Решение № 11358 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2009 г.

Решение № 11358 от 5.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4428/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на Пена Йочева Хаджийска от гр. Ловеч, подадена чрез пълномощника й адвокат Младен Близнаков, срещу решение № 5 от 15.01.2009 г., постановено по адм. д. № 220 по описа за 2008 г. на Административен съд - Ловеч. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на касаторката срещу заповед № 3009 от 25.11.2004 г. на кмета на община Ловеч, с която е признато придобиването на собственост върху предоставен за ползване имот. В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на решението без да се сочат конкретни отменителни основания, но от изложеното в обстоятелствената част на жалбата може да се направи извод, че в нея се съдържа оплакване за необоснованост и нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. По изложените в нея съображения се моли, решението да се отмени. Ответната и заинтересованите страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на съда за правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие със събраните по делото доказателства. Излага твърдения, с които опровергава тези, изложени в жалбата. Счита, че следва да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна, по следните съображения: Административният съд-Ловеч е бил сезиран с жалба против заповед № 3009 от 25.11.2004 г. на кмета на община Ловеч, с която на основание § 4б, ал. 1, и 4з, ал. 1 и 2 ПЗР на ЗСПЗЗ, в производството по реда на § 62, ал. 2 и 3 ПЗР на ППЗСПЗЗ и протокола на назначената от него комисия е признал правото на ползвателя Цано Цанов Добрев да придобие собствеността върху предоставена му за ползване земеделска земя в местността "Полето" в землището на гр. Ловеч, при описаните съседи. От приетите писмени доказателства съдът е проверил активната легитимация на жалбоподателката, както и легитимацията на заинтересованите лица - наследници на Цано Цанов Добрев. По нея не е имало спор между страните. На следващо място съдът е проверил наличието на фактическите предпоставки на § 62 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г., като е установил, че Цано Цанов Добрев още през 1992 г. е подал молба до кмета за придобиване на правото на собственост върху предоставения му за ползване имот. Към нея е приложен протокол от 29.10.1966 г. на общинската комисия по ТПС, с която на основание 21 ПМС от 1963 г. е извършено оземляване, с решение № 143 от 19.04.1963 г. на ИК на ГНС. Към молбата е приложена и декларация, че предоставената за ползване земя е единствена земя, която молителят и семейството му притежава по местоживеене. От данните по делото се установява, че кметът на общината е назначил комисията по § 62, ал. 1 от ПЗР на ПМС № 456 от 1997 г. за всички ползватели, подали заявления, която с общо решение, взето по протокол от 12.02.1998 г. се е произнесла по тях. В т. 33 от него е взето решение, да се признае правото на придобиване на собственост върху предоставената за ползване земя на Цано Добрев, поради наличие на изискуемите се по закон предпоставки. Решението на комисията е възприето от кмета на общината, който е издал обжалваната заповед. Съдът е събрал доказателства и за идентификационния номер на имота и неговата площ, видно от приложената скица и като краен извод е приел, че издадената заповед е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователни са наведените доводи в жалбата за необоснованост на решението и нарушение на материалния закон. Решението е обосновано, като всички събрани в хода на устните състезания писмени доказателства са обсъдени и приведени към относимото материално право. Правото да се признае трансформацията на правото на ползване в право на собственост е възникнало за Цано Добрев още при действието на отменения § 5 ПЗР на ППЗСПЗЗ, но поради бездействие на администрацията, производството не се е развило до край. С назначената комисия от кмета, едва през 1998 г., последният, въз основа на протоколното й решение е издал през 2004 г. обжалваната заповед. Без значение за възникналото право на трансформация е обстоятелството, че в заповедта на кмета няма изрична индивидуализация на имота. Съдът е индивидуализирал имота, чрез събраните писмени доказателства, които не са били оспорени. Без значение е и това, че заинтересованите страни, наследници на Цано Добрев са заявили съгласието си жалбоподателката да бъде собственик на имота. Предмет на спора е законосъобразността на заповедта на кмета, а не волята на заинтересованите страни. По изложените съображения решението на съда е правилно, обосновано и законосъобразно и при постановяването му съдът не е допуснал нарушения, обуславящи отмяната му. То като правилно ще следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение