Решение № 14992 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2014 г.
ВАСIII отделение11.12.2014 г.докладчик Жанета Петрова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 26.11.2013 г. по адм. дело № 227/2012 г. по описа на Административния съд - София град. ОСЪЖДА Янко Крумов Ваташки, ЕГН **********, да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието разноски в размер на 500 лева. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 14992 от 11.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3116/2014 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Янко Крумов Ваташки е подал касационна жалба срещу решението от 26.11.2013 г. по адм. дело № 227/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е бил отхвърлен предявения от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" иск за сумата 500 000 лева, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в периода 10.02.2010 г. - 9.01.2012 г. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи предявения иск и се присъдят направените разноски. Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по исковата молба на Янко Крумов Ваташки срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерството на правосъдието, с която е предявен иск за сумата 500 000 лева обезщетение за неимуществени вреди, настъпили от бездействието на директора на главната дирекция да упражни контрол върху местата за лишаване от свобода и от незаконосъобразни действия на началника на Затвора - София в периода 23.02.2010 г. - 9.01.2012 г., довели за причиняването на болки и страдания, унижаване на достойнството и влошаване на здравословното състояние. Административният съд е установил, че Янко Крумов Ваташки изтърпява наказание "лишаване от свобода" в Софийския централен затвор от 16.05.2009 г. От 1999 г. лишеният от свобода е с доказано заболяване "захарен диабет, II-ри тип", което налага провеждането на поддържащо лечение с инсулин и диета. Историята на заболяването на ищеца е обобщена в изготвеното по искане на прокуратурата становище № 8/17.12.2010 г. на медицинска комисия по чл. 138 ЗИНЗС. В него е отразено, че пациентът има диагноза "захарен диабет" от 11 години и е започнал лечение с инсулин от момента на диагностицирането. Той многократно е бил хоспитализиран до 2010 г. във вътрешното отделение на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София, където въз основа на проведените изследвания е доказана "диабетна невропатия" (усложнение на диабета). Пациентът е диспансеризиран в Медицинския център в Софийския централен затвор и провежда непрекъснато поддържащо лечение с инсулин и диета под контрол в болнична обстановка. Поради поддържането на високи стойности на кръвно-захарен профил Янко Ваташки е консултиран на 17.02.2010 г. с доцент Танкова и на 13.08.2010 г. - с доцент Каменов в Клиниката по ендокринология, Медицинска академия. При консултациите е препоръчана корекция в инсулинолечението - повишаване на дозата на инсулина, а при липса на ефект - преминаване на интравенозно инсулинолечение под контрол в болнична обстановка. Макар Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода - София да разполагала с отделение по вътрешни болести, състоянието на пациента, свързано с тежка декомпенсация, изисквало лечение в специализирана клиника по ендокринология. На 13.08.2010 г. е предложено хоспитализиране с охрана в ендокринологичното отделение на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, което било отказано от лишеният от свобода. На 21.10.2010 г. по негов избор бил плануван за хоспитализация в Ендокринологичната клиника на Медицинска академия, но той отново отказал да бъде хоспитализиран с охрана. На 29.11.2010 г. бил консултиран със специалист в Клиниката по ендокринология, Медицинска академия. Заключението на комисията е за хоспитализирането му в неотложен порядък, като за планова хоспитализация е определена датата 17.01.2011 г. Впоследствие Янко Ваташки двукратно бил настаняван в Университетската болница за активно лечение по ендокринология за времето от 17.01.2011 г. - 27.01.2011 г. и от 17.09.2011 г. до 30.09.2011 г. Междувременно Янко Ваташки внесъл няколко искания до органите на прокуратурата за прекъсване на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода", но получил отказ. Със заявление от 31.01.2011 г. той поискал да му се разреши да получава два пъти седмично колети с храна, съобразена със заболяването му. На 28.04.2011 г. ищецът подал молба до Софийската градска прокуратура, с което поискал да му бъде разрешена допълнителна пратка. С писмо от 2.05.2011 г. прокурор от Софийската градска прокуратура указал на началника на Затвора-София незабавно да осигури диетична храна. На същата дата е изготвена медицинска справка от лекаря към затвора, че на пациента е предложена диетична храна, но той предпочитал храна, внесена отвън. На основата на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът приел, че не са