Решение № 13278 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2012 г.

Решение № 13278 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12786/2012 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от зам. изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, против решение № 50 от 05.09.2012 г., постановено по адм. дело № 106 от 2012 г. по описа на Административния съд - Силистра. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Сами Салиев Мустафов от с. Зарник, община Кайнарджа, Силистренска област, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е процесуално допустима като предявена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол пред Върховния административен съд, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), съдът е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/22836 от 12.04.2011 г. на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който по отношение на Сами Салиев Мустафов от с. Зарник, община Кайнарджа, е установена недължимо платена сума в размер на 7994,52. лв. за кампания 2009 г. по подадено от него общо заявление за единно плащане на площ с УИН 19/160609/39164, дължаща се за плащане за недопустими за подпомагане площи. За да постанови този резултат, съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е незаконосъобразен като постановен при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се на първо място в непосочване на фактически и правни основания за издаването му по см. на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК - т. е. липса на мотиви. Съдът е развил доводи и за други допуснати при постановяването на акта съществени процесуални нарушения - непровеждане на допълнителна административна процедура по чл. 24, § 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г., явяваща се задължителна при констатирани нередности, установени с кръстосаните проверки; неуведомяване на земеделския производител за започналото административно производство по издаване на АУПДВ, с което същият е лишен от правото да участва в него, да присъства на проверките, да прави възражения и да представя доказателства, и др. Отделно от това съдът е приел, че обжалваният АУПДВ е постановен в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби - основание за незаконосъобразност по чл. 146, т. 4 от АПК. Според съда приложима е била разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г, съгласно която дружеството - земеделски производител, не дължи възстановяване на недължимо платена сума, тъй като плащането е извършено по грешка на компетентните власти или на друг орган и грешката не е могло да бъде установена по разумен път от земеделския производител. Така постановеното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Правилен е решаващият извод на съда за липса на мотиви на обжалвания акт. Съгласно разпоредбата на чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт (какъвто безспорно е АУПДВ) следва да съдържа като задължителен реквизит фактическите и правните основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Обосновано съдът е приел, че такова фактическо описание на основанието за издаване на акта липсва. Административният орган се е позовал единствено на "новополучена официална информация в ИСАК, с която РА е длъжна да се съобрази", съгласно която "е намалена годната за подпомагане площ и част от оторизираната субсидия на бенефициента в размер на 11171,20 лв. се явява недължимо изплатена, тъй като е била платена за недопустими за подпомагане площи". Никъде в акта не са индивидуализирани площите, които органът счита за недопустими за подпомагане, и техният размер; причините, поради които същите се явяват недопустими за подпомагане, и въз основа на какви проверки; методиката, по която е определена подлежащата на възстановяване сума; причините, въз основа на които същата се явява недължимо платена, и др. Фактическите основания за издаването на акта не се съдържат и в други документи от административната преписка по издаването му съгласно изискванията на ТР № 16 от 1975 г. на ОСГК на ВС, поради което липсата на изложени в акта мотиви не може да бъде санирана чрез събиране на доказателства и установяване на релевантните за издаването му факти за пръв път в съдебната фаза на производството. Наред с горното правилно съдът е приел, че при постановяването на обжалвания АУПДВ са допуснати и други съществени нарушения на административнопроизводствените правила, явяващи се основание за отмяната му. Нарушени са императивните изисквания на чл. 26, 28, 34, 35 и 36 от АПК - административният орган не е уведомил земеделския производител за отпочване на производството по издаването на акта, не му е осигурил достъп до новопостъпилата информация от ИСАК, на база на която е преценил наличието на недължимо платени суми, лишил го е от възможност да участва в административното производство, да прави възражения и да ангажира доказателства в своя защита, не е събрал служебно необходимите доказателства преди постановяването на административния акт. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение, споделя изцяло и застъпените от първоинстанционния съд доводи за незаконосъобразност на обжалвания АУПДВ поради противоречието му с материалния закон. Видно от вярно възприетата фактическа обстановка по делото, както и от съдържанието на самия АУПДВ, Сами Салиев Мустафов от с. Зарник, община Кайнарджа, е получил разрешената му субсидия, след като по заявлението му за подпомагане е извършена една кръстосана проверка, която установява пълно съвпадение между заявените за подпомагане площи и констатираните допустими за подпомагане такива. Едва при допълнителна проверка от РА, предизвикана от постъпила от МЗХ нова информация, е установено, че част от оторизираната субсидия се явява недължимо платена и е издаден обжалваният АУПДВ. На базата на горните факти правилно съдът е приел, че не е установено недобросъвестно поведение от страна на земеделския производител, което чрез деклариране на неверни данни да е въвело в заблуждение административния орган при определянето на дължимата субсидия. Доколкото жалбоподателят не е била уведомен въобще за провеждането на тази последваща проверка, не е участвал в нея и резултатите от същата не са му съобщавани преди постановяването на АУПДВ, същото дружество не е можело по никакъв начин да установи наличието на недопустими за подпомагане площи, за които да дължи връщане на суми. След като дружеството заявител не е действало недобросъвестно и с поведението си не е заблудило компетентния орган при изплащането на оторизираните суми, то изплатените парични суми не могат да се квалифицират като недължимо платени и да се събират принудително. Предвид датата на постановяването на обжалвания акт - 12.04.2011 г., в сила е изключението, предвидено в чл. 80, § 3, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. (приповтарящо изцяло разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004), съгласно което задължението за възстановяване на суми не се прилага, ако плащането е извършено поради грешка на компетентните органи или на друг орган и ако грешката не е можело да бъде установена по разумен начин от земеделския производител. Обстоятелството, че административният орган и първостепенният съд в мотивите на съдебното решение са се позовали на отменения Регламент № (ЕО) 796/2004 г., не е порок на акта или на съдебното решение, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО) 1122/2009 г., макар и отменен, считано от 01.01.2010 г., Регламент (ЕО) № 796/2004 продължава да се прилага по отношение на заявления за помощи относно пазарните години или премийните периоди с начало преди тази дата. Нещо повече - според разпоредбата на чл. 73, § 4, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 796/2004 (приповторена дословно в чл. 80, § 3, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г.), дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи, свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането, следващо подаването на заявлението, е извършено на 16.12.2009 г. (лист 37 от началното дело), а административният акт е издаден на посочената по-горе дата - т. е. повече от една година след плащането, което преклудира възможността за принудително възстановяване на сумата. Предвид гореизложеното решението на Административния съд - Силистра, е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК