Решение № 9693 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2017 г.

Решение № 9693 от 24.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14561/2017 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Капарашева, подадена чрез адвокат Е. Събева, против решение № 148/27.09.2017 г., постановено по адм. дело № 181/2017 г. по описа на Административен съд – Сливен. Излага твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и моли да се отмени решението. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна – кмет на кметство Стара река, общ. Сливен, чрез пълномощник А. Кънева, с писмено становище оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Оспореното решение е правилно и обосновано, постановено в съответствие с приложимия към процесния период материален закон. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 АПК, приема, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административният съд – Сливен е отхвърлил жалбата на Н. Капарашева против мълчалив отказ на кмета на кметство Стара река за издаване на удостоверение за наследници на Х. Христов, починал на 31.12.1987 г., акт за смърт № 0986/01.09.2009 г. Административният съд е установил, че с молба – декларация вх. № 266/4.11.2016 г., Ц. Капарашева поискала издаване на удостоверение за наследници на Х. Христов, по повод на която кметът на кметство Стара река издал Заповед № 3/11.11.2016 г., с която отказал издаване на искания документ поради това, че молителката не е доказала качеството си на наследник на Христов, както и поради липса на данни в регистъра на населението относно постоянен и настоящ адрес, семейно положение, родители. С искане вх. № 61/26.04.2017 г. Ц. Капарашева отново поискала издаване на удостоверение за наследници на Х. Христов, като към искането били приложени и нужни документи, но компетентният административен орган я уведомил с писмо изх. № 62/28.04.2017 г., че с влязла в сила Заповед № 3/11.11.2016 г. е постановен отказ по предишното нейно искане за издаване удостоверение за наследниците на Х. Христов. С искане вх. № 77/12.05.2017 г., към което били приложени съответните нужни документи, Н. Капарашева поискала издаване на удостоверение за наследници на Х. Христов, но в предвидения за това срок кметът на кметство Стара река не се произнесъл. При така установеното съдът приел, че в процесния случай жалбата е допустима, поради това че постановеният изричен отказ за издаване на удостоверение за наследници със Заповед № 3/11.11.2016 г. е по отношение на искане, отправено от Ц. Капарашева, а в процесния случай искането е от Н. Капарашева. Съдът посочил, че Х. Христов е обявен за починал на 31.12.1987 г. с Решение № 624/30.07.2009 г., постановено по гр. дело № 1723/2008 г. по описа на Районен съд – Сливен. След анализ на представените доказателства е посочено, че по делото няма данни Х. Христов да е оставил низходящи и съпруга, както и братя и сестри, като най-близката му роднина била М. Капарашева, с която били в родство по съребрена линия от четвърта степен. Именно поради това, и с оглед момента на откриване на наследството – 31.12.1987 г., с оглед действащия тогава Закон за наследството, наследяването по закон е само до трета степен по съребрена линия. На това основание жалбата на Н. Капарашева против мълчаливия отказ на кмета на кметство Стара река за издаване на удостоверение за наследници на Х. Христов е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Административният съд е изложил правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Настоящият състав споделя изводът на съда за неоснователност на жалбата на Н. Капарашева. Както правилно е посочено, приложимата в процесния случай разпоредба от Закона за наследството – чл. 8, ал. 4, няма обратна сила и не може да бъде прилагана за наследства, открити преди 28.07.1992 г., от която дата е изменението на посочената норма. Текстът на чл. 8, ал. 4 ЗН, в сила от 28.07.1992 г., предвижда наследяване от роднини по съребрена линия до шеста степен, но това е приложимо само за наследствата, открити след тази дата. Тази разпоредба не можа да се прилага за наследства, открити през 1987 г., за който период са приложими разпоредбите на чл. 5 - 10 ЗН в предишната редакция, допускаща наследяване по закон само до трета степен по съребрена линия. Следва да се посочи, че основен принцип в наследственото право е да се определя кръгът на наследниците по закон съобразно момента на откриване на наследството. Този момент е датата на смъртта на наследодателя. Действително, с разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗН се разширява кръга на наследниците по закон с включването и на роднините по съребрена линия до VI степен включително, но тази разпоредбата няма обратно действие и е приложима за наследства, открити след 28.07.1992 г. В процесния случай наследството е открито на 31.12.1987 г. – датата на смъртта на Х. Христов, което е преди приемането на чл. 8, ал. 4 ЗН. Именно поради това Н. Капарашева няма качеството на наследник по смисъла на чл. 5 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г., където е посочено, че за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, както и на трети лица, когато са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия. Въз основа на изложеното до тук, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. С оглед изхода на спора, разноски на касационния жалбоподател не се дължат. С оглед изхода на делото, следва да бъде уважено своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответната страна за присъждане на разноски, поради което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва Н. Капарашева да се осъди да заплати на Община Сливен сумата от 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,