Решение № 482 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6271/2007 г.

Решение № 482 от 3.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6271/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Надя Зяпкова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн., ДВ, бр. 59/20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г.). Образувано е по касационна жалба от А. А. Х. ЕГН ********** и Ю. Х. Х. ЕГН **********, двамата от с. Ч., община и област Т. против въззивно решение на Окръжен съд Т. № 81/16.10.2007 г. по гр. д. № 117/2007 г. С обжалваното решение е оставено в сила решение на Т. районен съд № 48/8.02.2007 г. по гр. д. № 2295/2006 г. в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от А. А. Х. и Ю. Х. Х. против К. М. К. иск с правно основание чл. 109 ЗС вр. чл. 52 ЗС за преустановяване неоснователни действия, смущаващи правото им на собственост върху парцел ****, кв. 29 по плана на с. Ч., чрез отсичане на две орехови дървета, засадени в имота на К. М. К. на разстояние по-малко от 3 м. от границата между имотите им, както и в частта, с която въззивният съд не се е произнесъл по въззивната жалба досежно неприсъдените им от районния съд разноски по делото. С жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно- необосновано, при неправилно прилагане на материалния закон, съществени процесуални нарушения-основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК. Конкретни оплаквания: При постановяване на решението окръжният съд не е обсъдил и взел под внимание събраните по делото доказателства, не е съобразил заключението на вещото лице- специалист-озеленител към Общинска администрация, Т., с които се налага извода, че без премахване на двете дървета (едното на 0.50 м. от границата и 3.40 м от къщата на ищците, а другото на 1.30 м. от границата при височина на короната около 7 м. между двата съседни имоти) е невъзможно да ползват пълноценно имота си. Ответникът по касация К. М. К. не е изразил становище по жалбата. Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу валиден и допустим съдебен акт в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основателността на жалбата, като взе предвид доводите на касаторите и данните по делото, Върховният касационен съд, състав на III г. о. приема следното: От фактическа страна е безспорно, че страните по делото са съседи, като на 0.50 м от границата с имота на ищците за едното дърво (на 35 години) и на 1.30 м. за второто дърво (на 30 години) в имота на ответника са засадени две орехови дървета. Със заповед № 3-01-719/16.06.2006 г. на кмета на Община Т. е разпоредено отсичане на клоните и премахване на корените над имота на ищците и при огледа от вещото лице е установено, че над имота на ищците няма надвиснали клони, тъй като са отрязани. По отношение наличието на корени, които могат да подкопаят основите на къщата според вещото лице съществува такава вероятност, но не са установени видими следи от подкопаване основите на къщата. С отсичането на клоните над имота на ищците е премахната и опасността при бруленето на орехите да се счупят стъкла на къщата. Искът за цялостно отсичане на двете дървета е отхвърлен от въззивния съд. Съдът е счел, че в случая се касае за орехови дървета с нормативно установен режим на особена закрила - чл. 64, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, чл. 34 ЗОСИ (Закон за опазване на селскостопанското имущество), Наредба № 1/10.03.1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност, поради което създадените междусъседски проблеми могат да се разрешат чрез премахване клоните и корените над имота на ищците, в която насока те са получили защита по административен ред. Касационната жалба е неоснователна. Постановеният отхвърлителен резултат е правилен, но съдът е следвало преди всичко да изясни могат ли ищците по общия ред на чл. 109 ЗС вр. чл. 52 ЗС да претендират премахване на дървета от защитен дървесен вид. Административният ред за защита по чл. 52 ЗС по искане на ищците е реализиран, но те не са реализирали възможностите, предписани от подзаконови нормативни актове, действали до влизане в сила на ЗУТ - 31.03.2001 г. и не са спазили редът, предписан с чл. 63, ал. 2 ЗУТ, по силата на която "дълготрайни декоративни дървета и дървета с историческо значение могат да се отсичат или изкореняват само по изключение след писмено разрешение от кмета на общината, издадено въз основа на санитарна експертиза за състоянието на дървото". При тази нормативно установена уредба ищците не могат по общия ред на чл. 109 ЗС да осъдят собственика на имота, в чиято територия се намират защитените дървета, да ги премахне. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 63 ЗУТ се намира в раздел ХI "Устройство на оземлени и залесени площи на ЗУТ-ДВ, бр. 1/2001 г., но намира приложение и за имоти, частна собственост. Това е така, тъй като през 1993 г. на основание чл. 201 ЗТСУ (отм.) е издадена Наредба № 1 за опазване на озеленените площи и декоративната растителност (ДВ, бр. 28/30.03.1993 г.). Според чл. 15 от тази наредба се картотекират всички намиращи се в регулационните линии на населените места дълготрайни декоративни дървета на възраст над 20 години, дървета с историческо значение, както и отделни ценни и редки дървета и храсти, независимо от възрастта им. Премахване, преместване или окастряне на дълготрайната дървесина и храстова растителност и озеленените площи, съгласно раздел IV от наредбата се извършва само с писмено разрешение на кмета на съответната община. С чл. 19 от наредбата изрично е посочено, че това разрешение се отнася и за картотекираните дървета и храсти в частни имоти. Кои са дълготрайните декоративни дървета е посочено с разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), а именно-дъб, топола, липа, бряст, орех, кестен, бреза, ясен, бор, смърч, ела и др. Съгласно § 20, ал. 2 ЗР на ЗУТ разпоредбата на чл. 165, ал. 1 ППЗТСУ (отм.), както и разпоредбите на Наредба № 1 за опазване на зелените площи се прилагат до издаването на нов подзаконов нормативен акт, щом като не противоречат на ЗУТ, т. е. на чл. 61, чл. 63 сл. ЗУТ. В конкретния случай ореховите дървета следва да се причислят към т. нар. "допълваща зелена система", като озеленени площи за ограничено обществено ползване в жилищни имоти съгласно определението на чл. 61, ал. 3 ЗУТ. За тях следва да се прилага редът, предвиден с чл. 63, ал. 2 ЗУТ. Следователно, решение за отсичане на орехови дървета в частен имот следва да се вземе само по изключение по преценка от кмета на общината, за което кметът трябва да издаде писмено разрешение. По оплакването в частта за разноските: В мотивите на решението на районния съд е посочено, че направените от ищцата по делото разноски се определят на 90 лв. съразмерно уважените два иска и отхвърлен един иск на основание чл. 64, ал. 1 ГПК, но липсва диспозитив за разноските в постановеното решение. Въпросът за неприсъдените от районния съд разноски е бил поставен с въззивната жалба на ищците, но въззивният съд не се е произнесъл по искането. С оглед изхода на делото във въззивната инстанция - оставено е в сила отхвърлителното решение на районния съд по иска с правно основание чл. 109 ЗС вр. чл. 52 ЗС - въззивният съд е присъдил само направените от ответника разноски по делото. При това положение на ищцата следва да се присъди сумата 90 лв. разноски по делото пред районния съд-заплатен хонорар на един адвокат съгласно договор за правна защита и съдействие № 013234/23.10.2006 г. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на III г. о.