налице незаконосъобразни действия или бездействия на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" и на началника на Софийския централен затвор, свързани с начина на медицинско обслужване по време на изпълнение на наказанието на ищеца. Подаваните молби до длъжностни лица в Софийския централен затвор били разглеждани в рамките на разумния срок и били постановявани съответните актове. Не било установено и бездействие на длъжностни лица, което да е причинило влошаването на заболяването на ищеца. Обективно той получил необходимите медицински консултации и лечение. В становище на медицинска комисия от 17.12.2010 г. се посочвало, че двукратно е предлагано настаняване в лечебни заведения, които лекуват ендокринни заболявания, но осъденото лице отказвало да постъпи. Относно възможността за получаване на допълнителни колетни пратки, съдът се позовал на чл. 98, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, според който лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода могат да получат една хранителна пратка месечно. По делото не било доказано, а и не се правели твърдения, че правото на ищеца на допълнителна храна е било препятствано. По отношение на твърденията за незаинтересованост и бездействие на директора на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", административният съд се позовал на водената между него и пълномощника на ищеца кореспонденция, от която можел да се направи заключение за ефективно изпълнение на задълженията за контрол върху условията, при които осъдените лица изтърпяват наказанието "лишаване от свобода". С тези мотиви административният съд отхвърлил предявения иск за обезщетение заедно със законната лихва. Касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото и постановяването на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, както и противоречие с материалния закон. Съгласно чл. 129, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведени. Те са част от националната система за здравеопазване и медицинската помощ, която се осъществява в тях, съответства на общите медицински стандарти. При необходимост медицинското обслужване може да се осъществява и в други лечебни заведения. При несъгласие с определената диагноза или назначеното лечение лишеният от свобода за своя сметка може да поиска консултация със специалисти от други лечебни заведения. В този случай на консултанта се осигурява достъп до молителя. Директорът на болницата или на медицинския център е длъжен да запознае съответния специалист с медицинската документация по случая. Становището на специалистите от другите лечебни заведения има консултативен характер. Те не могат да определят мястото, където ще се провежда лечението (чл. 137, ал. 1 ЗИНЗС ). Към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" се създава медицинска комисия, която дава становища относно наличието или липсата на условия за лечение на лица със здравословни проблеми, по отношение на които предстои да бъде приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода (чл. 137, ал. 1 ЗИНЗС), дава заключения по жалби на лишени от свобода за лечение извън лечебните заведения към местата за лишаване от свобода срещу откази да се предложи или продължи прекъсване на изпълнението на наказанието лишаване от свобода или изменение на мярката за неотклонение задържане под стража по здравословни причини и прави предложения за помилване на лишени от свобода по здравословни причини (чл. 138, ал. 1 ЗИНЗС ). Съгласно чл. 58 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, при постъпване в лечебно заведение към местата за лишаване от свобода пациентът се уведомява за предлагания обем медицинска помощ. Всяка допълнителна медицинска услуга извън предлагания обем медицинска помощ може да му бъде осигурена по негово искане и за негова сметка по цени, определени от съответното лечебно заведение. Според чл. 60 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г. за условията и реда за медицинското обслужване в местата за лишаване от свобода, лишените от свобода се изпращат в държавни или общински лечебни заведения, когато: в лечебните заведения в местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; се налага лечение на инфекциозни заболявания; са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Необходимостта от изпращане в друго лечебно заведение се определя от директора на Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на медицинския център. Той издава медицинско направление, в което задължително се отбелязват: диагнозата, началото и протичането на заболяването, направените изследвания и резултатите, моментното състояние на болния, къде е проведено и какъв е резултатът от назначеното лечение, както и конкретното искане. Директорът на СБАЛЛС или на медицинския център уговаря консултацията, изследването или лечението и подготвя необходимите за това документи. Изпращането в друго лечебно заведение се извършва със заповед на