на проверка се установи, че висшето училище не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование, а § 4, ал. 1 от ЗВО разпорежда, че чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България. Следователно налице е противоречие между фактическото и правно основание за издаване на административния акт. В административното и съдебното производство не е установено висшето училище да не е издало представения документ, удостоверяващ завършено висше образование. Според заявеното от жалбоподателя обучението му е проведено дистанционно, а провеждането на дистанционно обучение от чуждестранно висше училище на територията на страната ни не е равнозначно на разкриването на филиал на чуждестранно учебно заведение в противоречие с изискванията на ЗВО и само по себе си не обективира нарушение на правилото на § 4, ал. 1 от ЗВО - дистанционната форма на обучение предполага, че ученикът и преподавателят са разделени по местоположение, но не непременно и по време, като съществуващата дистанция се компенсира с технологични средства и поради това придобиването на висше образование в чуждестранно висше училище по метода на дистанционно обучение, през който период жалбоподателят се е намирал на територията на страната ни, не съставлява нарушение на забраната по § 4, ал. 1 ДР на ЗВО. Съдът правилно е посочил, че по делото са представени доказателства за държавна акредитация на МСИ, лицензии за право на извършване на образователна дейност в областта на професионалното образование, удостоверение за периода на обучение и успешна дипломна защита с решение на Държавната атестационна комисия от 18.08.2009 г., които е следвало да бъдат обсъдени и преценени от административния орган при издаване на оспорения акт. Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни (чл. 42, ал. 10 ЗВО), а дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон (чл. 42, ал. 11 ЗВО). Министърът на образованието младежта и науката не е установил какви са утвърдените държавни изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация чрез дистанционно обучение. В административният акт не са изложени съображения обосноваващи отказа за признаване на висшето образование на Петров поради проведено дистанционно обучение в чуждестранно висше училище. Ето защо изводите на АССГ за неправилност на оспорения административен акт са законосъобразни и обосновани. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на касационната жалба, основателно е искането на ответника по касация за заплащане на деловодните разноски за тази инстанция, в размер на 190 лв. за адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,