Решение № 147 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15071/2018 г.

Решение № 147 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 15071/2018 г., VI о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пазарджик, против Решение № 644/31.10.2018 г. на Административен съд - Пазарджик по адм. дело № 632/2018 г., в частта, с която е отменена негова Заповед № 13/09-673 от 29.05.2018 г., в частта, с която на "Многопрофилна болница за активно лечение - Уни Хоспитал" ООД - гр. Пазарджик е наложена санкция "финансова неустойка", както следва: по т. 1.1 - 200 лева на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за МД 2017 г., по т. 2.1 - 200 лева на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за МД 2017 г. и по т. 4.1 - 200 лева на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за МД 2017 година. Поддържат се доводи за неправилност на решението в обжалваните части, поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издадената заповед за налагане на санкции. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Многопрофилна болница за активно лечение – Уни Хоспитал" ООД ("МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД), чрез адв. Г. Манев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Намира, че правилно административният съд е обосновал извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, като е направил подробен и аргументиран анализ на доказателствата по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд - Пазарджик е Заповед № 13/09-673/29.05.2018 г. на директора на РЗОК – Пазарджик, с която на "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД са били наложени санкции "финансова неустойка" за нарушения по т. 1. 1 – т. 7, всяка от по 200 лева на основание чл. 403, ал. 3 от НРД за МД 2017 година. След като е обсъдил поотделно и в своята съвкупност представените в хода на съдебното производство относими доказателства, административният съд е изложил аргументи, че същите не обосновават извършените нарушения от страна на болницата. Приел е, че в обжалваните части не е налице хипотезата на чл. 288, т. 8 от НРД за МД за 2017 г., във връзка с чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО и няма правно основание за налагане на финансова неустойка по т. 1. 1, т. 2. 1 и т. 4. 1 от заповедта. За да достигне до този резултат административният съд е установил, че по т. 1. 1 на "МБАЛ-Уни Хоспитал" ООД е наложена санкция "финансова неустойка", поради извършено нарушение, изразяващо се в неспазване изискванията на медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 39 "Диагностика и лечение на бронхопневмония и бронхиолит при лица над 18 годишна възраст". Касае се за лечението на ЗОЛ С. Каишев (ИЗ 14779/2017), за което не е направено медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. По т. 1. 2 на лечебното заведение е наложена санкция, поради констатирано от проверяващите лица нарушение на изискванията на медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 50 "Диагностика и лечение на изхемичен мозъчен инсулт без тромболиза". За ЗОЛ И. Костова (ИЗ 14791/2017) е установено, че при дехоспитализацията не е дадено медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. По т. 4. 1 финансовата неустойка е за извършено нарушение, свързано с неспазване изискванията на медицинските критерии за дехоспитализация по КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума", във връзка с лечението на ЗОЛ М. Дечева (ИЗ 14324/2017). С решението съдът е отменил процесната заповед, в частта, с която на болницата по т. 1. 1, т. 2. 1 и т. 4. 1 са наложени санкции "финансова неустойка" в размер от по 200 лв. за нарушение на чл. 288, т. 8 от НРД за МД за 2017 година. Решението в обжалваната част е правилно. Разпоредбата на чл. 55, чл. 2, т. 3 ЗЗО вменява в задължение на изпълнителите на медицинска помощ да изпълняват изискванията и условията за нейното предоставяне, по съответните клинични пътеки, съобразно НРД и индивидуалния договор. По делото не е било спорно, че с договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 13/29-411/31.05.2017 г. "МБАЛ - Уни Хоспитал" ООД в качеството си на изпълнител, се е задължила спрямо Национална здравноосигурителна каса като възложител, да изпълнява посочените с чл. 1 от него дейности, а именно да оказва на здравноосигурени лица, на здравноосигурени лица по § 2, ал. 1 от Закона за бюджета на Национална здравноосигурителна каса за 2017 г. (ЗБНЗОК) и на лицата по § 8 ЗБНЗОК за 2017 г., медицинска помощ по клинични пътеки, включени в Приложение № 16 на НРД за МД за 2017 година. Съгласно чл. 288, т. 8 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2017 г. клиничните пътеки се състоят от основни компоненти, които са задължителни за изпълнение от лечебните заведения, вкл. и при дехоспитализация при определяне на