Решение № 7912 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2018 г.

Решение № 7912 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6915/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 182, ал. 6 във връзка с чл. 191, ал. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ). Образувано е по жалба на С. А. П., съдия в Районен съд - Д., срещу решението на СК на ВСС (Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет) по т. 3 от протокол № 12 от 17.04.2018 г., с което е отхвърлено на основание чл. 182, ал. 5 от ЗСВ възражението на жалбоподателя срещу недопускането му до участие в обявения с решение на Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 49/05.12.2017 г. конкурс за преместване и заемане на 36 длъжности "съдия" в районните съдилища. По съображения за незаконосъобразност, относими към основанията по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК (противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона), се претендира отмяна на обжалваното решение и задължаване на СК на ВСС да постанови решение, с което С. П. да бъде допуснат до участие в конкурса. Отправено е и искане (в случай, че се приеме, че СК на ВСС правилно е приложила закона) на основание чл. 150, ал. 2 от КРБ (Конституцията на Р. Б.) да бъде спряно производството по делото и да се внесе искане в Конституционния съд за установяване на противоконституционност и несъответствие с международни договори, по които Р. Б. е страна, на разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, в частта "и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност", приета с § 102, т. 1 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, обн. в ДВ, бр. 62 от 09.08.2016 г., в сила от 09.08.2016 г.). Ответникът - Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет, в писмено становище, подадена от надлежно упълномощената юрисконсулт Ц. В., аргументира теза за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 182, ал. 6 от ЗСВ от надлежно легитимирана страна срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е процесуално допустима. Обжалваното решение на СК на ВСС е взето и по отношение на жалбоподателя, което обосновава правният му интерес от търсената съдебна защита (това решение рефлектира в правната му сфера и засяга неговите права и законни интереси). Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. На 15.01.2018 г. С. А. П., съдия в Районен съд - Д., е подал заявление за участие в обявения конкурс за преместване, като е посочил Софийски районен съд, в който желае да бъде преместен. При извършената проверка на документите по реда на чл. 182, ал. 1 от ЗСВ Комисията по атестирането и конкурсите (КАК) към Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет е установила, че С. А. П. не изпълнява изискването по чл. 191, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ: прослуженото от него време на длъжност "съдия в районен съд" е 6 месеца и 7 дни. С обжалваното решение по т. 3 от протокол № 12/17.04.2018 г. Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет на основание чл. 182, ал. 5 от ЗСВ е отхвърлила общото възражение по чл. 191, ал. 5 от ЗСВ на С. А. П. и още четирима други кандидати за преместване срещу недопускането им до участие в конкурса, след като е установила, че подателите му не са прослужили минимум три години на заеманите длъжности "съдия" в съответните районни съдилища. При извършената проверка на основание чл. 168 от АПК съдът установи, че оспореният акт е в изискуемата писмена форма и е приет от необходимото мнозинство (с 11 гласа "за") от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимата материалноправна норма на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ. Съгласно чл. 191, ал. 1 от ЗСВ кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 (свободна длъжност в съдилищата, прокуратурите и следствените органи, извън тези по чл. 178) може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Фактите във връзка с придобития от жалбоподателя П. стаж на магистратски длъжности не са спорни. Той е заемал 2 години длъжност "младши съдия" в Окръжен съд - К. и от 25.11.2017 г. е встъпил в длъжност като районен съдия в Районен съд - Д.. Длъжността "младши съдия" по чл. 163, ал. 1, т. 5 от ЗСВ е различна по степен от длъжността "съдия в районен съд" по чл. 163, ал. 1, т. 4 от ЗСВ, поради което стажът на двете длъжности не може да се приравнява. Действащата и приложима към фактите разпоредба на чл. 191, ал. 1, изр. 1 от ЗСВ поставя като императивно условие за допускане до участие в т. нар. "вътрешни" конкурси за повишаване и преместване само на магистрати, които са прослужили минимум три години на заеманата длъжност. Жалбоподателят е с придобит стаж 6 месеца и 7 дни на заеманата от него длъжност "съдия" в Районен съд - Д., което е по-малко от изискуемите три години, наличието на които е абсолютно процесуална предпоставка за допустимост на участието му в процесния конкурс. Съгласно чл. 189, ал. 3 от ЗСВ извън случаите по чл. 194, ал. 2 преместването е преминаване на равна или на по-ниска по степен длъжност на съдията в друг съд, на прокурора в друга прокуратура и на следователя в друг следствен отдел. Съобразно чл. 191, ал. 1 от ЗСВ кандидат за заемане на длъжност по чл. 189, ал. 1 може да е съдия, прокурор или следовател, който има стажа по чл. 164 за обявената свободна длъжност и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност. Прослуженото време като младши магистрат не се включва в общия стаж по чл. 191, ал. 1 от ЗСВ, понеже съгласно разпоредбата на чл. 163 от ЗСВ, длъжността, посочена в т. 4 - "съдия в районен съд", и длъжността, посочена в т. 5 - "младши съдия", са отделни магистратски длъжности. Младшите магистрати имат различен професионален статус от този на редовите магистрати, и за тях е предвиден друг ред на назначаване - този по чл. 243 от ЗСВ. В нормата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ няма предвидена възможност за приравняване на магистратски длъжности, посочени на различен ред в чл. 163 от същия закон. Жалбоподателството твърдение, че СК на ВСС неправилно тълкува разпоредбата на чл. 191, ал. 1, изр. първо от ЗСВ разширително, като прилага изискването за "уседналост" не само в конкурсите за повишаване, а и в конкурсите за преместване, е неоснователно. Стеснителното