Решение № 3748 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2019 г.

Решение № 3748 от 11.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7726/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на К. Костадинов против решение № 1943 от 21.03.2019 г., постановено по адм. дело № 342/2019 г. по описа на Административен съд София-град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Управителен съвет (УС) на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП), в писмено становище, оспорва касационната жалбата. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за основателна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град отхвърля жалбата на К. Костадинов против решение на УС на КИИП, обективирано в Протокол № 151 от заседание, проведено на 12.10.2018 г., рег. № 42977, таблица т. 1. 2, потвърдено с решение на КС на КИИП по протокол № 8/23.11.2018 г. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, в съответствие с предписаната от закона форма и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и че същият е в съответствие с материалния закон. Излага съображения, че разпоредбата на § 13, ал. 1 ПР ЗУТ е с лимитирано във времето действие, от което прави извод, че считано от влизане в сила на ЗКАИИП, правилата за признаване проектантска правоспособност са подчинени единствено на този ред, уреден в специалния закон. Приема, че в случая намира приложение общата разпоредба на чл. 230, ал. 1, изр. второ ЗУТ, която не се обвързва с приложимостта на § 13 ПР ЗУТ. Констатира, че само натрупаният стаж не е достатъчно основание за придобиване на ППП, ако лицето не е придобило преди това ОПП. Първоинстанционният съд не намира да е налице отказ от страна на УС на КИИП, при постановяване на позитивно за жалбоподателя решение като посочва, че позитивния акт, като степен от процедурата по признаването на правоспособност по ЗКАИИП не уврежда интересите на жалбоподателя. Приема, че няма постановен изричен отказ по заявленията за признаване на ППП, за да се предполага нарушение от страна на органа по чл. 13, ал. 1, изр. последно ЗКАИИП. Прави извод, че липсата на законова възможност да се уважи заявеното желание за признаване на ППП е мотивирала административния орган да признае ограничена правоспособност. Приема, че жалбата срещу изричен отказ да се признае ППП на жалбоподателя е неоснователна, тъй като такъв отказ няма, предвид, че е постановен акт, в изпълнение на законова процедура. Решението е частично недопустимо. С молба – уточнение от 14.02.2019 г. (л. 69-71) жалбоподателят уточнява, че жалбата му е насочена срещу отказ на УС на КИИП да впише Костадинов в Регистъра на лицата с пълна проектантска правоспособност, взето по т. 1 от дневния ред, прието на заседание на УС на КИИП, проведено на 12.10.2018 г., обективирано в съответната част от Протокол № 151 от същото заседание и посочено под № 2 в заключителния диспозитив на взетите решения, което препраща към таблица 1. 1, приложение към Протокол № 151/12.10.2018 г., така и второто Решение на УС на КИИП, взето по т. 1 от дневния ред, обективирано в съответната част на Протокол № 151 от същото заседание и посочено под № 3 от заключителния диспозитив, което препраща към Таблица 1. 2 от приложението. Решението, с което е призната ограничена проектантска правоспособност на касационния жалбоподател е благоприятно за същият, поради което в тази част за него не е налице правен интерес от обжалването му. Със заявление от 16.05.2018 г., входирано на 12.07.2018 г. Костадинов заявява, че иска да бъде вписан в Регистъра на проектантите с ограничена правоспособност (л. 34) и това искане е удовлетворено. Следователно жалбата в частта й, с която се обжалва вписването в този регистър е недопустима, като подадена от лице без правен интерес. Ето защо като се произнася по недопустима жалба съдът постановява недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати в тази му част. В останалата му част решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в отсъствие на доказателства по релевантните за спора факти. В нарушение на служебното начало съобразно чл. 9, ал. 3 и 4 АПК съдът не изисква оспореното решение на УС на КИИП в цялост. Видно от Протокол № 8 от заседание на КС на КИИП, проведено на 23.11.2018 г. по т. 1 от дневния ред, е разгледана жалбата на Костадинов, вх. № КИИП-КС-037/14.11.2018 г., срещу отказ на УС от 12.10.2018 г., а съдът приема, че жалбата срещу изричен отказ да се признае ППП на жалбоподателя е неоснователна, тъй като такъв отказ няма, предвид, че е постановен акт, в изпълнение на законова процедура. Приема, че оспорения отказ за вписване в Регистъра на проектантите за пълна проектанска правоспособност е издаден в предписаната от закона форма, като по делото не са приложени каквито и да било доказателства, обосноваващи наличието на фактически и правни основания за издаване на обжалвания административен акт. В нарушение на процесуалните правила не е изискана административната преписка в нейната цялост. Съдът коментира приложимостта на § 13 от ПР ЗУТ без да обсъжда Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 6 от 1987 г. за техническата правоспособност в строителството (ДВ, бр. 65 от 1987 г.), Наредба № 6 за техническата правоспособност в проектирането и строителството (Загл. изм., бр. 2 от 1995 г., отм. 2003 г.), действаща към момента на дипломирането на жалбоподателя като магистър инженер; § 6 от ЗКАИИП, ред. 04.03.2003 г., както и действащата към настоящия момент редакция, не обсъжда издадената през 2000 г. диплома на Костадинов за завършено висше образование във връзка с действащите към този момент правни норми. Както бе посочено съдът приема, от една страна, че не е налице отказ за признаване на пълна проектанска правоспособност, а от друга излага съображения, че жалбата срещу такъв отказ е неоснователна, тъй като не са налице основания за признаване на такава правоспособност. Наличието на отказ за признаване на пълна проектанска правоспособност се установява от всички приложени по делото доказателства, а жалбоподателят изрично заявява, че оспорва този отказ. Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила са основание за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изиска административната преписка в нейната цялост, да установи налице ли са фактически и правни основания за издаване на оспорения отказ за признаване на пълна проектанска правоспособност, в т. ч. и наличие на съпровождащи оспорения отказ документи, които биха могли да мотивират отказа, но изходящи от същия орган – УС на КИИП, да обсъди събраните по делото доказателства, както и приложените в касационното производство писмени доказателства и доводите на страните. Претендираните в настоящето производство разноски следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3, чл. 221, ал. 2 вр. чл. чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,