следболничен режим. В текста е посочено, че обективните критерии за дехоспитализация следва да се съпоставят с обективни критерии при хоспитализация и съгласно алгоритъма на всяка КП. Видно от приложимите алгоритми за процесните три клинични пътеки, за 2017 г. се изисква като условие за дехоспитализицята на пациентите, те да са в състояние, което изключва медицински риск от приключване на болничното лечение. За да обоснове материалната незаконосъобразност на заповедта за налагане на санкции в обжалваните части, административният съд е кредитирал събраните по делото доказателства. За изясняването на спорния по делото въпрос, а именно дали болничното заведение е спазило алгоритъма при дехоспитализация по всяка една от трите клинични пътеки, съдът се е позовал и на заключението на вещото лице по назначената съдебно-медицинска експертиза, което не е било оспорено от страните и е било кредитирано като вярно и компетентно дадено. Правилно съдът е установил по т. 1. 1 от заповедта, че по ИЗ 14779/2017 не е вписано в документацията при дехоспитализация на пациента, медицинско заключение за липса на медицински риск от приключване на болничното лечение. Възприемайки експертното заключение на вещото лице, което изрично посочва, че в хода на лечението, е постигнато стабилизиране на клиничната картина, обратно развитие на рентгеновите изменения и дадената антибактериална терапия за продължаване на лечението в амбулаторни условия, съдът обосновано заключава, че пациентът е бил изписван с подобрение и с овладян бронхопулмонален синдром. При дехоспитализацията на ЗОЛ И. Костова (ИЗ 14791/2017) мотивите на съда се изразяват в това, че са спазени изискванията на КП № 50 "Диагностика и лечение на изхемичен мозъчен инсулт без тромболиза". Същите се основават както на заключението на вещото лице, така и на медицинската документация, приложена за случая. Заключението на вещото лице за липсата на медицински риск при дехоспитализацията на пациента е относимо и към изготвената епикриза. В нея подробно в "Ход на заболяването" са описани анамнестичните, клинични и параклинични данни, проведената терапия и постигнатия добър лечебен резултат. Епикризата съдържа описание и на състоянието при изписването на пациентката, съответно на дадената терапия за дома, както и препоръките за хигиенно-диетичния за нея режим. Тази информация е анализирана от вещото лице, изготвило заключението на съдебно-медицинската експертиза, възприето е и от съда, който е извел правилен извод за липса на медицински риск от дехоспитализацията и по отношение на ЗОЛ И. Костова. Съдът вярно е преценил, че заповедта е материално незаконосъобразна и в частта по т. 4. 1, защото болницата е спазила алгоритъма за действие и по отношение на КП № 74 "Диагностика и лечение на заболявания на хепатобилиарната система, панкреаса и перитонеума", във връзка с лечението на ЗОЛ М. Дечева (ИЗ 14324/2017). Доводите на административния съд са обосновани от заключението на вещото лице, което е извършило съпоставка на обективните критерии за дехоспитализация с тези при хоспитализация, съгласно алгоритъма на клиничната пътека и е заключило, че лицето се дехоспитализира с клинико-лабораторно подобрение без перипроцедурни усложнения, хемодинамично стабилно, афебриално. По отношение на пациентката вкл. и като анализира приложената епикриза, съдът заключава, че медицинската документация е достатъчно пълна и дава информация за нейното състояние, съответно за липсата на медицински риск при дехоспитализацията й. Касационната инстанция счита, че в конкретната хипотеза непосочването, че липсва медицински риск от приключване на болничното лечение по трите истории на заболяванията, не е нарушение на чл. 288, т. 8 от НРД за МД за 2017 г., защото по делото се съдържат достатъчно медицински данни, от които може да бъде направен извод за липсата на такъв риск. Приложените по делото истории на заболяванията, епикризи, направления за хоспитализация, извършените на пациентите изследвания и резултатите от тях, са подробно анализирани и обсъдени и от вещото лице, което е изготвило заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза. Констатациите му за липса на медицински риск при дехоспитализация на пациентите са възприети от първоинстанционния съд и съобразно тях е изведено в мотивите на решението, че заповедта в обжалваните части е материално незаконосъобразна. По тези съображения настоящият състав намира, че решението е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция приема, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника се присъжда своевременно претендираното и доказано по размер адвокатско възнаграждение. Същото възлиза на 120 лева за настоящата инстанция и на основание договор за правна защита и съдействие от 24.09.2019 година. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение