Решение № 1246 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2011 г.

Решение № 1246 от 24.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4050/2011 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от началника на МП "Варна Запад" срещу решение № 111/24.01.2011 г., постановено от Варненския административен съд по адм. д. № 2482/09 г. С обжалваното решение по жалба на "Томилимпекс" ЕООД е прогласена нищожността на решение № 4404-131/16.10.2008 г. на началника на МП "Варна Запад" в частта му, с която е определена митническа стойност по ЕАД № 2002/4-1463/130406 г.; ЕАД № 2002/4-1596/20042006; ЕАД № 2002/4-2087/19052006; ЕАД№ 2002/4-2205/26052006; ЕАД № 2002/4-2467/09062006; ЕАД № 2002/4-2576/15062006; ЕАД № 2002/4-2879/03072006; ЕАД № 2002/4-2945/06072006; ЕАД № 2002/4-3182/19072006; ЕАД № 2002/4-3247/21072006; ЕАД № 2002/4-3319/27072006; ЕАД № 2002/4-3464/03082006 и ЕАД № 2002/4-3574/09082006 и са определени като дължими за вземане под отчет суми за ДДС и лихви до датата на действителното плащане на главницата на основание чл. 214, ал. 3 от МК. Със същото съдебно решение е отменено решение № 4404-131/16.10.2008 г. на началника на МП "Варна Запад" в останалата му част, а именно относно определената нова митническа стойност по ЕАД № 2002/4-477/07022006; ЕАД № 2002/4-536/10022006 и ЕАД № 2002/4-613/16022006 във връзка с която са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължимия ДДС и лихви до датата на действителното плащане на главницата на осн. чл. 214, ал. 3 от МК, както и МП "Варна Запад" е осъден да заплати на "Томилимпекс" ЕООД разноски по делото в размер на 400 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон. Иска се отмяна на решението и решаване на спора по същество чрез отхвърляне на жалбата срещу решението на митническия орган. Ответникът в касационното производство "Томилимпекс" ЕООД не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, но неоснователна. С решението на митническия орган, предмет на обжалване пред административния съд е променена митническата стойност на стоката - зелено кафе на зърна (Индонезийска Робуста) по 16 броя ЕАД, подадени през 2006 г. Видно от самото решение е, че то се позовава на констатациите на отдел "Последващ контрол" на РМД Варна, отразени в докладна записка вх. № Д/93-88/3.10.08 г. и обобщените резултати от проверката в т. 5 от същата докладна записка. В самото решение е посочено, че митническите органи, извършващи проверката са приели за установена определената по чл. 35 от ЗМ със становище на отдел "Тарифна политика" и с помощта на Швейцарската митническа администрация митническа стойност на внасяните стоки, като за отделни партиди през 2006 г. тя е варирала от 1380 до 1420 щ. д. на тон. Прието е, че декларираните митнически стойности на внесеното през 2006 г. зелено кафе на зърна (Индонезийска Робуста) съществено са се различавали от установените по линия на международното митническо сътрудничество стойности, както и от борсовите цени на същата стока. С обжалваното решение на митническия орган е определена митническа стойност на внасяната стока в размер на 1380 щ. д. на тон. По процесните ЕАД в резултат на определената нова митническа стойност е определен допълнително ДДС за внасяне. С решението е определена за вземане под отчет разликата в общ размер 56 334,76 лева като са определени лихви до датата на действителното плащане на главницата на осн. чл. 214, ал. 3 от МК. Административният съд, за да прогласи нищожността на решението по 13 ЕАД е установил, че за тези декларации са налице влезли в сила решения на началника на МП "Варна Запад", с които на осн. чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ е определена митническата стойност на стоките като е възприета напълно митническата стойност по всеки ЕАД. Прието е, че при влезли в сила решения по въпросните ЕАД, органът, който ги е издал-началника на МП "Варна Запад" не е материално компетентен сам да отмени или да измени влезлите в сила свои предходни решения със същия предмет - определяне на митническа стойност. Посочено е от съда, че такова изменение е компетентен да извърши единствено непосредствено по-горестоящия административен орган и то в рамките на възобновено производство по реда на чл. 99 и сл. о т АПК. Освен констатираните нарушения на правилата за материална компетентност съдът е приел, че обжалваното решение в неговата цялост е издадено и в нарушение на материалноправните норми, уреждащи митническата стойност. Съдът е посочил, че с обжалваното решение митническата стойност на стоките е определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. Посочено е, че за използването на този ред за определяне на митническата стойност е необходимо извършването на анализ на договорната стойност на идентични стоки, продадени за износ за РБългария и изнесени приблизително в същия момент, както стоките, подлежащи на остойностяване. Съдът е приел, че в конкретния случай митническият орган е определил митническата стойност на стоката без да са събрани доказателства за друга декларирана митническа стойност по внос на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време, а са се позовали единствено на становище на отдел "Тарифна политика", което липсва в преписката и на фактура за договорена стока от същия вид между същите страни, получена по линия на международното сътрудничество. Установено е, че документите, получени