Решение № 9538 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2012 г.

Решение № 9538 от 2.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1776/2012 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 608 от 17.11.2011 г., постановено на основание чл. 172, ал. 2 от АПК по административно дело № 488/2011 г., Административен съд - Хасково е отменил по жалба на "Ханди" ООД гр. Димитровград, ЕИК 040157486, като незаконосъобразни решение № Ж-64-1/20.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Хасково и потвърденото с него разпореждане № 821/6.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО (Държавното обществено осигуряване) при РУСО - Хасково. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационното отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска отмяна на съдебното решение. Ответникът по касация - "Ханди" ООД гр. Димитровград, ЕИК ххххххххх, чрез процесуалния представител адв. Иванов в писмени бележки, писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й и потвърждаване на атакуваното с нея решение като правилно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Хасковският административен съд правилно е установил фактическата обстановка. Въз основа на заповед № 699/19.03.2011 г. на директора на РУСО - Хасково е извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО на "Ханди" ООД. Видно от съставеният от контролния орган анализ, Румяна Бончева Калинова и Димитринка Васкова Демирева, които са били през процесния период работнички на дружеството, са ползвали отпуск по чл. 164, ал. 1 от КТ за отглеждане на малко дете до навършване на двегодишна възраст на детето, за периодите съответно първата от 3.10.2006 г. до 6.07.2008 г. и втората от 12.09.2007 до 8.12.2008 г. (но е била заварена в отпуск за временна неработоспособност поради бременност и раждане към 1.01.2007 г.). И двете са декларирали, че децата им не са настанени в детски ясли или друго детско заведение, не са дадени за осиновяване и майката не е дала съгласие на друго лице да ползва отпуска, но не са декларирали, че при настаняване на децата им в детско заведение ще уведомят работодателя си, което обстоятелство е основание за прекратяване на отпуска по чл. 46, ал. 7 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО). Децата им са били настанени в детско заведение, като периода до навършване на двегодишна възраст съответно за детето на Калинова е от 26.02.2007 г. до 7.07.2008 г., и за детето на Демирева е от 25.06.2008 г. до 9.12.2008 г., което двете работнички не са декларирали. За тези периоди осигурителят "Ханди" ООД е начислявал и теглил от фондовете на ДОО парични обезщетения за отглеждане на малко дете, които е изплатил на работничките си Калинова и Демирева. Финансовият ревизор е приел, че в резултат на неупражнен от "Ханди" ООД достатъчен контрол при настъпило обстоятелство по чл. 46, ал. 7 от НРВПО, е начислено и изтеглено парично обезщетение в нарушение на чл. 53, ал. 4 от КСО във връзка с чл. 46, ал. 2 от НРВПО, като отговорно за неоснователно начислените и изтеглени парични обезщетения е дружеството - осигурител, което следва да възстанови в бюджета на ДОО неправомерно изтеглените 4393,16 лв., ведно с начислената до 21.03.2011 г. на основание чл. 113 от КСО лихва в размер на 2978,89 лв. (общо 7372.05 лв.). Тези констатации са обективирани в частичен ревизионен акт за начет вх. № 41 от 21.03.2011 г., за събиране на сумите по който е издадено разпореждане № 821 от 6.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - Хасково. При оспорването му по административен ред то е потвърдено с обжалваното пред Административен съд - Хасково решение № Ж-64-1 от 20.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Хасково. От правна страна първоинстанционният съд е извел правилен извод, че правото на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на Калинова и на Демирева се е погасило с факта на настаняването на децата им в детско заведение, по силата на чл. 53, ал. 4 от КСО и обезщетението за периода на настаняването е изплатено неправомерно. За да уважи обаче жалбата на "Ханди" ООД, с която е бил сезиран, съдът е приел, че в процесния случай не може да се ангажира отговорността на осигурителя по чл. 110, ал. 3 от КСО, защото при действащата правна уредба работодателят не е имал нормативно установено задължение да следи за дадено обстоятелство, което прекратява правото на теглене на обезщетение, и съответно нанесените щети на ДОО не произтичат от негово противоправно поведение. Въз основа на горното съдът е формирал правен извод, че оспорените пред него актове, с които осигурителят е задължен да възстанови претърпени от ДОО щети от неправомерно извършени осигурителни разходи, са издадени в нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО. Този извод на съда е в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК решение. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства и е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, но е извел неправилен краен извод за незаконосъобразност на процесните административни решение и разпореждане, който не се възприема от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на неправилна преценка на събраните доказателства и е издаден в противоречие с относимите за казуса материалноправни разпоредби. В контекста на приложимата за процесния период уредба на теглене на паричните обезщетения от осигурителя и института на паричното обезщетение за отглеждане на дете до двегодишна възраст, настоящата инстанция счита за необоснован извода на първоинстанционния съд за основателност на жалбата на "Ханди" ООД срещу оспорения пред него административен акт. След промяната на чл. 53, ал. 4 от КСО от 26.08.2006 г., изменената разпоредба урежда, че "парично обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща на осигурените лица при смърт на детето, даване за осиновяване или при настаняване на детето в детско заведение, както и при отглеждането му от безработно лице по програмата "В подкрепа на майчинството". До 31.12.2006 г. паричните обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете и помощите по държавно обществено осигуряване съгласно § 8 от Закона за изменение и допълнение на КСО (ДВ, бр. 38 от 2005 г., изм. и доп., бр. 104 от 2005 г., в сила от 27.12.2005 г.) са се изплащали чрез осигурителите в сроковете за изплащане на възнагражденията