Решение № 1303 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3935/2007 г.

Решение № 1303 от 6.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3935/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалбата на Ж. Г. Й. от гр. Е., против въззивното решение № I* от 4 април 2007 г., постановено по гр.д. № 233 по описа на окръжния съд в гр. Б. за 2006 г., в частта му, с която е оставено в сила решение № 376 от 29 декември 2005 г., постановено по гр.д. № 567 по описа на районния съд в гр. Н. за 2004 г. Срещу същото решение в същата му част е подадена жалба и от Б. Р. Х., Г. Х. Х. и М. М. Х. - първите двама от гр. Н., а последната - от с. С., общ. Н. В жалбата на Ж. Й. се сочи касационното основание по чл. 218б ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуалните правила, както и необоснованост. Касаторът изтъква, че съдът не е обсъдил възраженията за липсата на собственост у ищците и придобиването на имота по давност от ответниците; съдът е обсъдил доказателствата избирателно; ищците не са доказали идентичност на притежавания от наследодателя им имот и възстановения им в стари реални граници - липсват писмени данни и графични доказателства за границите на местностите "Ю" и"И"; в стария картен материал са нанесени имоти от различни местности; не е ясно как в кадастралния план от 1990 г. е отразен планът от 1931 г.; на ищците са възстановени в повече 280 кв.м. площ; касаторите Х. са владели имота на основание, годно да ги направи собственици, без да знаят, че праводателят им не е собственик, поради което са придобили собствеността по кратката придобивна давност, а делото е заведено три години след придобиването на имота по давност; изводът, че на ищците не може да се противопостави оригинерно придобивно основание, е необоснован; имотът е бил част от дере. В жалбата на Б. Р. Х., Г. Х. Х. и М. М. Х. се излагат идентични оплаквания. Ответниците, чрез процесуалния си представител адв. С, в отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.) изтъкват, че нотариалният акт на М. Х. е нищожен на основание § 4 ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което тя не е могла да прехвърля правото на собственост, а незнанието на приобретателите е без значение; касаторите не са придобили имота по дългата 10 годишна давност. В писмени бележи и лично в съдебно заседание процесуалният представител на ответниците поддържа доводите в отговора. Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационната жалба на М. Х. е недопустима. Съдът е обезсилил решението на първостепенния съд по отношение на М. Х., защото спрямо нея не бил предявен иск по чл. 108 от ЗС и е отменил решението за отмяна на нотариален акт № 49/95 г., защото спрямо нея не бил предявен вещен иск. Касаторката Х. е посочила същите основания за пороци в атакуваното решение, както и останалите касатори, но спрямо нея въззивният съд е постановил различен резултат в своето решение. Касаторката Х. не може да атакува тази част от решението, която не касае нейни права, поради което нейната касационна жалба следва да се остави без разглеждане. Останалите касационни жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си в атакуваната му част въззивният съд приел, че процесният имот е част от имота на наследодателя на ищците; М. Х. не е имала право да закупи имота като ползвател, защото не са представени доказателства за предоставянето й на имота в такова качество; Х. не са придобили имота по давност, защото възстановяването на имота е станало едва през 2001 г. и едва тогава възстановените собственици са могли да претендират свои права. Предявен е осъдителен иск за собственост по реда на чл. 108 от Закона за собствеността спрямо касаторът Ж. Й. и установителни искове за собственост по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.) срещу касаторите Х. В исковата молба ответниците по касация изтъкват, че в краткия период на действие на противоконституционни норми касаторката Х. успяла да се снабди с нотариален акт върху имота, който прехвърлила на касатора Х., като нотариалния такт на Х. е нищожен поради нарушение на правна норма - не е спазена процедурата по § 4 и 4а от ЗСПЗЗ и § 5 от ППЗСПЗЗ. Касационните жалби са основателни, доколкото съдът не е обсъдил всички доводи и възражения на страните във връзка с установяване на идентичността на възстановения на ищците имот. Ищците по спора обосновават правата си с възстановяването на имот, който принадлежал на наследодателя им В. Д. Я. по реда на Закона за селскостопанско настаняване на бежанците. През 2000 г. по реда на чл. 14 ал. 3 от ЗСПЗЗ в полза на наследниците на В. Я. било признато правото за възстановяване на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 7,490 декара в м. "Ю" в землището на с. С. Н. била възстановена с решение № 1-В от 17 февруари 2001 г. на поземлената комисия в гр. Н., а на 14 август 2001 г. наследниците на В. Я. се снабдили и с нотариален акт за собственост, като в т. 7 на нотариалния акт е описан процесният парцел. От друга страна, с нотариален акт № 49 от 27 юни 1995 г. касаторката М. Х. била призната за собственица на процесния парцел **** по реда на § 4 от ЗСПЗЗ. На 20 септември 1995 г. с нотариален акт № 147 Х. продала парцела на касатора Х., а с нотариален акт № 96 от 16 януари 2004 г. пък касаторите Х. продали имота на касатора Ж. Й. От заключението на съдебно-техническата експертиза е видно, че м. "Ю" и дере с наименование "И" са били отразени в план на държавните емигрантски земи, раздадени на бежанци, от 1931 г., а същото дере било заснето и в плана на крайбрежието на Н. от 1956 г. За м. "И" бил изработен кадастрален и регулационен план през 1990 г. През 1994 г. бил изработен план за възстановяване на собствеността по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и в него били нанесени имотите на ползвателите и на бившите собственици. През 2000 г. с решение на общинския съвет в гр. Н. е създадено селищно образувание "И", включващо зоната по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ в м. "Ю". За землището на с. С. няма утвърден протокол за картотекирани земи за раздаване по реда на раздел II от ПМС 76 от 1977 г. Основното възражение на касаторите касае неустановената по делото идентичност на закупения от тях имот с имота на В. Я. и то следва да се възприеме. По делото не е изработен графичен материал, от който да е видно къде точно се намират дадените по Закона за селскостопанско настаняване на бежанците имоти на наследодателя на ищците, както и не е проследена идентичността на дадените по ЗСНБ имоти с възстановените такива и спорния парцел. Едва след установяването на идентичността на претендирания имот с имота, придобит от наследодателя на ищците, ще може да се даде отговор на стореното възражение за придобиване на имота по давност. При тази преценка съдът ще следва да има предвид разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ, да съобрази дали осъщественото владение върху имота е било добросъвестно или недобросъвестно, както и дали не следва да се приложи правилото на чл. 10, ал. 13 от ЗСПЗЗ. В зависимост от изхода на спора, въззивният съд трябва да присъди и сторените разноски пред ВКС по реда на чл. 218з, ал. 4 от ГПК (отм.). Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение