Решение № 9006 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2010 г.
ВАСПетчленен състав30.06.2010 г.докладчик Веселина Кълова
Диспозитив
Оставя в сила решение № 2712 от 01.03.2010 г. по адм. дело № 11321 от 2009 г. на III отделение на Върховния административен съд. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9006 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5394/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано по касационна жалба на Тири Камал Салах - гражданка на Ирак, срещу решение № 2712 от 01.03.2010 г. по адм. дело № 11321 от 2009 г. на III отделение на Върховния административен съд. Върховният административен съд в настоящия петчленен състав на ВАС - I колегия, след преценка на допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на касаторката срещу решение № 290 от 21.07.2009 г. на председателя на ДАБ при Министерския съвет на Република България. Приел, че разказаната бежанска история от жалбоподателката не може да бъде приета за достоверна. Проблемът в отношенията й с братята й по повод намерението й да сключи брак с мъж, който те не одобряват, не може да породи основателен страх за живота й. Братята й не могат да бъдат определени като субекти, от чиито действия може да възникне страх от тежки посегателства и основателен страх от преследване по причини, визирани в чл. 8, ал. 1 и сл. от ЗУБ. Срещу нея не са били предприети действия от официалните власти, нито от групировка в страната. Не са налице и условията на чл. 9 ЗУБ. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за незаконосъобразност, необсъждане на всички представени по делото доказателства. Касационната жалба е неоснователна. От проведеното интервю с касаторката и от становището й пред съда може да се заключи, че проблемът е битов, личен, създаден поради противопоставяне на братята й да сключи брак с Ребас Хаджи Али. В настоящата касационна жалба се твърди, че след напускането й на Ирак роднини на приятеля й нападнали с огнестрелно оръжие един от братята й Хасан и го ранили. Счита, че с това репресията от двамата й братя към нея ще бъде още по-крайна. Цитира доклада на МВнР, доклада на ВКБООН, в които се съобщава, че т. нар. "убийства на честта" се увеличават във връзка с жени, обвинени в неислямско поведение, а наказателният кодекс предвижда леки наказания за извършителите. Това поражда у нея основателен страх да се завърне в страната си по произход. Изтъкнатите причини са извън предмета на ЗУБ и не са законово основание за предоставяне статут на бежанец или хуманитарен статут. Съгласно чл. 13 ЗУБ статут не се предоставя, когато молителят се позовава на основания извън предмета на този закон и не посочва никакви причини за основателен страх от преследване. Преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ е нарушаване на основните права на човека или действия, които водят до този резултат, а те следва да се осъществяват от държавен орган или организация, на които държавата не може да противостои ефективно. Случаят не е такъв. Братята на жалбоподателката, които с действията си спрямо нея пораждат основания за страх от преследване, не са субекти по смисъла на ЗУБ, нито са организация по смисъла на чл. 8, ал. 3 ЗУБ. И по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ субект на посегателства съгласно законовата дефиниция са само държавен орган или организация. Настъпилата промяна в отношенията между братята и роднините на приятеля й, стигайки до стрелба с нараняване, е ирелевантен факт именно поради битовия му характер, който не може да ангажира отговорността на държавата. С оглед изложеното обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт следва да се остави в сила. Водим от горното, настоящият петчленен състав на Върховния административен съд - I колегия,