на осигурените лица. Съгласно § 22б от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на КСО, паричните обезщетения за лицата, заварени в отпуск за временна неработоспособност, трудоустрояване, за бременност и раждане, и за отглеждане на малко дете към 1.01.2007 г., за които е започнало плащане на парично обезщетение за този осигурителен риск от осигурителя, се изплащат по досегашния ред. Това става чрез програма "инкасо", като осигурителите директно теглят сумите от бюджета на ДОО, за разлика от нововъзникналите след 1.01.2007 г. осигурителни рискове, когато паричните обезщетения се изчисляват и изплащат от териториалните поделения на НОИ на осигурените лица по декларирана от тях банкова сметка. В случая дружеството-осигурител не е съобразило поведението си с действащото законодателство, като не е изискало от работничките си декларират, че при настаняване на децата им в детско заведение ще го уведомят, което погасява правото им на получаване на парично обезщетение по чл. 53, ал. 4 от КСО за отглеждане на малко дете (в редакцията на текста от 26.08.2006 г.), и съответно не е упражнило правомощието си по чл. 46, ал. 7 от НРВПО да прекрати отпуска им по чл. 164 от КТ поради настаняването на децата им в детско заведение. След като е осъществил процедурата - изтеглил и изплатил на работничките Калинова и Демирева парични обезщетения за отглеждане на малко дете, без да провери има ли право конкретната майка за конкретния период да получава подобни обезщетения, осигурителят носи отговорност за възстановяване на неправомерно изплатените суми от фондовете на ДОО, противно на приетото в мотивите на проверяваното съдебно решение. Отнесено към процесният период, осигурително правоотношение има както между НОИ и осигурителя, така и между осигурителя и лицето, имащо право на обезщетение. За периода до края на 2006 г. осигурителите бяха активния субект в осигурителното правоотношение между тях и НОИ, имащо за предмет теглене на парични обезщетения за отглеждане на дете до 2 години. Те изчисляваха размера на тези обезщетения, начисляваха ги във ведомостта за заплати и по определен от Министерския съвет ред теглеха този вид суми от сметките на разхода от ДОО. Осигурителите носеха пълната отговорност за изтеглените суми и техния размер, което беше предмет на финансови ревизии, извършвани от контролните органи на НОИ. В случая дружеството-осигурител е в заварено положение, когато обезщетението по чл. 53 от КСО е продължило да се изплаща чрез осигурителя, т. е. по стария ред. Другото осигурително правоотношение - между осигурителя и осигуреното лице, е на друга плоскост, като е продължение на първото, тъй като има за предмет изплащане на паричното обезщетение, което вече е изтеглено. Във връзка с това правоотношение са и контролните функции на осигурителя по повод правомерното получаване на обезщетението и ползване на отпуска по чл. 164 от КТ. Контролните функции на работодателя, разрешил отпуска и извършил всички правни и фактически действия по изтегляне от ДОО на обезщетението за отглеждане на дете до 2 г. възраст се състоят както в набиране на необходимите документи, отнасящи се до допускане на обезщетението, така и проверка на данните по тях. За да изтегли работодателят паричното обезщетение от ДОО за конкретната майка и конкретния месец, той трябва да е проверил дали това лице има право този месец да получи такова обезщетение, т. е. дали отговаря на всички условия, касаещи получаване на обезщетение. Контролът е и в момента на плащане. Работодателят е този, който носи отговорност за съдържанието на ведомостите за заплати, и той отговаря за това, че е включил конкретната майка във ведомостта за конкретния месец. Това, че не е проверил обстоятелствата, даващи му основание да я включи във ведомостта, води до понасяне от него на отговорността за неправилно изплатените суми за този месец. Активният субект по теглене и изплащане на обезщетението и внасяне на дължимите осигурителни вноски за осигурения, е бил работодателя - осигурител. Той е бил ангажиран с цялата процедура по разрешаване на отпуска, превантивния контрол по ползване на отпуска, теглене на паричното обезщетение, внасяне на дължимите осигурителни вноски за лицето и изплащане на обезщетението на осигурения. Т. е. по тогава действащата уредба, на осигурителя е било вменено задължението да осъществява превантивен и текущ контрол по цялата процедура по изчисляване, теглене и изплащане на обезщетението, в това число и по съдържанието на декларацията по чл. 53 от КСО, т. е. дали детето е настанено в детско заведение. Това, че след промяната на нормативната уредба тези отговорности за работодателя отпаднаха, е ирелевантно за изхода на спора, доколкото за процесния казус е приложима старата уредба. Ето защо в случая не е налице твърдяното от първоинстанционния съд нарушение на чл. 110, ал. 1, т. 1 от КСО при издаване на процесното решение на директора на РУСО и на потвърденото по същество с него разпореждане на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Именно цитираната норма урежда правомощието на контролните органи на Националния осигурителен институт да съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет за причинените от тях щети на държавното обществено осигуряване от неправилно извършени осигурителни разходи. Изложеното обуславя извода, че законосъобразно с разпореждане № 821/6.04.2011 г. ръководителят по контрола на разходите на ДОО при РУСО - Хасково е постановил събиране на сумите по съставения частичен ревизионен акт за начет вх. № 41/21.03.2011 г. против осигурителя "Ханди" ООД, в размер на общо 7372,05 лв., от които главница 4393,16 лв. и лихва върху нея 2978,89 лв., начислена до 21.03.2011 г., и съответно правилно директорът на РУСО - Хасково е оставил в сила това разпореждане при осъществения административен контрол по реда на чл. 117, ал. 3 от КСО. От горното явства, че при постановяване на атакувания съдебен акт съдът не е приложил правилно материалния закон, довело до необоснован краен правен извод за незаконосъобразност на актовете на осигурителния орган, поради което и при наличие на касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба на "Ханди" ООД се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора не следва да бъде уважавана заявената от ответника по касация претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,