Решение № 67 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1974/2014 г.

Решение № 67 от 9.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1974/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения М. Л. А. за възобновяване на нохд № 2771 по описа на Бургаския районен съд за 2014 г. В искането и допълнение към него се сочи, че районният съд е одобрил споразумение, с което искателят е осъден за субективно несъставомерно по чл. 343б, ал. 3 от НК деяние. Поддържа се и оплакване за явна несправедливост на наказанието поради несъответствие със смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. В заключение се отправя искане за възобновяване на делото, отмяна на споразумението и приложение на чл. 78а от НК. Прокурорът намира искането за допустимо и основателно. Изразява становище за съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза, в резултат на което са останали неизяснени възраженията на обвиняемия за легален начин на употреба на наркотичното вещество. С този аргумент се настоява за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото в досъдебната му фаза. Пред касационната инстанция осъденият и неговият защитник поддържат искането по изложените в него съображения. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основания за възобновяване на производството, установи следното: Районният съд в гр. Бургас с определение № 355 от 15. 07. 2014 г. по нохд № 2771/2014 г., на основание чл. 382, ал. 7 от НПК, одобрил постигнатото по делото споразумение, с което подсъдимият М. Л. А. е признат за виновен в това, че на 14.04.2014 г. в гр. Б., управлявал моторно превозно средство - лек автомобил " Р. Л." след употреба на наркотично вещество - кланазепам /ривотрил/, поради което и на основание чл. 343б, ал. 3 от НК вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и 100 часа безвъзмезден труд в полза на обществото. На основание чл. 343г, в р с чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият бил лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца. Искането за възобновяване на делото е направено от процесуалнолегитимирана страна в законния шестмесечен срок по отношение на акт, подлежащ на проверка по реда на глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно. Изложените от осъдения доводи не подкрепят оплакването за съществени нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, допуснати от районния съд. Искателят напълно игнорира особеностите на процедурата по чл. 381 - 383 от НПК, която е следвал настоящия процес. Между прокурора и защитника на подсъдимия е постигнато споразумение за решаване на делото, в което са отразени съвпадащите им волеизявления по всички въпроси, посочени в чл. 381, ал. 5 от НПК, включително обективните и субективни признаци на извършеното деяние, предмета на престъплението и правната квалификация. В споразумението изрично е отбелязано, че деянието е извършено виновно при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е декларирал, че се отказва от разглеждане на делото по общия ред и заявил пред съда, че разбира обвинението, признава се за виновен, доброволно е подписал споразумението, разбира последиците от него и се съгласява с тях. В искането за възобновяване не се съдържат оплаквания, че процесът на изготвяне на споразумението е опорочен и се отклонява от действителната воля на осъдения, а данни в тази насока не се откриват и при служебния преглед на извършените процесуални действия. След постигане на споразумение съдът е длъжен, преди да постанови определение за неговото одобряване, да извърши проверка на съдържанието му за съответствие на закона и и морала. Този съдебен контрол е ограничен изцяло в рамките на постигнатото съгласие и не предпоставя анализ на доказателствата относно фактите, възприети от споразумелите се. Подсъдимият е разполагал с възможност да оспори субективната съставомерност на деянието при разглеждане на делото по общия ред. В един състезателен процес той би могъл да отправи искане за допълване на доказателствената съвкупност чрез разпит на свидетели и допълнителни експертизи. М. А. е направил друг избор, предпочитайки решаване на делото със споразумение, поради което е недопустимо да поддържа оплакване за съществени процесуални нарушения поради доказателствена недостатъчност за обосноваване на обвинението и да настоява за нови доказателства. В тази връзка е важно да се подчертае, че съдът не е игнорирал чл. 116, от НПК, забраняващ обвинението и присъдата да се основават само на самопризнанието на обвиняемия. Волеизявлението на подсъдимия относно авторството и вината е подкрепено от събраните в досъдебната фаза доказателства - съдебно-химическа експертиза, касета с проба от техническо средство, показания на свидетелите Д., Р., Д. и Г. С подписване на споразумението подсъдимият е признал своята информираност за употреба на наркотично вещество клоназепам чрез лекарството ривотрил, открито в кръвта му при проведените изследвания. След одобряване на споразумението, извън изложените хипотези на опорочаване на процедурата и волята на споразумелите се, осъденият не разполага с процесуална възможност да оспорва фактическите параметри на постигнатото съгласие. Не се установява и явна несправедливост на наложените наказания. Няма очевидно несъответствие между обществената опасност на деянието и дееца, от една страна, и тежестта на определената санкция от друга. Обемът наказателна принуда е индивидуализиран при условията на чл. 55 от НК. Конкретизираният комплекс пробационни мерки е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Претенцията за приложение на чл. 78а от НК не може да бъде удовлетворена, тъй като М. И. е осъждан три пъти за престъпления от общ характер. Водим от горното и на основание чл. 425 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение