Решение № 1579 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2020 г.

Решение № 1579 от 8.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 9696/2020 г., VIII о., докладчик съдията Станимира Друмева роизводството е по реда чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Общински съвет - Елена против решение № 168 от 14.07.2020 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено по административно дело № 217 по описа за 2020 г. Касаторът оспорва първоинстанционното решение като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно и в разрез с представените по делото доказателства съдът е приел, че измененията на Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Елена, приети с решение № 21/19.12.2019 г. на Общински съвет - Елена, са извършени в нарушение процедурата по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове, а проекта за изменение не е бил придружен от мотиви, както изисква чл. 28 от същия закон. Намира за необосновани и изводите на съда досежно установеното от него противоречие на чл. 15 и чл. 49, ал. 1, т. 1 от наредбата със Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Искането от съда е да отмени решението на Административен съд - Велико Търново и да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли протеста на прокурора при Окръжна прокуратура - Велико Търново против чл. 15 и чл. 49, ал. 1, т. 4 от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Елена. Ответната страна - прокурор при Окръжна прокуратура - Велико Търново, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение като валидно, допустимо и правилно. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която оспореното първоинстанционно съдебно решение е неблагоприятно, и в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Производството пред тричленният състав на Административен съд - Велико Търново е образувано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Велико Търново против разпоредбите на чл. 15 и чл. 49, ал. 1, т. 4 в частта, досежно т. 12 и т. 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от ЗМДТ, от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Елена, приета с решение № 28 от 19.02.2008 г. по протокол № 5 на Общински съвет - Елена, последно изменена към датата на подаване на протеста с решение № 21 от 19.12.2019 г. по протокол № 5 на Общински съвет - Елена, с искане за отмяната им от съда като незаконосъобразни. С оспореното решение № 168/14.07.2020 г. по адм. дело № 217/2020 г. на Административен съд - Велико Търново, постановено в производство по чл. 185 и сл. от АПК, съдът е отменил като незаконосъобразни чл. 15 и чл. 49, ал. 1, т. 4, последната само досежно т. 12 и т. 13 на приложение № 4 към глава втора, раздел VI от ЗМДТ, от Наредбата за определяне размера на местните данъци на територията на община Елена и е осъдил община Елена да заплати на прокуратурата на Република България, по сметка на Окръжна прокуратура - Велико Търново, съдебни разноски в размер на 20 лв. за обнародването на оспорването. Първоинстанционният съд е приел оспорването на разпоредбите от местната наредба за допустимо, а по същество за основателно. В хода на съдебното производство е настъпила промяна, изразяваща се в приета с решение № 147 от 19.11.2020 г. на Общински съвет - Елена нова Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Елена, в сила от 1.01.2021 г. Настоящият съдебен състав следва да съобрази настъпилата промяна в хода на процеса след предявяване на протеста. Предмет на съдебното производство по чл. 185 и сл. от АПК, като средство за защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен административен акт, може да е само действаща към момента на решаване на делото разпоредба. Недопустимо е предмет на оспорване по това производство да бъде отменена разпоредба на нормативен административен акт защото към момента на произнасяне от съда отменената разпоредба не съществува. След като оспорените разпоредби са отменени с други последващи, уреждащи същите обществени отношения, и вече не са част от действащото право към момента на произнасяне по същество от съда, липсва предмет на оспорване. Наред с изложеното не е налице и друга процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, респективно за съдебното производство, а именно наличието на правен интерес от търсената правна защита. Върховният административен съд последователно приема в практиката си, че с отмяната на оспорен подзаконов нормативен акт от издалия го административен орган, в течение на съдебния процес по оспорването на акта, нормативният акт престава да бъде част от позитивното право и следователно за оспорващия вече не е налице непосредствен правен интерес да иска отмяната на акта. Доколкото наличието на правен интерес от оспорването е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването, която следва да е налице в течение на целия процес, отпадането на правния интерес по оспорването на нормативния акт е основание за недопустимост на протеста. По изложените съображения настоящият касационен състав намира, че оспорването е недопустимо поради липса на предмет и отпаднал правен интерес. Обжалваното решение, с което съдът се е произнесъл по съществото на спора, следва да бъде обезсилено като недопустимо и следва да се остави без разглеждане протестът на прокурор при Окръжна прокуратура - Велико Търново, като се прекрати производството по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение,