Решение № 6256 от 23.6.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ), подадена чрез юрк. Петрова, против Решение 576 от 08.11.2021 г. по адм. д. 653/2021 г. на Административен съд - Плевен, с което е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие". В жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу АУПДВ. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба А. Пъшев - оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Данева от АК-Плевен, и заявява искане да бъде потвърдено първоинстанционното решение. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд Плевен е бил АУПДВ 02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие, с който на А. Пъшев е установено публично държавно вземане в размер на 2 812,68 лв. на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. "б" от Наредба 11/06.04.2009 г., представляващи 40% от изплатена субсидия по мярка 214 "АЕП" от ПРСР 2007-2013 г., направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност" за кампании 2013, 2014 и 2015 година. Административен съд Плевен е приел за установено, че А. Пъшев е одобрен за участие по мярка 214 "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г. с направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност като одобрената за подпомагане площ е 8,01 ха. Видно от подадено заявление за подпомагане, А. Пъшев е кандидатствал с един парцел с площ 8,01 ха естествена ливада, и с основание за ползване наем /с наемодател община Левски/. Общата изплатена сума по направление "Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност", представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на ангажимента е в размер на 7 031,70 лв. Безспорно е, че ДФ "Земеделие" е прекратил агроекологичния ангажимент на А. Пъшев на осн. чл. 67, ал. 1 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярката. В УП е посочено, че от представените доказателства е видно, че А. Пъшев е в обективна невъзможност да спази поети ангажимент за част от площите, като за останалите от тях в размер на 0, 82 ха не е представил доказателства за невъзможност да се продължи изпълнението на ангажимента. Същите площи са индивидуализирани, като са посочени четири парцела, като номерата на парцелите не съвпадат с номера на парцела, с който е кандидатствано по мярка АЕП през 2013 г. Същото се отнася и до посочените като използвани парцели за 2014 г. и за 2015 г. Административен съд - Плевен е приел, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като на А. Пъшев не му е осигурена възможността по чл. 34 от АПК пълноценно да участва в производството, а наред с това в АУПДВ административният орган не е посочил на какво основание приема, че за четири парцела съществуващият договор не е бил прекратен, и за същите агроекологичният ангажимент продължава да съществува, когато с парцели с такива номера не е кандидатствано. Първоинстанционният съд приема, че актът е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая по реда на чл. 35 от АПК, тъй като съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП, когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. Според Административен съд - Плевен, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин в ново фактическо и правно положение, и неправилно и необосновано административният орган е приел, че земеделският стопанин е разполагал с правната възможност да продължи да изпълнява поетия агроекологичен ангажимент по отношение на земеделските имоти, за които е приложен фактическият състав на § 15 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. След като земеделският стопанин вече не е бил в състояние да изпълнява агроекологичния ангажимент поради отчуждаване на стопанството му в резултат на изменение на нормативната уредба, е налице форсмажор по смисъла на § 1, т. 4, б. "в" от ДР на Наредба 11 от 06.04.2009 г. Крайният извод на първоинстанционния съд е, че АУПДВ 02-150-6500/3869 от 05.07.2021 г. на заместник изпълнителния директор на "Държавен фонд "Земеделие" е незаконосъобразен, поради което е отменил същия. Решението е валидно, допустимо и правилно. Безспорно е, че А. Пъшев е участвал в процесната мярка със земеделски земи ползвани само въз основа на договор за наем, който в последствие е прекратен поради изменение в законодателството. Съгласно изричната разпоредба на § 15, ал. 6 ЗИД на ЗСПЗЗ и чл. 37и, ал. 5 ЗСПЗЗ, договорите за наем или аренда по ал. 3 не се смятат за правно основание съгласно чл. 41, ал. 1 ЗПЗП когато при извършване на проверките се установи, че са налице основания за прекратяването им. В този смисъл, настъпилите нормативни промени са поставили земеделският стопанин в ново фактическо и правно положение. Настоящият касационен състав споделя доводите на първоинстанционният съд, че в случая е относимо правилото на чл. 45, т. 4 от Регламент (ЕО) 1974/2006 на Комисията, релевантно при подаване на първоначалното заявление 2013 г., според което: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите задължения поради преразпределяне на стопанството, или бъде включен в обществени мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните обществени органи, държавите-членки предприемат необходимите мерки, за да позволят задълженията да бъдат приспособени за новото положение на стопанството. Когато подобно приспособяване е невъзможно, срокът на задължението се счита за изтекъл и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който се е изпълнявало задължението". Разпоредбата на чл. 47, т. 3 от Регламент/ЕС/ 1305/2013 на Европейския парламент и на съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, актуална през 2016 година, съдържа аналогично правило: Когато бенефициерът не е в състояние да продължи да спазва поетите ангажименти поради преразпределяне на стопанството или на част от него или поради включването му в публични мерки за комасация на земята или в мерки за комасация на земята, одобрени от компетентните публични органи, държавите членки предприемат необходимите мерки, за да осигурят възможност за адаптиране на ангажиментите към новото положение на стопанството. Когато подобно адаптиране е невъзможно, ангажиментът отпада и не се изисква възстановяване на средства по отношение на периода, през който ангажиментът се е изпълнявал. В конкретния случай прекратяването на наемния договор не е в резултат на поведението на земеделския производител, а на законодателна промяна, която той не е могъл да предвиди към датата на подаване на заявлението или да предотврати в последствие. Според чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. в случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова помощ. Хипотезите на форсмажорни или изключителни обстоятелства са посочени в § 1, т. 4 от ДР на Наредба 11, сред които е и отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът. Предвид данните по делото административния орган не е установил, че по отношение на 0, 82 ха е продължило ползването от оспорващия, а наред с това, органът не е съобразил УП за прекратяване на ангажимента, в което е посочено, че за останалите площи от ДФЗ се приема, че А. Пъшев е в обективна невъзможност да продължи ангажимента, и е определил държавно вземане и за тези площи, доколкото определения процент на държавно вземане касае всички получени суми, а не само тези за 0, 82 ха. Освен това, не е обсъдено и обстоятелството дали отчуждаването на горницата над 0,82 ха до одобрените за подпомагане 8, 01 ха, увеличени на 8, 52 ха през 2014 и 2015 г. не представлява "отчуждаване на голяма част от стопанството". Правилно Административен съд Плевен посочва липсата на установяване, че е било възможно адаптиране на стопанството и не е налице форсмажорно обстоятелство съобразно легалната дефиниция дадена в § 1, т. 4, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Наредба 11/06.04.2009 г. Установяването на тези обстоятелства са от значение да се прецени дали не следва да се приложи чл. 2, § 2, б "е" от Регламент /ЕС/ 1306/2013 г. "отчуждаване на цялото стопанство или на голяма част от стопанството, ако това отчуждаване не е могло да бъде предвидено към деня на подаване на заявлението" и да намери приложение чл. 77, § 2, б. "а" от Регламент /ЕС/ 1306/2013, съобразно който не се прилагат административни санкции, когато неспазването се дължи на непреодолима сила. Най-накрая, от мотивите в оспорения административен акт не става ясно, защо след като е признал обективно основание за прекратяване на ангажимента по отношение на горницата над 0,82 ха, административният орган е изискал възстановяване на 40 % от полученото подпомагане за 2013, 2014 и 2015 г. за цялата одобрена площ, въпреки разпоредбата на чл. 18, ал. 6 от Наредба 11 от 06.04.2009 г. По изложените мотиви оспореното първоинстанционно решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за касационната инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предложение първо, Върховният административен съд, първо отделение