тълкуване на изискването на чл. 191, ал. 1, изр. първо от ЗСВ и прилагането му само за конкурсите за повишаване, а не и за преместване, би противоречало на изричното препращане в разпоредбата на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ към нормата на чл. 189, ал. 1 от ЗСВ, според което препращане изискването за уседналост трябва да се прилага както в конкурсите за повишаване, така и за преместване. Смисълът на нормата е ограничаване на текучеството както на по-високо, така и на едно и също йерархично ниво в системата, осигурявайки по този начин стабилност и кадрово осигуряване на органите на съдебната власт за поне три години и предвидимост при планиране на конкурсите. Тезата на жалбоподателя, че е налице противоречие на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ с чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Р. Б., не може да бъде споделено. Визираната конституционна разпоредба гарантира равенството пред закона и представлява конституционна обща забрана за дискриминация, който въпрос е подробно регламентиран в чл. 4 от Закона за защита от дискриминация. Законодателната воля за кадрово обезпечаване на органите на съдебната власт обаче не е нарушаване на равенството на гражданите и не представлява пряка или непряка дискриминация, тъй като правилото не е дискриминационно, съответства на законодателния подход, използван в устройствения за съдебната система закон и отговаря на обществените отношения, които се регламентират с него. Аргументите на жалбоподателя, че изискването за тригодишна уседналост при конкурсите за преместване ограничава предвидените в чл. 48, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. (КРБ) права, не могат да бъдат споделени. Съгласно цитираната разпоредба всеки гражданин избира свободно своята професия и място на работа. Същите социални права се закрилят и от Всеобщата декларация за правата на човека (чл. 13 и чл. 23), Международният пакт за граждански и политически права (чл. 12), Международният пакт за икономически, социални и културни права (чл. 6 и чл. 7, б. "с"), които са част от вътрешното законодателство на Р. Б. съгласно чл. 5, ал. 4 от КРБ. Правото на свободен избор на професия и място на работа обаче не е ограничено по никакъв начин от т. нар. "принцип на уседналост". Трудът се гарантира от закона и всеки гражданин може свободно да избере своята професия и място на работа, а законовите изисквания за заемане на определена магистратска длъжност детерминират на какви условия трябва да отговаря кандидата, който подход на законодателя е оправдан с оглед високите обществени очаквания към дейността на съдебната система. Създаването на условия за правилно функциониране на съдебната система и в частност ограничаване на текучеството и осигуряване на кадровото обезпечаване на органите на съдебната власт са функция на действащия конституционен правов ред. Законодателно установеният превес на обществените отношения, които гарантират правилното функциониране на съдебната система спрямо личните (на конкретния магистрат) интереси, не е израз на несъразмерност, дискриминация или неравноправно третиране (както смята жалбоподателя), а е насочено към надлежното кадрово обезпечаване на органите на съдебната власт с оглед осъществяване на възложените й с чл. 117, ал. 1 от КРБ от конституционния законодател функции. По тези съображения следва да се приеме, че не са налице основанията за спиране на производството и отнасяне на въпроса за установяване на несъответствието на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ в частта "и е прослужил минимум три години на заеманата длъжност" с Конституцията на Р. Б., пред Конституционния съд, тъй като визираният законов текст не противоречи на посочените от жалбоподателя основни конституционни принципи и не нарушава права или свободи, охранени с основния закон и с общопризнати норми на международното право или на международни договори, по които България е страна. Процесното решение на СК на ВСС не противоречи и на целите на закона, защото е съобразено с оповестените от кадровия орган критерии по прилагане на закона и постигане на целите му при провеждане на конкурси за преместване на съдии в районните съдилища. Изложеното налага извода, че СК на ВСС с обжалваното решение материално законосъобразно при спазване на дължимата процедура и наличие на изискуемата форма е отказала да уважи възражението на С. А. П., съдия в Районен съд - Д., срещу недопускането му до участие в обявения конкурс за преместване и заемане на 36 длъжности "съдия" в районните съдилища", т. к. жалбоподателят към момента на подаване на заявлението му за участие в конкурса не е притежавал изискуемият минимален стаж от три години на заеманата съдийска длъжност. Обсъжданото решение е законосъобразно и защото е прието от компетентния административен орган и в съответствие с целта на закона. Поради това не са налице основанията по чл. 146 от АПК за отмяната му и жалбата на П. срещу него следва да се отхвърли като неоснователна. Този изход на спора обуславя уважаване и на акцесорната ответникова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба (срещу оспорения административен акт) присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия издалия акта орган юрисконсулт, а в полза на юридическото лице (ЮЛ), което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен или колективен административен орган, издал оспореният административен акт. П. В. административен съд ответникът бе представляван от надлежно упълномощен юрисконсулт, осъществил защитата му чрез подаване на писмено становище по жалбата, като искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е направено своевременно с писменото становище. По изложените съображения и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс в полза на Висшия съдебен съвет следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за съдебното производство в размер от 120 лева (платими от жалбоподателя), съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 и чл. 25а, ал. 3, предл. второ от Наредбата за заплащане на правната помощ (размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта, който е представлявал издалия акта административен орган). Мотивиран така и на основание чл. 182, ал. 7 от ЗСВ Върховният административен съд, шесто отделение,