началника на съответното място за лишаване от свобода. Дейността по снабдяването с лекарства се ръководи и контролира от директорите на лечебните заведения при местата за лишаване от свобода (чл. 62 от Наредба № 2 от 22 март 2010 г.). В зависимост от потребностите от лекарства и медицински изделия директорите на лечебните заведения представят писмени заявки до началника на съответното място за лишаване от свобода. Получаването, съхраняването и разпределението на лекарствата се организират от директора на съответното лечебно заведение. Медицинските специалисти към медицинските центрове в местата за лишаване от свобода могат да съхраняват лекарствени продукти по списък, определен от министъра на здравеопазването. Лишените от свобода могат да получават лекарства отвън само със знанието и под контрола на лекаря от лечебното заведение в местата за лишаване от свобода. Тези лекарства се съхраняват в лечебното заведение и се предоставят за ползване по реда на тази наредба. В касационната жалба се поддържа, че административния съд не е разгледал направените в писмената защита доводи на ищеца, че е бил принуден да съжителства с едно спално помещение с лица, страдащи от туберкулоза и от психични заболявания, че бил принуден да заплаща инсулина, от който се нуждае, че заболяването му е на стресова основа, че е лишаван от хранителни пратки, от препоръчаната от лекарите диетична храна и от посещения във фитнеса. Не било разгледано и твърдението, че многократно му е отказвано лечение във външна болница и такова е предоставено с голямо закъснение, както и че поради условията за изтърпяване на присъдата е изпадал в депресивно състояние, стрес и състояние на вариране на кръвната захар, както и на два пъти в коматозно състояние. Оплакванията са несъстоятелни. Сочените в касационната жалба факти възпроизвеждат показанията на свидетеля Боян Любомиров, които съдът е обсъдил в мотивите на съдебния акт заедно с показанията на останалите разпитани свидетели. За да направи преценка за неоснователност на исковата претенция, съдът е съпоставил твърденията в исковата молба, които не са идентични с показанията на свидетеля. Наред с твърденията за забавено лечение на заболяването на ищеца, в исковата молба се поддържат и такива за откази на администрацията за получаване на допълнителни колетни пратки с диетична храна и за посещения във фитнеса, както и за това, че лишеният от свобода е заплащал с лични средства лечението си с инсулин. Изложението в по-голямата си част се отнася до актовете на прокурорските органи, постановени във връзка с многократните искания на ищеца за прекъсване на изпълнението на наказанието поради заболяване. В тази връзка съдът е отбелязъл, че предмет на разглеждане в производствата по чл. 1, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията, са само актовете, действията и бездействията на административни органи и длъжностни лица. Първоинстанционният съд се е произнесъл мотивирано по твърденията, които са свързани с предмета на спора. Касационната инстанция споделя направения в решението краен извод, че администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" не е допуснала бездействие или незаконосъобразни действия във връзка с лечението на лишения от свобода Янко Ваташки, като е действала в негов интерес. Поради настъпилите усложнения в здравословното състояние на Янко Ваташки е била назначена медицинска комисия, която е дала заключение, че той не може да получи ефективно лечение в специализираното лечебно заведение към затвора, така че да бъде овладяно неблагоприятното развитие на болестта, поради което е предприето необходимото за осигуряване на медицинско обслужване в лечебни заведения извън мястото на изтърпяване на наказанието съгласно заповед от началника на затвора. Ищецът е получил консултация от добри специалисти и е бил на лечение в специализирана университетска болница. За лечение на констатираната диабетна ретинопатия е направено и повече от нормативно дължимото с осигуряването на лечение във водеща частна медицинска клиника по негово желание. Поради това не може да се счете за основателно твърдението в касационната жалба, че лечението не е било реално осъществено и че здравето на лишения от свобода е било увредено поради това, че администрацията не е осигурила своевременно необходимото медицинско обслужване, както и че по тези причини той търпял болки и страдания. В случая има данни, че с поведението си ищецът допринесъл за влошаване на здравословното си състояние. Той неоснователно отказвал лечение в държавна болница извън мястото, в което е изтърпявал наказание, настоявайки целенасочено за прекъсване на изпълнението на наказанието по здравословни причини и предприемайки рискова за състоянието му гладна стачка, под предлог, че не му се осигурява лечение. В този смисъл е и съдържанието на изпратената до Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" медицинска справка, изготвена от директора