по линия на международното сътрудничество във връзка с конкретни договори и фактури, вносът по които е деклариран с процесните ЕАД са получени след издаване на обжалваното решение, поради което тези доказателства не биха могли да бъдат съобразени от административния орган към момента на издаване на решението и позоваването на тази информация в обжалваното решение не е подкрепено със съответните доказателства. Посочено е от съда, че към момента на извършване на последващия контрол на разположение на митническите органи са били събраните в хода на съдебното производство ЕАД за осъществен внос на същата по вид и произход стока и то от същия доставчик, декларирани от вносителите "Елия - 2" ООД и "Спетема кафе" ООД. Прието е, че в изпълнение на задължението си по чл. 84а, ал. 3 от ЗМ, чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ и чл. 73, ал. 1 и ал. 3 от ППЗМ, митническите органи са били длъжни да съберат тази информация и да я съобразят при определянето на митническата стойност. Съдът е преценил, че изводът на митническия орган за договорната стойност на декларираната с процесните ЕАД стока в размер на 1 380 щ. д. на тон е опроверган с неоспореното заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза. Според заключението, което е дадено след като са проследени декларираните стойности на същата стока през същия период от време от "Елия - 2" ООД и "Спетема кафе" ООД е установено, че декларираната единична цена на метричен тон от процесната стока по въпросните ЕАД е по-висока от средно аритметичния размер и средно претеглената стойност на декларирания от "Елиа - 2" ООД внос през 2006 г., както и от единичната цена на метричен тон от същата по вид стока по декларирания от "Спетема кафе" ООД внос през същата година. Решението на административния съд е правилно. Установено е и не се спори между страните, че преди издаването на атакуваното решение на митническия орган, за стоката по 13 от процесните ЕАД са издадени и влезли в сила решения на същия митнически орган, с които е определена митническата стойност на стоката. Видно от самите решения (съдържащи се в папка № 2 от лист 23 натам) е, че всички те са издаден с дата 6.11.2006 г. Процесните ЕАД са с дати през м. 02, 04, 05, 06, 07 и 08.2006 г. Видно от съдържанието на ЕАД е, че е разрешено вдигане на стоката по тях на датите, на които са подадени ЕАД. Тоест решенията от 06.11.2006 г., с които е определена митническата стойност на стоката по тези ЕАД са след вдигането на стоката. Следователно, макар в самите решения да е посочено, че те са издадени в производство по чл. 102, ал. 2 от ППЗМ, което е приложимо по време и във връзка с обработката на подадена митническа декларация, то с тези решения всъщност е осъществен последващ контрол на декларациите след като е разрешено вдигането на стоките по тях. При тези данни основателно е преценено от административния съд, че обжалваното решение на митническия орган е нищожно в частта, касаещо ЕАД по които има вече издадено решение за определяне на митническа стойност на стоките от същия орган. Правилен е изводът на съда, че органът не може сам да изменя или отменя влезли в сила необжалвани свои решения. В конкретния случай е сторено именно това, поради което обосновано е прието от съда, че решението на митническия орган в тази част е нищожно. Правилно е решението на административния съд и в останалата част. Обосновано и правилно е преценено от административния съд, че с атакуваното пред него решение митническата стойност на стоките по визираните в решението ЕАД е определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. Обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че определената в доклада стойност, възприета и с атакуваното решение е необоснована. Както правилно е посочено от съда, за целите на определяне на митническата стойност по чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ, митническите органи са били длъжни да издирят информация за договорната стойност на идентични стоки, внесени през приблизително същия период от време не само от проверяваното лице, а от всички вносители на идентични стоки, което в конкретния случай не е направено. Въз основа на неоспореното заключение на съдебно-икономическата експертиза обосновано е прието, че е опровергана установената митническа стойност на стоката по въпросните ЕАД . Административният съд в решението си е тълкувал правилно разпоредбите на чл. 35 - 37 от ЗМ в резултат на което в съответствие със закона е посочената задължителна последователност на методите за определяне на митническата стойност. Като допълнителен мотиви към иначе подробното и обосновано решение на административния съд може да се посочи, че в конкретния случай митническият орган е нарушил законоустановената последователност на използваните методи. Без да аргументира невъзможността за определяне на митническата стойност съобразно метода, установен в чл. 35 от ЗМ, митническият орган незаконосъобразно е преминал към определянето й по реда на чл. 36 от ЗМ. От доказателствата в административната преписка следва изводът, че е била възможна проверката относно действителната договорената стойност на стоката. По изложените съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като правилно. Не са налице касационните основания сочени в жалбата. Решението следва да се остави в сила. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,