Решение № 11539 от 13.12.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на И. Иванова, подадена чрез адвокат Б. Дякова, против Решение 497/14.04.2022 г., постановено по административно дело 1805/2021 г. по описа на Административен съд Варна, с което е отхвърлена жалбата й срещу извършено изменение на КРНИ по заявление с вх. 01-190608/08.04.2021 г. за поземлен имот с идентификатор 10135.2526.288 по КК на административен район Приморски, гр. Варна, състоящо се във вписване на Г. Чернева с дублирано право на собственост върху имота. В касационната жалба се сочи неправилност и необоснованост на съдебното решение, като по същество се оспорва редовността на заявлението, по повод на което е извършено процесното изменение. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорения акт. Ответните страни - Началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър гр. Варна и Г. Чернева, редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд Варна е изменение по чл. 53, ал. 2 ЗКИР, извършено без издаване на заповед, с което Г. Чернева е вписана в Кадастъра на недвижимите имоти като собственик, заедно с И. Иванова и П. Демиров, на поземлен имот с идентификатор 10135.2526.288 по КК на административен район Приморски, гр. Варна. Промяната е извършена след подадено заявление и представен Нотариален акт за собственост на недвижими имот 119/06.04.2021 г., по силата на който Г. Чернева се легитимира като собственик на посочения имот, придобит по давностно владение. От своя страна оспорващата И. Иванова, която също е вписана в регистъра като собственик на 500 кв.м. идеални части от правото на собственост на имота, представя Нотариален акт 31/05.08.1994 г. за покупко-продажба на недвижим имот. Първоинстанционният съд е извършил преценка на събраните доказателства, обсъдил е подробно всички факти и обстоятелства от значение за случая и е формирал обоснован и правилен извод за това, че в конкретният случай са налице документи, удостоверяващи дублиране на носителите на правото на собственост на един и същи имот, поради което е налице основанието на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, което го е мотивирало да потвърди оспореното изменение в регистъра. Представеният със заявлението нотариален акт представлява надлежен документ за собственост, който легитимира Г. Чернева като собственик върху процесния поземлен имот, поради което правилно е вписана в регистъра, наред с досега вписаните лица. В това административно производство, за административния орган, а в последствие и за съда, не съществува възможност да извършва преценка на титулите за собственост и да дава превес на един спрямо друг. Органът действа при условията на обвързана компетентност, като при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Постановеното изменение е извършено в съответствие с материалния закон, има единствено декларативно действие, не поражда и не погасява вещни права по отношение на вписаните лица, които биха могли да разрешат възникнал спор за материално право по общия исков ред. Неоснователни са доводите, съдържащи се в касационната жалба относно нередовност на подаденото от Г. Чернева заявление. Както правилно е отбелязал съдът, от съдържанието му е видно, че същото е подадено чрез платформата за електронен достъп на Агенцията по геодезия, картография и кадастър, с приложени към него сканирани копия на документи, поради което не съдържа подпис на заявителя. Освен това, за да бъдат валидно и законосъобразно приложени разпоредбите на чл. 53 и чл. 53а ЗКИР, подаването на заявление от заинтересувано лице не е абсолютно задължително, респективно административния орган може да пристъпи към изменение на кадастъра и служебно при наличие на някое от основанията, разписани в закона. С оглед изложеното, неоснователни са възраженията за касационния жалбоподател за неправилност на съдебното решение на основанието по чл. 209, т. 3 АПК. Въз основа на вярно установени обстоятелства, съдът правилно е приложил и тълкувал материалния закон, като възприети от него изводи са мотивирани и логически издържани. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,