на медицинския център при Затвора-София, в която е посочено, че Янко Ваташки многократно не се е съгласявал на хоспитализация в Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода-София и в Ендокринологичното отделение на Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи, като е отказвал да потвърди писмено несъгласието си. В писмото е отбелязано и обстоятелството, че администрацията не може незабавно да осигури прием за лечение във външна болница, тъй като лечебните заведения имат планов прием. Администрацията на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е организирала лечението не само на основното, но и на съпътстващите заболявания на ищеца. На 19.10.2011 г. на лишения от свобода е проведено специализирано изследване на съдовете на ретината в Очен център "Светлина". Болният настоявал да проведе лечението си в частната Очна клиника "Света Петка" - Варна, която е водеща в тази област, като искането му било удовлетворено. След проведен разговор от директора на Медицинския център при Софийския централен затвор е дадено съгласие за приемането на пациента и за извършване на операцията му след датата 2.01.2012 г. Янко Ваташки е бил уведомен, че ще бъде приведен в Затвора - Варна за лечението му в Очна клиника "Света Петка", като му било връчено копие от писмо № 230/10.01.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията ". Върху него той собственоръчно написал, че възразява, тъй като не е отведен в болница за корегиране на високите стойности на кръвна захар, които не позволявали извършването на операция и не са осигурени средства за операцията в размер на около 4000 лева. Адвокатът на лишения от свобода също бил уведомен с писмо № 345/12.01.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията, че Янко Ваташки ще бъде приведен в Затвора-Варна с цел лечението му съгласно заповед № Л-65/5.01.2012 г. и че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права и лечението му се заплаща от здравноосигурителната система. Що се отнася до допълнителните консултации и изследвания по желание на пациента, които не са обхванати от системата на здравно осигуряване, те следва да се заплатят от него. Обоснован е и изводът на съда, че не е налице незаконно възпрепятстване на правото на лицето да получава диетична храна. Ищецът е получавал диетична храна, разрешено му е и получаването на допълнителна хранителна пратка. В писмо № 2258/28.02.2012 г. на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" до адвоката на Янко Ваташки е посочено, че хронично болните лишени от свобода, които имат заболяване "диабет", получават щадяща храна по предписание на лекаря. За нуждаещите се от диетично хранене се разработва отделно седмично меню. По отношение на искането на лишения от свобода за допълнителна хранителна пратка е посочено, че разрешението за това се дава от началника на затвора. Хранителните пратки могат да съдържат до 5 кг хранителни продукти и до 5 кг сурови плодове и зеленчуци, посочени в списъка с разрешените вещи и предмети, които лишените от свобода могат да държат при себе си или на определените за целта места. Според закона, лишените от свобода имат право на една хранителна пратка месечно. Извънредна хранителна пратка може да бъде разрешена при ползването на свиждане или при отпуск. Съдът основателно е констатирал, че ищецът не е доказал наличието на отказ на началника на затвора да посещава залата за тренировки, както и бездействие на администрацията да му осигури хладилна чанта за съхранението на инсулин. В изпратеното до адвоката му писмо № 642811/2011 г. е посочено, че не се удовлетворява искането за предоставяне на хладилна чанта, тъй като медицинските специалисти от медицинския център към затвора осигуряват на Янко Ваташки необходимия лекарствен продукт "НовоМикс" в количество за 7 дни, като останалото количество се съхранява в хладилника на аптеката при Специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода. По този начин се изпълняват указанията за съхраняване на продукта, описани в разрешение за употреба № 15056/29.11.2006 г. на Министерството на здравеопазването, според което "НовоМикс", който се използва или носи като резервен може да се съхранява на стайна температура под 30 градуса, Целзий, до 4 седмици, като след това всички остатъци трябва да бъде изхвърлени. При отсъствието на нормативното основание за ангажиране на отговорността на ответната страна по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, което включва установяването на неимуществени вреди, понесени от лишения от свобода в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия или бездействия на органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, административният съд законосъобразно и обосновано е отхвърлил предявения иск. Постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноските на касационния жалбоподател не се дължат. В полза на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд