Решение № 8810 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 721/2020 г.

Решение № 8810 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 721/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 и чл. 129, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Еврокар 95" ООД, представено от адв. Г. Дограмаджиев, срещу решение № 1340 от 4.11.2019 г. на Административен съд София област /АСС0 по адм. д. № 1229 по описа за 2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване № П-22002318124384-004-001/31.07.2018 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София. Конкретни са доводите на касатора за неправилност на решението заради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. Като противоречащ на процесуалния закон определя отказа на съда да възприеме заключението на съдебно-счетоводната експертиза, която според него установява наличие на суми за възстановяване в размер 180 535. 80 лева. В привръзка с този му довод е другия за неправилно решаване от съда на спора за съществуването на подлежащи на възстановяване суми. Иска отмяна на обжалваното решение, а имплицитно и на АПК, както и ползващо го решение по съществото на спора с признаване на правото на претендираните суми за възстановяване. Иска и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София не изразява становище по жалбата. Позицията на процесуален представител на ответника е изразена в писмени бележки от 25.06.2020 г. В писмените бележки се прави искане за присъждане на разноски за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АССО АПВ е отказано възстановяване на ДДС в размер 330 000 лева за данъчни периоди м. 02 и 03.2000 г. с лихви за забава. Първостепенният съд е отхвърлил оспорването. Приел е, че спорът за наличие на суми за възстановяване в обсъжданите данъчни периоди са решени с влезли в сила АПВ, след изчерпване на възможностите за оспорването им по административен и по съдебен ред, поради което не следва да се преразглежда при обжалването на АПВ № П-22002318124384-004-001/31.07.2018 г. Ограничил е предметът на делото до спора за възстановяване на недължимо прихванати суми по АПВ № П-22002315218221-004-001/21.01.2016 г. в размер 6 158. 80 лева и лихва за периода от 22.01.2016 г. до 31.07.2018 г. в размер 1 577. 76 лева, като така е обосновал отказа си да цени заключението на ССЕ. Заключил е, че са осъществени материалните предпоставки на чл. 128, ал. 1 ДОПК за прихващане на вземането на жалбоподателя със задължението му в размер 204 317. 70 лева за имуществена санкция по влязлото в сила НП № 8-5919/17.03.2008 г., като при издаването на административния акт са спазени процесуалните правила и изискванията за форма. Решението е правилно. Касаторът не оспорва правно-логическата дейност на първостепенния съд по определянето на предмета на делото при зачитане на силата на пресъдено нещо на решение № 2351/11.04.2016 г. на АССГ по адм. д. № 5916/2015 г., оставено в сила с решение № 12588/19.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2016 г. и на решение № 2395/10.04.2017 г. на АССГ по адм. д. № 4686/2016 г., оставено в сила с решение № 2023/14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8459/2017 г. От втората група решения е определен предмета на спора като такъв за възстановяване на недължимо прихванати вземания в размер 6 158. 80 лева със задължения за погасени по давност имуществени санкции по наказателни постановления, ведно с лихвата върху тези вземания в размер 1 577. 76 лева или общо 7 736. 56 лева. При този предмет на спора и предвид забраната за пререшаване на споровете относно другите претендирани от касатора суми констатациите от заключението на ССЕ са неотносими, поради което отказът на съда да цени това заключение не е в противоречие с процесуалния закон. Касаторът не оспорва съществуването на задължението му за имуществена санкция по влязлото в сила НП № 8-5919/17.03.2008 г. Размерът на санкцията превишава вземането му в размер 7 736. 56 лева. До този размер са погасени двете насрещни вземания при извършеното по реда на чл. 128, ал. 1 ДОПК прихващане – вж. чл. 104, ал. 2 ЗЗД и чл. 168, т. 2 ДОПК. При действието на чл. 128, ал. 1, in fine ДОПК е правомерно и прихващането с погасено по давност задължение, щом вземането на длъжника е станало изискуемо преди погасяването па давност на задължението. Затова и изводът за правомерност на извършеното с АПВ прихващане не се разколебава от представеното от касатора копие от разпореждане на публичен изпълнител от 10.01.2020 г. за прекратяване на производството по принудително изпълнение на публични вземания по и. д. № 22070001500/2007 г. заради погасяването по давност на задължението по НП № 8-5919/17.03.2008 г. След прихващането липсват подлежащи на възстановяване суми на касатора, поради което отказът на администрацията за възстановяване е правомерен, а отхвърлянето с първоинстанционното решение на оспорването срещу АПВ – правилно. При този изход на делото на ответника по касация не се дължат деловодни разноски, тъй като искането за присъждането им е направено несвоевременно - след приключването на устните състезания в откритото съдебно заседание на 16.06.2020 г. След този момент процесуалното действие на страните по представяне на писмени бележки поражда правни последици само при предоставена от съда възможност по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, каквато в случая не е налична. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение